О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 54
София, 13.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на четвърти декември …………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 5180/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез процесуалния си представител адв. И. И. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение № 3670 от 26.05.2014 година по гр.д. № 4769/2014 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на СРС, 63 ти състав от 26.02.2013 г. по гр.д.№ 22898/2012 г. в частта, с която са уважени предявените от Й. А. С. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, последният до размера от 20355 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Й. А. С. от София, чрез пълномощника си адв. Е. В. от АК-София, е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. С него поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че жалбата е неоснователна по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите:
1. Следва ли първоинстанционният съд да връчва и докладва оспорвания, възражения, становище и доказателствени искания, направени от ищеца след предварителен доклад по делото и преди открито съдебно заседание?; 2. Може ли въззивният съд да разгледа и да се произнесе по оспорвания на ищеца във връзка с датата на извършване на подбора, които не са надлежно въведени от ищеца като предмет на спора по реда на чл. 143, чл. 146 и чл. 147 от ГПК, поради неполагане на дължимата грижа от страна на процесуалния представител на ищеца направеното оспорване да бъде въведено от първоинстанционния съд в предмета на делото?; 3. Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на невъведено по делото оспорване от страна на ищеца на датата на провеждане на подбора, като в съдения протокол е извършено единствено посочване на друго ищцово оспорване, но е лишил ответника от правото да изрази становище и да ангажира доказателствени искания във връзка с оспорването на датата на протокола на подбора?; 4. С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК може ли въззивният съд да се произнася по датата на извършване на подбора, когато въззивната жалба не съдържа оплаквания срещу първоинстанционното решение, свързани с подобно оспорване и съответно произнасяне на първоинстанционния съд по този въпрос?”
Настоящото касационно производство е второ поред. Въззивното решение е постановено след отменително решение № 64 от 26.03.2014 г. по гр.д. № 5811/2013 г. на Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. С отмяната на решението са дадени указания на въззивния съд да извърши следващите се процесуални действия по преценка на доказателствата във връзка с доводите на ищеца за незаконност на извършения подбор от работодателя, изложени в становището му от 26.09.2012 г. /на л.82-86 от първоинстанционното производство/. В изпълнение на това указание въззивният съд е приел, че протоколът за извършен подбор е оспорен от ищеца в срока по чл.312, ал.2 ГПК с нарочен довод за антидатирането му. След разбор е стигнал до извод, че оспореният документ е частен и поради това задължение на страната, която го е представила и се ползва от него е да докаже датата на съставяне на протокола, респ. че тази дата предхожда уволнението, а това не е направено.
Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото – чл.294, ал.1, изр.2 ГПК. В този смисъл указанието на предишния състав на ВКС освен че е законосъобразно, е задължително за въззивния съд и той го е спазил точно. Точен е и мотивът на Софийски градски съд, че писменото становище на ищеца е подадено в срока по чл.312, ал.2 ГПК, след представяне на протокола за подбор от работодателя, което е станало с отговора на исковата молба. Следователно формулираните въпроси не съответстват на фактите по делото и не кореспондират с решителните мотиви на въззивното решение, поради което не отговарят на изискванията на т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
При този изход на делото следва да се присъдят разноските за касационното производство на ответника по делото, които представляват адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.07.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3670 от 26.05.2014 година по гр.д.№ 4769/2014 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Й. А. С. сумата 1400 /хиляда и четиристотин лева/, представляваща разноски по делото, дължими на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.