О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 02.10.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 392 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. – С. на композитори, автори на л. п. , свързани с музиката и музикални издатели за колективно управление на авторски права, със седалище в гр. С. срещу въззивно решение № 32/02.02.2009 г. по в. гр. д. № 670/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 20.12.2006 г. по гр. д. № 799/2001 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.73 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД срещу “М” Е. гр. С..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 40, ал. 7 от ЗАПСП и ЗЗД, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 154 ГПК отм./.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, тъй като колективното управление на права съставлявало нова правна уредба. Поддържа се и твърдение за наличие на т. 1 на чл. 280 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение било в противоречие с решение № 250/24.03.2008 г.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид непосочване на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, и от там за преценка на хипотезата на т. 3 от цитирания законов текст.
По отношение твърдението за наличие на предпоставките за касационно обжалване по т. 1 ответникът по касационната жалба е посочил, че цитираното решение на ВКС е по същия правен казус по повод предходно касационно обжалване по предявените искове и съставлява отменително решение на ВКС, което не формира трайната съдебна практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, като е заплатена дължимата д. т.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението се визира единствено упражняването на колективни права, но не е обосновано каква е връзката между подобен теоретичен въпрос и конкретното разрешение, дадено във въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Предявените искове са били отхвърлени от съдилищата, не защото е прието, че ищецът няма право да предяви искове за защита на авторските права на своите членове /регламентация в чл. 40, ал. 7 ЗАПСП/, а поради недоказване от страна на ищеца на определен факт, свързан с материалноправната легитимация, а именно, че лицата, чиито права се защитават, са членове на ищцовото дружество и в това качество са му предоставили упражняването на своите авторски права.
Този факт подлежи на доказване от ищеца в исковото производство с всички доказателствени средства, предвид съдържанието на чл. 40, ал. 1, 2, 5 и 7 ЗАПСП , поради което не се налага тълкуване на законовите норми на ЗАПСП, нито пък да се коригира или формира съдебна практика.
Не е налице хипотезата и на чл. 280, т. 1 ГПК, тъй като цитираното от жалбоподателя решение на ВКС е по същата искова молба и дело, и съставлява предходно отменително касационно решение по реда на ГПК /отм./, т. е. не е налице влязъл в сила съдебен акт на касационната инстанция, с който се слага край на исковото производство и се формира съдебна практика.
Отделно от това, не се обосновава и в какво се състои противоречието, още повече, че дори и да са били въведени твърдения за наличие на противоречие между двете решения на ВКС по едно и също дело, подобна проверка е свързана с преценка относно неправилност на въззивното решение и би могла да се извърши едва при вече допуснато касационно обжалване по реда на чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение, тъй като бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 32/02.02.2009 г. по в. гр. д. № 670/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: