О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
Гр. София, 08.08.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 13.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2048/2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 773/02.04.2018 г. на АС – София по т.д.№ 4446/2017 г. С обжалваното решение е потвърдено решение № 1104/12.06.2017 г. по т.д.№ 8711/2016 г. на СГС, VІ – 23 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД искове за заплащане на сумата 2 971 750 лв. – погасителна вноска за м. ноември 2011 г., дължима по споразумение № 149 от 26.03.2010 г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2016 г. – дата на исковата молба, както и за заплащане на сумата 363 705. 92 лв. – договорна лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 30.11.2016 г., на основание чл.92 ал.1 ЗЗД; като в полза на ответника са присъдени сторените от него разноски.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон във връзка с характера на споразумението и приложимите спрямо поетите по него задължения правила относно погасителната давност. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението на САС е основано на следния формулиран материалноправен въпрос, за който се сочи, че е разрешен от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 или т.3 от ГПК: Налице ли е новация по смисъла на чл.107 ЗЗД в случаите, когато страните по облигационно правоотношение сключат споразумение, с което се съгласяват да изменят сроковете за изпълнението на задължението на длъжника и последният се задължи да заплати на кредитора допълнителни, новоуговорени неустойки и лихви за забава, или подобно съглашение има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД, целяща единствено преструктурирането на дълга. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК: решение № 147 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 627/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 225 от 03.08.2016 г. по т.д. № 3696/2014 г. на І т.о. и решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV г.о. Евентуално се поддържа, че по въпроса е формирана противоречива практика на ВКС, в подкрепа на което се релевират решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.д. № 650/2008 г. на ІІ т.о., решение № 138 от 22.08.2013 г. по т.д. № 27/2012 г. на ІІ т.о. и решение № 210 от 22.12.2014 г. по т.д. № 4090/2013 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, с мотивиран писмен отговор оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е съобразил следната, безспорно установена фактическа обстановка:
На 29.12.1998 г. между ответника и третото лице БУЛГАРГАЗ ЕАД е бил сключен договор за доставка на природен газ, по който ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на цената на доставките. Към 31.08.2002 г. последните възлизали на 120 451 690.05 лв. На 25.11.2002 г. ответникът и третото лице сключили допълнително споразумение, в което ответникът изрично признал, че има изискуеми задължения за доставен и неизплатен природен газ към 31.08.2002 г. в посочения по-горе размер, като се задължил 60 000 000 лв. да заплати за срок от пет години, считано от 01.09.2002 г. по погасителен план, а останалите 60 451 690.05 лв. – чрез предоставяне на определени дълготрайни материални активи (газопроводи и пр.), собственост на ответника – до 15 000 000 лв., а 45 000 000 лв. да бъдат погасени в срок от три дни след продажба на акции на държавата. Задълженията по споразумението ответникът не изпълнил изцяло, като същевременно в негова тежест възниквали и нови задължения по договора за доставка на природен газ. На 21.09.2007 г. ответникът и БУЛГАРГАЗ ЕАД сключили ново споразумение, с което ответникът признал изрично свои задължения по договора за доставка на природен газ в размер общо 150 760 905.66 лв., от които 15 451 690.05 лв. били непогасена част от стари задължения по първото споразумение от 2002 г, а 135 309 216.61 лв. – текущи задължения за доставени количества природен газ до август 2007 г., вкл. главница и лихви за забава. Страните се съгласили тези задължения да бъдат изплатени при нов срок от 6 години и съгласно нов погасителен график, оформен като неразделна част от споразумението, който също останал неизпълнен, при натрупване на нови задължения.
На 17.03.2009 г. БУЛГАРГАЗ ЕАД прехвърлил възмездно на ищеца своите вземания срещу ответника към 30.11.2008 г. в размер на 214 962 759 лв., включващи текущи вземания по договора за доставка на природен газ с балансова стойност към 30.11.2008 г. в размер на 95 862 759 лв. /главница и лихви/, формирани от доставка на природен газ за периода юли – ноември 2008 г, както и непогасени вземания по споразумението от 2007 г. в размер на 119 100 000 лв. За прехвърлянето на вземанията ответникът бил уведомен на 26.03.2009 г. На 26.03.2010 г. ищецът и ответникът сключили споразумение, в което ответникът изрично признал, че има валидни непогасени задължения към ищеца в размерите, посочени в договора за цесия, както и че към 31.12.2009 г. общият размер на задълженията възлиза на 223 155 417.09 лв. Съгласно споразумението, част от сумата – 213 966 375.92 лв., /главница/, следвало да бъде заплатена в срок от 6 години, считано от 01.07.2011 г. по погасителен план, вноските по който формирали пълния размер на задължението, като при неплащане на някоя от тях се дължи договорна лихва за забава в уговорения в т.5 от споразумението размер. Съгласно погасителния план – приложение № 1 към споразумението от 2010 г., задължението за вноска за м. ноември 2011 г. е в размер на 2 971 750 лв., със срок за плащане 30.11.2011 г. Междувременно с друго споразумение от 02.08.2011 г. страните се съгласили да извършват прихващания на задълженията на ищеца към ответника за цена на доставена топлинна енергия със задълженията на ответника по споразумението от 2010 г. На 29.02.2012 г. между страните бил подписан протокол за прихващане, съгласно който с дължима сума за доставена топлинна енергия за месец януари 2012 г. се намаляват сумите, дължими от ответника към ищеца по споразумението от 2010 г.
От правна страна въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че споразумението от 26.03.2010 г. представлява спогодба по чл.365 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ, с която за избягване на възможен спор между страните и при взаимни отстъпки, ответникът е признал свои задължения, а ищецът се е съгласил задълженията да не бъдат търсени веднага, а да се отсрочат във времето, като се заплащат на погасителни вноски, вкл. процесната. Никое от споразуменията от 2002 г., 2007 г. и 2010 г. не е преценено като новация по чл.107 ЗЗД, поради което уредените с тях задължения на ответника не са изгубили характера си на такива за цена на доставен природен газ, т.е. периодични по смисъла на закона, погасяващи се със специалната 3-годишна давност по чл.111 б.В ЗЗД. На 29.02.2012 г. давността последно е била прекъсната с признанието на ответника по съставения на тази дата протокол за прихващане, като новият тригодишен давностен срок е изтекъл на 28.02.2015 г, т.е. преди предявяването на иска на 30.11.2016 г., без да са налице нито твърдения, нито доказателства, за настъпили след 29.02.2012 г. обстоятелства, обуславящи ново прекъсване или спиране на давността.
Допълнително във въззивното решение, с оглед предмета на спора по чл.269 ГПК, съставът на САС е изложил следните съображения: За да представлява едно споразумение новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, е необходимо съгласие на страните старото задължение да се погаси и на негово място да се учреди ново, различаващо се по някой от съществените си елементи – основание или съдържание. В разглеждания случай с всички споразумения, вкл. това от 2010 г., ответникът признава, че дължи суми, представляващи цена на доставен му природен газ, като се споразумява с насрещната страна те да бъдат изплащани частично с отсрочване във времето на отделни вноски, ведно със съответно уговорени последици в случай на забава. Никое от тези споразумения не разкрива изменение на съществен елемент на задълженията на ответника от гледна точка било на тяхното съдържание, било на тяхното основание, съответно и не разкрива намерение на страните за новация, т.е. за погасяване на старите задължения за цена по договор за продажба на природен газ и за заместването им с нови. Следователно всички тези споразумения имат правната природа на договори за спогодба по чл. 365 ЗЗД, а не на новация по чл. 107 ЗЗД. В никое от споразуменията ясно изразената воля на страните не дава основание за тълкуване, че дължимите от ответника суми следва да се счита за предоставени му в заем, както се поддържа в жалбата. Що се отнася до ефекта на кредитиране на ответника, съдът е посочил, че кредитирането като икономическо явление може да бъде реализирано чрез множество правни форми и обстоятелството, че ответникът с разсрочването на плащанията е получил кредит в икономическия смисъл, не може по никакъв начин да обоснове извода, че този кредит страните са оформили като договор за заем, при липсата на изразено в договора съгласие за това.
По посочените по-горе съображения съдът е заключил, че липсва новация на задълженията на ответника; същите са запазили природата си на периодични – за заплащане на цена на доставени количества природен газ по договор за продажба, поради което се погасяват с краткия 3-годишен давностен срок, съгласно чл.119 б.В ЗЗД. Към момента на предявяване на иска този срок е изтекъл, считано от установеното по делото последно прекъсване на давността с признанието на ответника на 29.02.2012 г., поради което исковете са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за достъп до касация е неоснователно, по следните съображения:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая формулираният от касатора въпрос, най-общо свързан с приложението на чл.107 ЗЗД, е решен в съответствие с формираната постоянна съдебна практика, обективирана в решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 138 от 22.08.2013 г. по т.д. № 27/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 210 от 22.12.2014 г. по т.д. № 4090/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 110 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1568/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 136 от 06.1.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 118 от 08.06.2016 г. по т.д. № 729/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о., на която се позовават и двете страни. Според нея, способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му и изменението на сроковете за плащане, не променят същността на задължението и не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. Когато страните уговарят констатирано изискуемо парично задължение да бъде погасено по нови графици, на траншове на посочени падежи, отсъства основание да се приеме намерение за обективна новация, тъй като съществуващият дълг не е погасен и няма изменение в предмета и основанието му. Волята на страните за възникването на нов дълг, на мястото на съществуващия, с ново основание или предмет, следва да е ясна и изрично изразена. При съпоставка на мотивите на въззивния съд с посочената съдебна практика, която е актуална и не се налага да бъде променяна или изменяна, се установява, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито евентуално такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за съществуване на противоречива практика на ВКС по същия въпрос. Разрешението в решение № 225 от 03.08.2016 г. по т.д. № 3696/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о. касае това, дали промените в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, са противопоставими на поръчителя и при какви условия. Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д № 856/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. е постановено при различна фактическа обстановка, съобразно която е и даден отговор на въпроса за наличието на новация, като е прието, че договорът между страните е за новация на старо задължение, преоформено като заем с разсрочване на задължението за плащането му. Това обаче е станало въз основа на установеното обстоятелство, че е налице промяна на основанието на задължението, а не с оглед различно тълкуване на разпоредбата на чл.107 ЗЗД. Разрешението, дадено в посоченото от касатора решение № 147 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 627/2011 г. на ВКС, ТК, ІІІ г.о., според което промяната на поетите задължения по договора, на свързаните с тяхното изпълнение модалитети, в това число и сроковете на изпълнение, представлява обективна новация, е преодоляно с формираната впоследствие и посочена по-горе безпротиворечива практика на ВКС в противния смисъл.
При така формираните изводи в производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 53 860,80 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 773/02.04.2018 г. на АС – София, ТО, 9 състав, постановено по т.д.№ 4446/2017 г.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД [населено място] сумата 53 860.80 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: