О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 12.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №4864/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. К., подадена чрез адв. Е. И. от АК [населено място], срещу решение №186 на Старозагорски окръжен съд, постановено на 24.04.2015г. по в.гр.д.№ 1180/2015г. С въззивното решение е потвърдено решение №50 от 22.12.2014г. на Чирпанския районен съд по гр.д.№238/2014г., с което съдът е определил режим на лични отношения на И. К. К. с нейния внук И. Г. И.: всяка четвърта събота от месеца от 10 до 16ч., като личните контакти се осъществяват в [населено място], включително и в дома на родителя, който упражнява родителските права – К. С. К. с адрес [населено място], ул. ”П.”№2, като е отхвърлил иска в останалата му част до претендираните лични контакти за един месец през лятото, през коледните или новогодишните празници съответно от 09.00 часа на 24.12. до 09.00 часа на 30.12. или от 09.00 часа на 31.12. до 09.00 часа на 06.01., както и пет дни през първата половина на пролетната ваканция, през В. празници на всяка нечетна година, както и една събота и неделя от месеца от. 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с въпросите :” Налице ли е интерес детето да поддържа връзка с баба си по бащина линия, като се има предвид, че бащата на детето трайно пребивава в чужбина /Кралство Испания/ ?; Налице ли е всестранна защита на детето, касаеща съблюдаване в най – пълна степен интереса на детето?; Обстоятелството, че бабата и детето живеят в различни населени места следва ли да мотивира съда да определи постановения режим за лични контакти, без да определя престой на детето при бабата?; Възрастта на бабата и нейното здравословно състояние касаещо невъзможност да пътува на дълги разстояния обуславя ли ограничаване на законоустановени права на бабата и детето?”
Във връзка с първия въпрос касаторът сочи, че въззивното решение е в противоречие с ППВС №1 от 12.11.1974г. по гр.дело №3/ 1974г., „тъй като в атакувания съдебен акт е посочено „ответницата заявява, че няма нищо против детето и баба му да се виждат, но не това да става за нейна сметка. Тоест, тя да плаща разходите до [населено място]. Правдоподобно звучи изразеното от нея, че ако детето принудително бъде накарано да ходи при баба си, предвид възрастта, в която се намира, когато е емоционално нестабилен, това може да доведе до някакви предвидими резултати, включително да избяга от баба си.”
По отношение на останалите три въпроса не обосновава твърдението си за наличие на поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК – не се позовава на конкретни съдебни актове от обхвата на задължителната съдебна практика, нито обосновава в какво се състои твърдяното противоречие. Изразява единствено несъгласие с формирания от въззивния съд извод, че „между детето и бабата няма изградена емоционална връзка”.
Касаторът сочи в изложението си, че следва да се допусне касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.З ГПК по отношение на въпроса: ”Налице ли са нарушения, тъй като не са изготвени социални доклади по делото, които да изследват въпросите за социално – битовите условия в домовете на страните, емоционалната връзка между бабата и детето?” За да обоснове наличието на поддържаното основание поддържа единствено, че „въпросът е продиктуван от разпоредбата на чл.15, ал. 4 и ал. 5 от Закона за закрила на детето, тъй като същото е изслушано в присъствието на множество лице, без присъствието на психолог в проведено заседание пред първоинстанционния съд. В разрез с разпоредбата на ал.5 не е назначен социален доклад по делото, което представлява процесуално нарушение”.
Поддържа също наличие на основанията по чл.280 т.1 и т.2 ГПК във връзка с въпроса, уточнен от съда : „Следва ли съдът в атакувания съдебен акт да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, следва ли да обсъди в мотивите си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои за недоказани, да обсъди всички доказателства и искания на страните и доводите им, имащи значение за решаване на делото”. Поддържа противоречие на въззивното решение „с уеднаквената по реда на чл.290 от ГПК практика, предмет на решения на състави на ВКС по гр. дело № 421/ 2009г. IV ГО, гр.дело № 761/ 2010г. IV ГО, гр. дело № 1964/ 2010г. IV ГО, както и с приетото в Решение № 518/30.12.2003г. по гр. д. № 23/03 г. на ВКС, I г. о., Решение № 38/11.04.2007г. по т. д. № 791/06 г. на ВКС, II т. о., Решение № 621/31.03.1999г. по гр. д. № 2423/98 г. на ВКС, V г. о. , определение № 231/ 15.12.1998г. по гр. д. № 3790/08 г. на ВКС, V г. о. , Решение № 101 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 857/2009 г., II т. о., ТК , ППВС № 1/1953, ППВС № 1/1985г. и ТР №1/04.01.2001г на ОСГК /т. 9 относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на делото/. За да обоснове наличието на противоречие касаторът сочи, че в посочените съдебни актове, различни състави на ВКС, произнасяйки се по приложението на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), са приели, че обсъждането на доказателствата и на доводите и възраженията на страните е задължение на съда, чието изпълнение обуславя крайните му изводи за основателност на предявения иск и е от значение за правилността на решението по съществото на спора, а при постановяване на атакуваното решение, Окръжният съд не е процедирал и в съответствие с константната и задължителната практика на ВС и ВКС като изводите за основателност на предявения иск са направени от решаващия съд без да са обсъдени всички доводи и възражения в подкрепа на защитната теза в процеса.
Ответната страна К. С. К. не взема становище по касационната жалба.
Ответната страна Г. И. К. не взема становище по касационната жалба.
Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] също не взема становище.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ответниците по делото са родители на малолетното дете; че гражданският им брак е прекратен с влязло в сила решение, като упражняването на родителските права е предоставено на майката и е определен режим на лични контакти между детето и бащата – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 9:00 в събота, от 17:30ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото; че от гласните доказателства е установено, че бащата във времето, през което пребивава в страната, е вземал детето в дома на своята майка – ищцата по делото ; че на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е изслушано малолетното дете и така е установено, че между бабата и детето съществува известно напрежение, породено от неразбирателство между тях. Съдът е посочил също, ищцата е била задължена от първостепенния съд да се яви в съдебно заседание и на основание чл. 176 от ГПК да отговори на въпроси, свързани с възможността тя да пътува до [населено място], да води детето до [населено място] и да го връща обратно, но последната не се е явила в съдебно заседание без да установи надлежно наличието на обективна пречка за това. В тази връзка е посочил, че представеното медицинско направление не отговаря на изискванията установени в чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87/05.05.2010г. При така приетото за установено съдът е приел от правна страна, че ищцата има правен интерес да води настоящия иск; че исковата молба за определяне на режим на лични отношения с посочен примерен режим сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане; че режимът трябва да се съобразен с интересите на детето, което е първостепенно изискване, като следва да се съобразят възрастта на детето – същото е на 12 години, да бъде съобразено неговото мнение, да се вземе предвид и вече установения режим на лични контакти на детето с бащата, който е два пъти в месеца, както и, че режим на лични контакти на ищцата с детето не следва да повтаря този, установен за бащата и детето; че следва да се има предвид и това, че ищцата живее [населено място], който се намира на 125 км. от [населено място]; че между детето и бабата няма изградена емоционална връзка, поради което и един режим на лични контакти вкл. прекарване на детето продължително време с баба му в нейния дом, би могло да му се отрази отрицателно. По тези съображения е обосновал извод, че следва да се определи режим на лични контакти на бабата и детето – всяка четвърта събота от месеца, като същите се осъществяват в [населено място], в дома на майката на детето, която е и родителят, комуто са предоставени родителските права. При обосновава не на този си извод съдът е отчел изразеното от ответницата становище, че не е съгласна да води детето до [населено място] и да плаща разходите по това пътуване, въпреки че няма нищо против детето и баба му да се виждат.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай първият въпрос – :” Налице ли е интерес детето да поддържа връзка с баба си по бащина линия, като се има предвид, че бащата на детето трайно пребивава в чужбина /Кралство Испания/?” касае регламентиране на режима на лични отношения между дете и неговите баба и дядо. По този въпрос се твърди нарушение на постановките на ППВС № 1/1974 г. В сочената задължителна съдебна практика не се тълкуват проблеми, свързани с отношенията между дете и неговите прародители, а отношенията между родители и деца във връзка с развод, и по-конкретно лично-правните последици от прекратяването на брака с оглед разрешаването на спорни въпроси при спазване интересите на децата. Всъщност, от поясненията, изложени след поставения въпрос, става ясно, че касаторката на практика твърди неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства и несъгласие с формираните от съда фактически и правни изводи. Тези оплаквания са касационни основания по чл.281 ГПК и са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с посочената изрично от касаторката задължителна съдебна практика, нито пък има поставен относим правен въпрос по допълнително изложените от нея съображения, посочени по-горе, то касационното обжалване не следва да се допуска.
Следващите три въпроса, поставени от касатора, са фактически, а не правни по смисъла на чл.280 ГПК – свързани са с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Същевременно липсва и допълнителна обосновка за поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК – касаторът не се позовава на конкретни съдебни актове от обхвата на задължителната съдебна практика, нито обосновава в какво се състои твърдяното противоречие.
Последните два въпроса, посочени в изложението, също не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване. Първият от тях е привързан към становището на касатора за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неизискан социален доклад, а вторият – към становището му за необоснованост на решението поради необсъждане на всички доказателства и доводи на страните. Така поставени въпросите не са правни, а са касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК. Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му. Тази проверка се извършва обаче, само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В този смисъл съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Старозагорски окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответните страни не са претендирали такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №186 на Старозагорски окръжен съд, постановено на 24.04.2015г. по в.гр.д.№ 1180/2015г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: