О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 16.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
пРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията В.Райчева ч.гр.дело № 4831/2016 год.по описа на ВКС
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. И., Д. И. И. и М. Д. Б. срещу определение от 22.07.2016г. по ч.гр.д.№188/2016г. на ОС Монтана, в частта му, с която като е потвърдено определение от 28.04.2016г. по гр.д.№374/2015г. на РС Монтана, е прекратено производството по иска им срещу А. Б. И. и Б. А. Б., поради недопустимост на иска. Изложени са доводи за допустимост на касационното обжалвани, както и за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото , поради което е процесуално допустима.
В исковата молба ищците – частни жалбоподатели подържат, че са собственици по наследство на имот, попадащ в имот №005722 по плана на землището на [населено място], общ.Г.Д., м.”М.”. Подържат, че на 23.05.2007 г. Б. А. Б. е продал на [фирма] процесния имот, който му е подарен от А. Б.-негов баща. Подържат, че тъй като праводателят на ответното дружество не е собственик на продадения имот, то и ответника също не е станал собственик. Поискали са съда да признае за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на тях, че [фирма] , А. Б. И. и Б. А. Б. не са собственици на описания в исковата молба недвижим имот.
С определението, в обжалваната му част, въззивният съд е прекратил производството по иска срещу А. Б. И. и Б. А. Б., поради недопустимост на същия, като е възприел изводите на районния съд за това, че процес за състояние на собствеността към минал момент е безпредметен, той няма да даде защита на накърнени към настоящия момент права. Изложени са съображения, че единствената хипотеза на такъв иск е този по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто не е предявен, поради което не налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК по отношение на физическите лица – праводатели на дружеството [фирма], по отношение на което е прието, че процесът следва да продължи.
В изложение по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с определението е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора: допустим ли е отрицателен установителен иск за установяване , че праводателят на приобретателя не е бил собственик към момента на прехвърлителната сделка и налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск против лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовават се на ТР№4/2014г. и представят решения на състави на ВКС, които дават отговор на въпроса, кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е дал отговор на процесуалните въпроси, поставени от жалбоподателите, в противоречие с практиката на ВКС, според която интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, и ответникът оспорва или смущава правото му на собственост. Приема се, че разпореждането с вещ, извършено от несобственик, несъмнено представлява такова действие, с което се засяга правото на собственост на действителния собственик и в тази хипотеза той може да защити правото си на собственост като предяви иск само против приобретателя, но дори и да бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Приема се също така, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който с действията си фактически му оспорва това право.
При така даденият отговор на поставения въпрос настоящият състав намира, че определението на въззивния съд в обжалваната му част е неправилно като поставено в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС и следва да се отмени. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдпроизводствените действия по отрицателния установителен иск за собственост на И. И. И., Д. И. И. и М. Д. Б. и по отношение на А. Б. И. и Б. А. Б., тъй като действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателите на дружеството, които с действията си фактически му оспорват това право.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 22.07.2016г. по ч.гр.д.№188/2016г. на ОС Монтана, в частта му, с която е потвърдено определение от 28.04.2016г. по гр.д.№374/2015г. на РС Монтана за прекратяване производството по иска на И. И. И., Д. И. И. и М. Д. Б. срещу А. Б. И. и Б. А. Б..
ОТМЕНЯ определение от 22.07.2016г. по ч.гр.д.№188/2016г. на ОС Монтана, в частта му, с която е потвърдено определение от 28.04.2016г. по гр.д.№374/2015г. на РС Монтана за прекратяване производството по иска на И. И. И., Д. И. И. и М. Д. Б. срещу А. Б. И. и Б. А. Б..
ВРЪЩА делото на РС Монтана за продължаване съдопроизвадствените действия по отрицателния установителен иск за собственост на И. И. И., Д. И. И. и М. Д. Б. срещу А. Б. И. и Б. А. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: