О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 343/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Асоциация за е. и. и права на човека” гр. П., подадена от пълномощника адв. М. Е. , срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Г с-в от 19.10.2009г. по в.гр.д. № 2318/2007г. с което е отменено решението на Софийски районен съд, 48 с-в, от 12.03.2007г. по гр.д. № 1710/2005г., и с въззивното решение са отхвърлени предявените от Асоциацията искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация.
Ответниците по касация М. на о. и н. и С. „Св. К. Охридски” не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДис/, предявени от „Асоциация за е. и. и права на човека” въззивният съд е приел, че приетите от Софийски университет „Св. К. Охридски” правила за прием на студенти по специалността „Теология”, редовна форма на обучение, не съставляват дискриминация по полов признак. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 6 от Закона за висшето образование /ЗВО/ Министерският съвет утвърждава ежегодно броя за приемане студенти, без да определя квоти. Определянето на квоти е правомощие на висшите учебни заведения във връзка с предоставената им академична автономия /чл. 53, ал. 4 от Конституцията РБ/. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗВО академичната автономия включва академични свободи и академично самоуправление, а академичното самоуправление така както е дефинирано в чл. 21 ЗВО включва и правото на самостоятелно определяне на условията за приемане и формите на обучение на студентите. Приетите правила за обучение на студенти в съответната специалност на университета са известни на кандидат-студентите и всеки може да приеме условията или да не участва в изпита. Същността и предназначението на въведеното различие при прием на студенти в С. „Св. К. Охридски” по специалността „Теология” е да се осигури балансирано участие на жените и мъжете в обучението. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 13 ЗЗДис. не са дискриминация мерките в областта на о. и обучението за осигуряване на балансирано участие на мъжете и жените, доколкото и докато тези мерки са необходими. Поради това не може да се приеме, че диференцираното отношение е продиктувано от различен интелектуален потенциал, а е обосновано от различното биологично развитие на двата пола и предотвратяване на пълна феминизация на обучението в специалността и професията впоследствие.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „Асоциация за е. и. и права на човека” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на задължителна съдебна практика по въпросите: Дали предварителното определяне от висшето учебно заведение на брой мъже и жени, които ще бъдат приети в определена специалност, представлява допустима мярка по чл. 7, ал. 1, т. 13 ЗЗДис.; допуска ли чл. 11 ЗЗДис. висшите учебни заведения да въвеждат и прилагат мерки по чл. 7, ал. 1, т. 13 ЗЗДис. и кои органи представляват „обществени органи” по смисъла на чл. 11, ал. 1 от същия закон; какви са ограниченията на предоставената на висшите учебни заведения академична автономия и в какви граници се разпростира тя в хипотезите на определяне на условията за кандидатстване и приемане на студенти. Излага съображения, че въззивният съд не е изследвал въпроса за необходимостта и пропорционалността на приложените в С. „Св. К. Охридски” мерки, както и, че определянето на броя на приеманите студенти е от компетентност на МС и не се включва в академичната автономност на университета.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби по поставените въпроси. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС материалноправният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната вола на съда, обективирана в решението му. Съобразно с това определение последният въпрос „какви са ограниченията на предоставената на висшите учебни заведения академична автономия и в какви граници се разпростира тя в хипотезите на определяне на условията за кандидатстване и приемане на студенти” не е дефиниран съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за ограниченията на академичната автономия на учебните заведения, и в частност на С. „Св. К. Охридски, не е предмет на въззивното решение.
На следващо място следва да се има предвид, че правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им – т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС. Липсата на задължителна съдебна практика не е основание за допускане на касационно обжалване. По прилагането на чл. 7, ал. 1, т. 13 ЗЗДис. е налице съдебна практика, включително и на ВКС по сходен казус – решение № 987/02.07.2007г. по гр.д. № 1269/2006г. V г.о. на ВКС, с което е прието аналогично на даденото от въззивния съд тълкуване на посочената разпоредба, а именно, че определянето на квоти за момчета и момичета при приема на студенти, продиктувано от различния успех, който показват двете групи на приемните изпити, е една допустима и необходима мярка по смисъла на посочената по-горе разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице изложените по-горе предпоставки за промяна на създадената практика по поставения въпрос. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 13 ЗЗДис. не е непълна, неясна или противоречива, нито се налага промяна на създадената практика по тълкуването й, още повече, че дори и наличието на различно третиране на основата на признака „пол” при религиозно образование или обучение, с оглед упражняване на занятие, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗЗДис. не би съставлявало дискриминация, предвид упражняването на занятието „свещенство” в православната традиция само от мъже.
Не следва да се допусне касационно обжалване и по въпроса допуска ли чл. 11 ЗЗДис. висшите учебни заведения да въвеждат и прилагат мерки по чл. 7, ал. 1, т. 13 ЗЗДис., по който също е налице съдебна практика, част от която е приложена по делото. Изразеното в тези решения становище, че съгласно чл. 9, ал. 3, т. 6 ЗВО определянето на квотите е правомощие на висшите учебни заведения във връзка с предоставената им с чл. 53, ал. 4 от Конституцията РБ и чл. 19, ал. 3 ЗВО академична автономия, не се нуждае от преосмисляне.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Г с-в от 19.10.2009г. по в.гр.д. № 2318/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: