О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 04.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2089/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. 54140 – [населено място], подадена чрез Командира Д. О. и приподписана от старши юрисконсулт М. С., срещу определение № 228 от 28.02.2014год. по в.ч.гр.д.№ 1067/2014год. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 17.12.2013г. на Старозагорски районен съд, постановено по гр.д.№5177/2012г. С първоинстанционния акт е оставено без уважение искането на касатора по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за за обжалване на решение №934 от 15.07.2013г. по гр.д. №5177/2012г. на Старозагорски районен съд.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение. Според жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл неправилно и необосновано, като не е обсъдил всички доводи и възражения, релевирани в частната жалба. Изразява несъгласие с извода за неоснователност на молбата за възстановяване на срока поради това, че не е доказано срокът да е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос. Като значим за спора материалноправен въпрос е посочена необходимостта от изясняване на понятието „особени непредвидени обстоятелства“ както и “при упълномощен процесуален представител по делото, длъжна ли е страната сама да извърши процесуалните действия, ако процесуалния представител бездейства – това бездействие представлява ли особено непредвидено обстоятелство”. Като значими процесуалноправни въпроси касаторът сочи “ дали съдът е длъжен да приеме, че невъзможността на процесуалния представител на страната да изготви своевременно въззивна жалба поради несвоевременно получаване на указанията – в последния ден на срока, не представлява особено непредвидено обстоятелство за страната и основание ли е за възстановяване на пропуснат срок, или страната, респективно нейният пълномощник, е длъжна да преодолее пропускането на преклузивния срок с подаването на въззивна жалба без съответното разрешение и без платената държавна такса”. Като обосновка за поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК касаторът сочи необходимостта от тълкуване нормата на чл.64 ал.2 ГПК с оглед разкриване точния смисъл на понятието “особени непредвидени обстоятелства” . Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа и оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани и неправилни изводи на въззивния съд, които са относими към касационната проверка, но не и към производството по допускането й.
Ответникът по частната касационна жалба – Л. А. Д. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба против първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че необходимостта процесуалният представител да получи указания и одобрение за по-нататъшни процесуални действия по делото от началника на звено “Финансов контрол и материални проверки” на МО, респективно късното получаване на това одобрение, не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на закона. Освен това, решаващият състав е преценил, че не е доказана предвидената в чл. 64, ал. 2 ГПК предпоставка, а именно – наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускането на срока, които да не са могли да бъдат преодолени от страната. Според въззивната инстанция, молителят /ищец по иска/ е имал процесуалната възможност и в последния ден на срока да депозира въззивната жалба като я подаде лично на ръка, по пощата или чрез куриер, дори без внасяне на държавна такса с оглед спазване на срока за подаването й, както и да я оттегли впоследствие , ако получи указания в тази насока.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от частния жалбоподател материалноправни въпроси са от значение за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са обусловили отхвърлянето на молбата за възстановяване на срока. По отношение на тях обаче не са осъществени допълнителните предпоставки, характерни за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не може да се счете, че решаването на тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбата на чл. 64 ал.2 ГПК е налице богата, трайна и последователна съдебна практика, изясняваща понятието „особени непредвидени обстоятелства“ като условие за възстановяване на пропуснат срок. Тази практика е непротиворечива, като не съществува необходимост от нейното изоставяне или актуализиране. Предвид изложеното във връзка с тези въпроси не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените от касатора “процесуалноправни въпроси” не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като са свързани с фактите, подлежащи на установяване и поради това не обосновават извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. Същите са привързани към собственото разбиране на касатора за установената фактическа обстановка, която съдът не е приел да следва от доказателствата по делото, и изразяват по същество доводите на му за материална незаконосъобразност на въззивния акт, за неправилно анализиране на доказателствения материал, за допуснати процесуални нарушения и формиране следствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на определението и подлежат на преценка в случай, че бъде допуснато касационното обжалване.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №228 от 28.02.2014 год. по в. ч. гр. д. №1067/2014год. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: