О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 02.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 381 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. В. С. срещу Решение № 191 по гр.д. № 1272/2007 год. на Софийски апелативен съд. С него въззивният съд е отменил решението от 12.03.2008 год. по гр.д. № 4411/2006 год. на Софийски градски съд в частта с която е бил уважен предявеният от С. срещу З. „Бул И. ;АД иск с правно основание чл.399 (отм.) ТЗ. Като е счел, че искът за присъждане на застрахователно обезщетение е неоснователен, съставът на САС го е отхвърлил.
В изложенията (основно и допълнително) по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора-ищец се сочат всички основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация З. „Бул И. ;АД изразява становище, че липсват валидно въведени основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.399 ал.1 вр.чл.390 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 25564 евро.
. Ищецът А. В. С. се легитимира като собственик на л.а. „Мерцедес“ мод. CLK 55 AMG с ДК № С* за който е сключена валутна застраховка „Автокаско“ със З. „Бул И. ;АД. Твърдението на ищеца е, че в резултат на ПТП настъпило на 05.06.2004 год. (в рамките на срока на застрахователния договор), автомобилът бил значително увреден, като разходите за възстановяването биха съставлявали повече от 80% от застрахователната сума т.е. била налице тотална щета. При ПТП автомобилът бил управляват от сина на ищеца – В. С. , който бил правоспособен водач. При проверката с дрегер е установено наличието на алкохол в кръвта в концентрация 1.66 промила. При последваща проверка на кръв, извършена от химик в лабораторията на УМБАЛ“Св. Ана“, наличието на алкохол в изследваната кръвна проба не е установено. Независимо от това, З. „Бул И. ;АД е приел, че не са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което претенцията на С. е предявена по съдебен ред.
В рамките на процеса, ответникът З. „Бул И. ;АД е противопоставил възражението, че не дължи застрахователно обезщетение поради това, че вредата не е настъпила в резултат на предвидено в договора застрахователно събитие и на второ място – водачът е управлявал автомобила след употреба на алкохол, което е допринесло за настъпването на ПТП.
Първоинстанционният съд е приел за доказано настъпването на застрахователното събитие и за недоказано – възражението за употреба на алкохол от В. С. , позовавайки се на резултата от химическата експертиза. Поради това е уважил предявеният иск да размера на 24771.55 евро. Сезиран с жалбата на застрахователя, въззивният съд е приел за доказана употребата на алкохол от страна на водача на автомобила, съобразно пробата с дрегер непосредствено след настъпването на ПТП. Това е обусловило и крайния му извод по основателността на иска.
Формулираният в допълнителното изложение (обуславящ изводите на САС) въпрос е процесуалноправен и касае преценката на събраните по делото противоречащи си доказателства относно употребата на алкохол от страна на водача на увреденото МПС. Касаторът, чрез пълномощника си счита, че преценката на въззивния съд е в противоречие с константната практика, изискваща всестранност и задълбоченост при извършването и.
Това твърдение в допълнителното изложение обективира позоваване на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, въпреки посочването на т.2 на същата алинея. Основанието по т.2 би било налице при позоваване на противоречива съдебна практика по формулирания въпрос, а не на неправилната преценка на противоречащи си по съдържание доказателства. Аргументи, свързани с противоречива съдебна практика в изложенията не се съдържат. Единственото позоваване на противоречие се съдържа в първоначалното изложение и то се основава на неправилното разбиране, че противоречието в изводите на СГС и САС по конкретното дело обективира основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГРС.
Основанието по т.1 не е налице, поради това, че изводите на САС относно това, употребил ли е алкохол или не водачът на увреденото МПС не се дължат на противоречие със задължителна или константната практика, а на преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото. Ако фактите и обстоятелствата биха били установени неправилно, поради неправилна преценка на доказателствата за тях, то това евентуално би съставлявало основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, ако касационен контрол би бил допуснат. Т.е. дори да е било допуснато нарушение при преценка на доказателствата, то това би довело до неправилност на решението, което, обаче и извън основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Него касаторът свързва с конкуренция на неоспорени по реда на чл.154 ГПК (отм.) писмени доказателства, касаещи един и същ правнорелевантен факт – наличието на алкохол в кръвта на водача, а именно – документа, установяващ показанията на дрегера и този, сочещ лабораторните резултати. Счита, че произнасянето на ВКС по въпроса кой от двата документа има по-голяма доказателствена тежест би допринесло за точното прилагане на закона – Наредба № 30 от 27.06.2001 год. на МЗ, МВР и МП и за развитието на правото, доколкото по него липсва съдебна практика.
Съдебният състав счита, че въпросът дали е налице конкуренция на методи по Наредба № 30/2001 год. за изследване на съдържание на алкохол в кръвта и в случай, че са използвани и двата – резултатите по кой от тях имат по-голяма доказателствена стойност, ако са противоречащи си, действително е интересен, но не може да бъде разрешен по тълкувателен път – чрез съдебна практика, а по скоро – чрез изменение/допълнение на подзаконовия нормативен акт. На второ място, въззивният съд не е основал становището си на липсата на доказателствена стойност на втория документ (от химическата експертиза). Становището му се основава на времевата разлика между проверката по всеки един от методите и на другите доказателствата (гласни и писмени), сочещи състоянието на С. през посочения период от време. Дори изводите му да биха били неправилни, това е въпрос на преценка на конкретните фактите и доказателствата по конкретното дело и нямат отношение към точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол по жалбата на А. В. С. срещу Решение № 191 от 06.10.2008 год. по гр.д. № 1272/2007 год. на Софийски апелативен съд, 1 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.