1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр. София, 29.08.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 966 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Ф. М. срещу решение № 2149 от 15.11.2016г. по в. т. дело № 3890/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 810 от 05.05.2016г. по т. дело № 1357/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-15 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищците следните суми: 1/ на ищцата И. П. С. от [населено място] на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сума в размер 300 000 лв. – част от стойността на дружествения дял на П. С. С. от капитала на [фирма], придобита по наследствено правоприемство след смъртта на П. С. С., настъпила на 28.02.2013г., ведно със законната лихва от 08.03.2013г. до изплащането на сумата, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 33 924,50 лв. – разноски за първоинстанционното производство; 2/ на ищцата И. Л. С. от [населено място] на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сума в размер 300 000 лв. – част от стойността на дружествения дял на П. С. С. от капитала на [фирма], придобита по наследствено правоприемство след смъртта на П. С. С., настъпила на 28.02.2013г., ведно със законната лихва от 08.03.2013г. до изплащането на сумата, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 33 924,50 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. Материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1.1. При иск с правно основание по чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ по какъв начин следва да се определи размерът на дружествения дял на починалия съдружник? Как и на каква основа се уреждат имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение?
1.2. При необходимост от специални знания и умения за определяне размера на дела на покоен съдружник в О. при предявен иск по чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ длъжен ли е съдът да ползва знанията на вещо лице – специалист в областта на счетоводството и икономиката, или може да обяви делото за решаване, без да е определил конкретно размера на дела съобразно изискванията на чл. 125, ал. 3 ТЗ?
1.3. Каква по характер е разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ – диспозитивна или императивна? И може ли да се пренебрегне от съда и от страните при определяне конкретния размер на имуществените последици от прекратяване на членствено правоотношение на съдружник в О.?
1.4. По каква цена следва да се определи стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на О. при определяне стойността на дружествения дял при прекратяване участието на съдружник в него, съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ?
1.5. Допустимо ли е стойността на дружествен дял на прекратил членуването си в О. съдружник /починал съдружник/ да се определя „на око”, без съдът да обоснове и мотивира своето изчисление?
1.6. Допустимо ли е стойността на дружествен дял на прекратил членуването си в О. съдружник /починал съдружник/ да се определя на база представени от ищеца данни и документи, в които се съдържат противоречиви записвания и съществени разминавания в размерите на вписани в тях цифрови стойности?
1.7. След като се претендират имуществени последици от прекратяване участието на съдружник в О., следва ли в исковата молба да се посочи, респ. от съда да се изследва с колко дяла от капитала е разполагал съдружникът, какъв е размерът на капитала и неговата структура към момента на прекратяване на участието на съдружника? По какъв начин трябва да се определи равностойността на дружествения дял при такъв иск /по чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ/?
2. Процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
2.1. Допустимо ли е приложение на разпоредбата на чл. 161 ГПК при определяне размера на имуществените последици от прекратяване на членствено правоотношение на съдружник с О. – при иск с правна квалификация чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ?
2.2. Допустимо ли е съдът да приеме, че размерът на дружествения дял на починал съдружник в О. е именно толкова, колкото се твърди в исковата молба, само защото е приел, че ответното дружество не оказва съдействие на експертизата и поради това съдът може да приложи чл. 161 ГПК?
2.3. Допустимо ли е приложение на чл. 161 ГПК относно способ на доказване, имащ за цел установяване размера на исковите претенции, след като с оглед останалите доказателства по делото не се установява точния размер на исковата претенция?
2.4. Как следва съдът да приложи последиците на доказателствената тежест при липса на установяване при условията на пълно и главно доказване на твърдени от ищеца изгодни за него факти?
2.5. Може ли във въззивното производство да се иска събиране на доказателства, които са били своевременно поискани пред първоинстанционния съд, но не са били допуснати от него поради процесуални нарушения?
2.6. Трябва ли въззивният съд да допусне доказателства/ доказателствени искания от съществено значение за спора, заявени с въззивната жалба, ако същите са били заявени, но недопуснати от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение?
2.7. Налице ли е нарушение на процесуалните правила във въззивното производство, когато въззивният съд отказва да допусне направени с въззивната жалба доказателствени искания, които страната своевременно е била заявила пред първата инстанция, но там не са били допуснати поради процесуални нарушения, при това с мотив, че страната е имала възможност да направи това доказателствено искане пред първоинстанционния съд?
2.8. Преклудирано ли е доказателствено искане, заявено с въззивната жалба, ако същото искане е било заявено своевременно пред първоинстанционния съд, но не е било допуснато от него поради процесуално нарушение?
2.9. Когато за правилното решаване на спора и за определяне размера на дружествен дял на прекратил участието О. съдружник е наложително използването на вещо лице и ако страна още в първоинстанционното производство, а така също и във въззивната си жалба е направила искане за допускане на експертиза, допустимо ли е то да бъде отхвърлено от съда по съображения за настъпила преклузия?
2.10. В случай, че съдът не възприеме заключението на експертиза или прецени, че не му е необходима експертиза при изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания и умения от областта на науката, длъжен ли е да се мотивира защо не приема заключението на експертиза или ако сам отговаря на тези въпроси /от областта на науката/ – длъжен ли е да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати?
2.11. Когато за установяване на дадени обстоятелства от значение за решаване на делото са нужни специални знания, длъжен ли е съдът да назначи служебно експертиза?
2.12. Когато във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, и за това са нужни специални знания, длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза?
2.13. Налице ли е процесуално нарушение, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна, но въпреки това е обявено за решаване?
2.14. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора искания, възражения и доводи на страните, въведени с въззивната жалба, респективно с отговора на въззивната жалба?
2.15. Следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди и посочи в мотивите си и да се обоснове защо намира едни факти и обстоятелства за установени, а други за неосъществили се и въз основа на кои точно доказателства е достигнал до този свой извод?
2.16. Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?
2.17. Във въззивното производство въззивният съд длъжен ли е да реши спора по същество или обект на въззивната дейност са само пороците на първоинстанционния съдебен акт?
2.18. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението на делото?
2.19. До какъв порок на въззивния съдебен акт водят грешките на въззивния съд при формиране вътрешното му убеждение в резултат на неспазване правилата на формалната логика, опита и научното знание?
3. Процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
3.1. Как следва да постъпи въззивният съд в случай, че констатира нередовност на въззивната жалба, а именно, че към нея не са приложени описаните като приложения писмени доказателства?
3.2. Налице ли е нарушение на процесуалните правила, когато въззивният съд констатира подобна нередовност на въззивната жалба /че описаните като приложения на въззивната жалба писмени доказателства не са приложени към нея/, вместо да я остави без движение, като укаже на страната да отстрани нередовностите в срок, той насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, в което без да са отстранени констатираните от него нередовности да обяви делото за решаване?
3.3. Допустимо ли е да се изключват от доказателствената съвкупност по делото доказателства, които са своевременно посочени, но неприложени към въззивната жалба, като се има предвид, че същите доказателства са били представени пред първата инстанция, но тя не ги е приела поради процесуално нарушение?
3.4. Налице ли е ограничаване правото на защита на страна в процеса, когато въззивният съд откаже да приеме описани като приложения във въззивната жалба писмени доказателства с мотив, че те не са необходими и относими? Правилна ли е преценката на въззивния съд за относимост и необходимост на писмени доказателства, след като съдът не ги е видял, за да прецени тяхната необходимост и относимост?
По отношение на материалноправните въпроси по т. 1.1., 1.2., 1.4. и 1.5. касаторът поддържа, че са решени в противоречие с решение № 87/06.06.2012г. по т. д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 132/29.05.2015г. по гр. д. № 7298/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 118/15.05.2012г. по гр. д. № 588/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 446/16.11.2011г. по гр. д. № 1375/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о.; въпросите по т. 1.3. – в противоречие с Решение № 120/10.07.2012г. по т. д. № 781/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.; въпросите по т. 1.6. и 1.7. – в противоречие с решение № 87/06.06.2012г. по т. д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІI т. о. и решение № 81/18.07.2011г. по т. д. № 809/2010г. на ВКС, ТК, I т. о.
По отношение на процесуалноправните въпроси по т. 2.1., 2.2. и 2.3. касаторът поддържа, че са решени в противоречие с решение № 81/18.07.2011г. по т.д. № 809/2010г. на ВКС, ТК, I т. о.; въпроса по т. 2.4. – в противоречие с решение № 188/13.05.2014г. по гр. д. № 5563/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 168/19.06.2014г. по гр. д. № 715/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 137/17.06.2014г. по гр. д. № 6868/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 25/27.1.2012г. по гр. д. № 1832/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 670/15.11.2010г. по гр. д. № 695/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 724/30.11.2010г. по гр. д. № 507/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 512/29.6.2010г. по гр. д. № 1082/2009г. на ВКС, ГК, І г. о.; въпроси по т. 2.5., 2.6. и 2.7. – в противоречие с TP № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 155/08.05.2013г. по гр. д. № 1152/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 371/05.03.2014г. по гр. д. № 1906/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/03.04.2013г. по гр. д. № 1147/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 132/16.11.2015г. по т. д. № 3183/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 284/21.07.2010г. по гр. д. № 378/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 224/02.07.2010г. по гр. д. № 177/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 417/12.07.2010г. по гр. д. № 788/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 341/02.07.2010г. по гр. д. № 177/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 72/09.07.2012г. по т. д. № 398/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.; въпроси по т. 2.8. и 2.9. – в противоречие с решение № 135/16.06.2015г. по гр. д. № 6627/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., т. 1, 2 и 3 от Tълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 556/2010г. по гр. д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 312/2012г. по гр. д. № 849/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 174/12.01.2011г. по т. д. № 36/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 263/30.09.2014г. по гр. д. № 649/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.; въпроси по т.2.10. и т.2.11. – в противоречие с решение № 108/16.05.2011г. по гр. д. № 1814/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., т. 10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2000г., решение № 132/29.05.2015г. по гр. д. № 7298/2014г. на ВКС, ГК, III г. о.; въпросът по т. 2.12. – в противоречие с решение № 145/21.04.2014г. по гр. д. № 4726/2013г. На ВКС, ГК, IV г. о.; въпросът по т. 2.13. – в противоречие с решение № 57/16.04.2013г. по гр. д. № 871/2012г. на ВКС, ГК, III г. о.; въпросът по т. 2.14. – противоречие с решение № 161/04.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 392/10.01.2012г. по гр. д. № 891/2010г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 68/24.04.2013г. по т. д. № 78/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 94/13.09.2016г. по т. д. № 3768/2014г. на ВКС, ТК, II т. о.; въпросите по т. 2.15. и 2.16. – в противоречие с решение № 57/08.06.2015г. по гр. д. № 6396/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., т. 19 от TP № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 15/30.01.2015г. по гр. д. № 4604/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о.; въпросът по т. 2.17. – в противоречие с решение № 56/15.04.2013г. по гр. д. № 796/2012г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 42/05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о.; въпросът по т. 2.18. – в противоречие с решение № 57/08.06.2015г. по гр. д. № 6396/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 415/25.01.2012г. по гр. д. № 1332/2010г. на ВКС, ГК, I г. о. и Решение № 101/03.06.2015г. по т. д. № 1740/2014г. на ВКС, ТК, I т. о.; въпросът по т. 2.19. – в противоречие с Тълкувателно решение № 2/02.07.2004г. по тълк. гр. д. № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на процесуалноправните въпроси, посочени от т. 3.1. до т. 3.4. вкл. в изложението касаторът поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците И. П. С. и И. Л. С. /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Ж. К. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на формулираните от т. 1.1. до т. 1.5. от изложението правни въпроси поддържат становище, че касаторът не е посочил конкретна задължителна практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи; решение № 87/06.06.2012г. по т. д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. са неотносими, а останалите съдебни актове не обосновават допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците правят възражение, че въпросът по т. 1.6. от изложението е неотносим, тъй като не е обусловил изводите на съда по съществото на спора, а по въпроса по т. 1.7. следва да бъде съобразено, че с исковата молба са представени всички доказателства за установяване качествата на ищците за наследници на починалия съдружник, дяловете от капитала, с които е разполагал починалият към датата на неговата смърт.
Относно процесуалноправните въпроси по т. 2.1 – т. 2.3. от изложението считат, че цитираните от касатора решения са неотносими към конкретния случай, тъй като разглеждат различни казуси; по въпроса по т. 2.4. не е вярно твърдението, че ищците не са провели пълно и главно доказване на твърдените от тях факти, както и касаторът не сочи конкретно решение на ВКС, с което въззивният съд не се е съобразил. Ответниците поддържат, че посочените въпроси от т. 2.5. до т. 2.7. от изложението са решени в съответствие с всички посочени решения на ВКС, а въпросите по т. 2.8. и т. 2.9. и посочените решения не следва да се обсъждат поради това, че в конкретния случай не се касае до своевременно направено искане, нито за наложително извършване на експертиза. Излагат съображения, че по въпросите по т. 2.10. – т. 2.16. не са налице основания за допускане на касационно обжалване по аргументи, посочени във връзка с другите процесуалноправни въпроси, тъй като въпросите са преформулирани и сходни. Относно посочените в т. 2.17. – т. 2.19. от изложението въпроси ответниците поддържат становище, че не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС – липсва необоснованост и формални противоречия в аргументацията на съда, като въззивната инстанция е обсъдила всички доводи на страните и събрания доказателствен материал.
Във връзка с релевирания от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси по т. 3.1. – т. 3.4. от изложението ответниците правят възражение, че касаторът не е обосновал необходимостта от осъвременяване на създадената по тях практика, нито е посочил как осъществяването на касационен контрол по тях ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и претендират присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
За да потвърди решението на СГС, с което предявените частични искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ са уважени, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил изцяло към изложените от първоинстанционния съд мотиви, както по отношение на установените от първоинстанционния съд факти, така и относно правните изводи. Приел е за установено, че членственото правоотношение на наследодателя на ищците – П. С. С. в [фирма] е прекратено със смъртта му на 28.02.2013г. по аргумент от чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ и ищците са наследници на починалия съдружник. Предвид основните доводи на въззивника, че не били доказани основателността и размера на исковите претенции, които следвало да бъдат установени от счетоводна експертиза, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че имуществените последици от прекратяването на членственото правоотношение трябва да се уредят към края на месец февруари 2013г. Препращайки изцяло към мотивите на първоинстанционното решение, е възприел изложените от СГС съображения, че ответникът не е оказал необходимото съдействие и не е предоставил достъп до счетоводните си документи на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-икономическа и оценителна експертиза. Поради това въззивната инстанция въз основа на приетите по делото счетоводни баланси на дружеството към 31.12.2012г. и към 31.12.2013г. е констатирала размера на общата стойност на чистия актив на дружеството към двете посочени дати – съответно 4 449 000 лв и 3 933 000 лв., съобразила е, че по делото няма представени доказателства, установяващи, че в периода между двете дати съотношението между активите и пасивите е променено, в резултат на което е направила извод, че размерът на вземанията на всяка от ищците по чл. 125, ал. 3 ТЗ е над предявения частичен размер от 300 000 лв.
Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивника /настоящ касатор/, че не били допуснати исканите от ищците експертизи и че бил лишен от възможност да постави допълнителни задачи по отменената експертиза, като се е аргументирал, че искането за експертиза е направено от ищците, становището на ответника по исковете в отговора на исковата молба е за неотносимост на искането за експертиза, на проведеното на 20.01.2016г. открито съдебно заседание с определение по чл. 253 ГПК първоинстанционният съд е отменил определението от 08.04.2015г., с което е била назначена комплексна съдебно-икономическа и оценителна експертиза, и процесуалният представител на ответника е заявил, че няма доказателствени искания.
Съдебният състав е приел, че посочените с молба до СГС от 28.10.2015 г. писмени доказателства /решение от 25.10.2013г., постановено по международно арбитражно дело № 3/2013г. по описа на АС при Съюза на арбитрите в България – [населено място], изпълнителен лист от 20.03.2014г., издаден по т. д. № 1326/2014г. по описа на СГС, TO, VI-10 състав и покана за доброволно изпълнение изх. №00301/03.04.2014г. по изп. д. № 55/2014г. по описа на ЧСИ В. И., per. № 779 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд/, които ответникът по исковата молба е поискал да бъдат взети предвид при определяне стойността на дружествения дял и специално сумите по изпълнително дело № 55/2014г. на ЧСИ В. И./ са неотносими към спора, защото касаят период след края на месец февруари 2013г. По съображения, че вземането на наследниците на прекратилия участието си в дружеството починал съдружник в размер на стойността на дружествения му дял се определя към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, въззивният съд е направил извод, че правноирелевантни са настъпилите след тази дата факти, които не могат да рефлектират към балансовото число към датата на прекратяване на членственото правоотношение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на него трябва да е налице някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора в т. 1.1., 1.2. и 1.4. от изложението към касационната жалба правни въпроси са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи на въззивния съд. Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Решаващият съдебен състав в съответствие с решение № 87/06.06.2012г. по т. д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. е приел, че имуществените последици от прекратяването на членственото правоотношение трябва да се уредят към края на месец февруари 2013г., т. е. към момента на прекратяване на членството на починалия съдружник в ответното дружество. С оглед постоянната практика на ВКС, обективирана в горепосочените съдебни актове, първоинстанционният съд е допуснал комплексна съдебно-икономическа и оценителна експертиза за установяване на стойността на дружествения дял на наследодателя на ищците към момента на прекратяване на членственото му правоотношение в [фирма]. Обстоятелството, че въззивната инстанция е определила стойността на дружествения дял на починалия съдружник съобразно счетоводния баланс към 31.12.2012г., отчитайки липсата на доказателства, установяващи промяна в съотношението между активите и пасивите през периода между 31.12.2012г. и 31.12.2013г., и съобразявайки в тази насока счетоводния баланс към 31.12.2013г., се дължи на неоказване от ответното дружество /настоящ касатор/ на необходимото съдействие на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-икономическа и оценителна експертиза за изготвяне на заключението.
Посочените в т. 1.3. от изложението правни въпроси не отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съдебен акт – въззивният съд не се е произнесъл изрично по въпроса за характера на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а съображенията на въззивната инстанция, че размерът на равностойността на дружествения дял на починалия съдружник се съизмерява с общата стойност на чистия актив на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение и че имуществените отношения трябва да се уредят към този момент – края на месец февруари 2013г., съответстват на постоянната практика на ВКС, формирана с цитираните от касатора решение № 120/10.07.2012г. по т. д. № 781/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.
Посоченият в т. 1.5. от изложението правен въпрос не съответства на данните по делото, тъй като стойността на дружествения дял на прекратилия членуването си в О. починал съдружник не е определена „на око“, а въз основа на счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2012г. при отчитане на липсата на доказателства, установяващи промяна в съотношението между активите и пасивите през периода 31.12.2012г. – 31.12.2013г., като е съобразен и размерът на общата стойност на чистия актив на дружеството към 31.12.2013г. Съдебният състав е обосновал защо и въз основа на какви доказателства приема, че стойностното изражение на дружествения дял на починалия съдружник е над 600 000 лв., предвид предявените частични искове, а не в пълен размер.
Процесуалноправният въпрос по т. 1.6. от изложението не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че при извършване на преценка за стойността на дружествения дял на починалия съдружник въззивният съд е съобразил двата счетоводни баланса към 31.12.2012г. и 31.12.2013г., обсъдил ги е и е заключил, че стойността на дружествения дял на П. С. към момента на прекратяване на членственото му правоотношение с ответното дружество е над размерите на предявените частични искове по 300 000 лв. от всяка ищца.
Седмият процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с постоянната практика, обективирана в решение № 81/18.07.2011г. по т. д. № 809/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. – предметът на делото е определен и индивидуализиран с твърденията и исканията на ищците, заявени в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и уточнени в допълнителните молби. Ищците са посочили, че първоначално техният наследодател е бил едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество /от 1995г. до 2011г./; на 21.03.2011г. Г. С. К. е вписан като втори съдружник без право на управление и представителство, а след смъртта на П. С. останалият съдружник К. е поел притежаваните към смъртта на П. С. 25 дружествени дяла от [фирма]; частично заявените претенции с направеното увеличение на всеки иск до 300 000 лв. представляват частични искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ от общо дължима част от стойността на притежаваните от наследодателя на ищците дружествени дялове от [фирма] по 1 250 000 лв. за всяка от ищците в качеството им на наследници на починалия съдружник. Правното твърдение на ищците, съдържащо се в исковата молба и направените уточнения е достатъчно индивидуализирано и определя предмета на делото.
Посочените в т. 2.1., 2.2. и 2.3. от изложението процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с решение № 81/18.07.2011г. по т.д. № 809/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., тъй като първоинстанционният съд изрично е посочил в съдебно заседание на 28.10.2015г., че задължението на страните да оказват съдействие за събиране на допуснати доказателства, включително осигуряване на достъп до счетоводството им за изготвяне на заключение по допуснати експертизи произтича пряко от разпоредбата на чл. 161 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС /решение № 195/29.06.2016г. по гр. д. № 665/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о./ възпрепятстването на доказването по смисъла на чл. 161 ГПК е основание съдът да приеме недоказания факт за съществуващ. Съдебният състав на ВКС е изложил аргументи, че страната не възпрепятства доказването, когато не изпълнява своя процесуална тежест, а в този случай тя носи само последиците от недоказването. Когато правнорелевантният факт има значение за основанието на иска или на възражението, след като приеме, че фактът не се е осъществил, съдът следва да отхвърли иска или възражението, но ако фактът има значение за размера на предявения иск, съдът е длъжен да определи размера съгласно чл. 162 ГПК, който възлага доказателствената тежест за фактите, обуславящи размера на иска, върху двете страни. В настоящия случай ответното дружество не е представило необходимите първични и вторични счетоводни документи, хронологичните и аналитични счетоводни регистри за изготвяне на заключението на съдебно-икономическата /счетоводна/ експертиза, поради което и с оглед факта на недостатъчната информация за стопанските операции от началото на 2013г. до смъртта на наследодателя на ищците, вещите лица не са могли да съставят междинен баланс на дружеството към 28.02.2013г. При това положение въззивният съд съобразно постоянната практика на ВКС е определил размера на стойността на дружествения дял на починалия съдружник съобразно останалите събрани по делото доказателства и в съответствие с разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос по т. 2.4. от изложението не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че при доказан по основание иск и създаване на пречки от страна на ответното дружество за изготвяне на съдебно-икономическата експертиза въззивната инстанция е приела частичните искове за доказани по размер въз основа на останалите събрани по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Различният изход на делата /цитираните от касатора по т. 2.4. от изложението решения/ се дължи на различна фактическа обстановка, различни факти и обстоятелства, установени с отделни за всеки правен спор доказателства.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по въпросите по т. 2.5., 2.6., 2.7., 2.8. и 2.9. от изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като тези процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС. С въззивната жалба касаторът /въззивник в производството пред САС/ е представил решение от 25.10.2013г. по м. а. д. № 3/2013г. на АС при Съюза на арбитрите в България, [населено място], изпълнителен лист от 20.03.2014г. по т. д. № 1326/2014г. на СГС, ТО, VІ-10 състав и покана за доброволно изпълнение изх. № 00301/03.04.2014г. по изп. д. № 55/2014г. по описа на ЧСИ В. И., рег. № 779 на КЧСИ и е поискал допускане на комплексна съдебно-икономическа и оценителна експертиза със задачи, формулирани от ищците, допълнителната искова мо