ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
София, 13.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5353/2016 година.
Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
С определение №602/22.12.2016 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е оставил без разглеждане частна касационна жалба, вх.№124983/06.10.2016 г., подадена от адв. К. Г. – процесуален представител на ищцата С. Н. Х. Г. – М. от [населено място], против въззивно определение №20100/22.8.2016 г. по ч.гр.д.№8194/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II-В въззивен състав.
С молба, вх.№552/18.01.2017 г., подадена от адв. К. Г.– процесуален представител на ищцата, е поискано изменение на горепосоченото определение в частта за разноските. Твърди се, че не са налице кумулативно посочените предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК, поради което не се дължат разноски на ответника. Сочи се, че именно ответникът по жалбата е дал повод за депозиране на частната жалба, доколкото той именно оспорва, че са налице основанията по чл.113 ГПК. Моли се за изменение на определението от 22.12.2016 г. в частта за разноските, като се остави без уважение искането за присъждането им.
Ответникът по молбата – [фирма] – В., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на горепосоченото определение. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.274 ГПК се е развило въз основа на възражение на ответника по исковата молба [фирма] – В.. Правилността по прилагането на правната норма на чл.113 ГПК е извън обхвата на производството по чл.274, ал.3 ГПК с оглед разпоредбата на ал.4 от същата норма. Неприложима е и твърдяната от молителката правна норма на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като тя визира правен резултат, който не е постигнат по делото.
Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.1, предложение второ ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№552/18.01.2017 г., подадена от адв. К. Г. – процесуален представител на ищцата С. Н. Х. Г. – М. от [населено място], за изменение на определение №602/22.12.2016 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от получаване на съобщението и препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: