О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София 17.01.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2695 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Поделение за товарни превози-София при „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, чрез адв.Д. С. срещу решение №1585/13.03.2018 г. по гр.дело № 11691/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.07.2017 г. по гр.дело № 4945/2017 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявени искове от И. Г. Г. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по поставените въпроси в изложението, за отмяна на същото решение и постановяване на друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ се отхвърлят.
В изложението са формулирани въпросите: 1. когато в хода на едно дисциплинарно производство, започнато с писмен доклад се установят други дисциплинарни нарушения, които не са предмет на този доклад, представляват ли те ново дисциплинарно производство, отделно от първото, 2. от кога започва да тече срока по чл.194,ал.1 КТ за новооткритите нарушения – от датата на първия доклад или от датата на узнаването им от работодателя, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Цитирано е решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Г. Г., чрез адв. Е. Х. в писмен отговор е изразил становище, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните и установено от приложените писмени доказателства, че страните по делото са били в трудово правоотношение, като ищецът И. Г. е заемал длъжността „техник-механик, ревизор вагони, стрелочник маневрен“.
Със заповед № 243/25.11.16 г.на директор на ПТП-София при „БДЖ-Товарни превози” ЕООД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 28.07.16 г. срещу 29.07.16 г. в 3,45 ч. преди извършване на проба А на автоматичната влакова спирачка на влак № 48007 на гара Димитровград ЖС, ищецът заедно с колегата му А. М. Т. е бил забелязан да товари чували по вагоните на влака.След пристигане на влака в гара Драгоман в 05,46 ч. на 29.07.16 г. А. Т. е забелязан да разтоварва черни чували от втория вагон от състава на влака, като Т. е бил задържан от полицията и по случая е образувано досъдебно полицейско производство № 50/16 г., наблюдавано от РП-гр.С..С това си поведение Г. е злоупотребил с доверието на работодателя си, като е допуснал пренасяне на контрабандни стоки във влак, собственост на „БДЖ Товарни превози” ЕООД, като е участвал в натоварването им и не е уведомил никого за това.С описаното ищецът е извършил нарушение на чл.308, т.1-т.5 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт на НК „Железопътна инфраструктура”, като не е присъствал по време на продухването главните въздушни резервоари на ТПС, нито при извършването на проверка на плътността на ТПС. Ищецът не е присъствал и по време на прикачването на ТПС, не е дал устно указание за придвижване на състава на локомотивната бригада, не е продухал спирачния съединителен ръкав на ТПС и не го е свързал с ръкава на ГВП на първия вагон на състава. Същият не е присъствал по време на зареждане на спирачната система на състава и не е проверил за правилното свързване на ръкавите между тяговите единици и към първия вагон; не е продухал ГВП през въздухоспирателния кран на последния вагон; не е присъствал по време на продухването на главните въздушни резервоари на Т., нито при извършването на проверка на плътността на влака. С описаните деяния ищецът е нарушил чл.187, т.3, т.8, т.10 КТ. Прието е, че заповедта е връчена на 29.11.16 г. при отказ на лицето да я получи, оформена с подписи на двама свидетели.
Съдът е приел, че според протокол за разпит от 11.11.16 г. И. Г. е дал обяснения за това какви действия е предприел, след като му е бил предаден влак № 48007 за проба А на 29.07.16 г., сам ли е извършил пробата, кой е прикачил локомотивите, и двата локомотива ли са били подадени на влака, присъствал ли е при извършването на проба Д, изслушал ли е състава на влака при заминаването му от откъде, товарил ли е чували, с какво съдържание, забелязал ли е друг да товари чували. Посочил е, че ищецът е отговорил, че при явяване на локомотив № 45188 се е уговорил с локомотивните машинисти да прикачат машината към състав на влака и след като напълни главния въздухопровод да задържат влаковата спирачка. В 03,43 ч. влак № 48007 му е бил предаден за пълна проба, която е извършил сам. След като е минал по задържане и е стигнал челната машина е почукал на машинистите и им е казал да разхлабят влаковата спирачка. Проверката е извършил от страна на магистралата. След като е установил, че последния вагон е разхлабен, е оформил ВП 11 и го е занесъл за подпис на ръководител движение и му го е връчил. След това се е прибрал в служебното помещение и е върнал влака с телефонограма на ръководител смяна в 04,30 ч. Колегата му по това време е бил в помещението, колегата му А. по същото време го е уведомил, че е взел разрешение от рък. смяна да си тръгне по-рано с влак № 48007.Преди заминаване на влака е бил пред гарата и не е участвал в пробата. При заминаване на влака е бил на перона пред гарата и е изслушал влака при заминаването му. Колегата му А. се е отправил към локомотива. Ищецът е отрекъл да е товарил чували, нито е забелязал съмнителни лица или някой да товари чували.
Прието е, че е представено становище с рег.№ 9300-3818/29.08.16 г. от ръководител отдел ППАР до директора на „ПТП-София” при „БДЖ-Товарни превози” ЕООД относно допуснати дисциплинарни нарушения от служители на „БДЖ Товарни превози” ЕООД, обслужващи влак № 48007 на 29.07.16 г., в което е посочено, че ревизор вагони И. Г. е извършил проба А по-рано от един час преди заминаването на влака, но не е извършил и проба Д преди отпътуването на влака от гарата. Посочено е, че Г. и А. Т. са били забелязани да товарят във вагоните на влака пълни чували с неизвестно съдържание, не са информирали по надлежния ред и компетентните органи и са потеглили от гара Димитровград ЖС.
Съдът е приел, че според показанията на разпитания свидетел Т.М. през 2016 г. последният е бил пряк ръководител на ищеца. През м.11.16 г. служители на Поделение Товарни превози са връчили на ищеца заповед с описани дисциплинарни нарушения в края на м.юли 2016 г., когато свидетелят не е бил на работа, че не знае да е имало проблеми по придвижването на влак № 48007 на 28.07.16 г. срещу 29.07.16 г., тъй като не е имало никакъв сигнал и документ, не е правил проверка, не е изисквал обяснения.
Според показанията на разпитания свидетел П.Б. през 2016 г. последният е бил „Главен експерт в отдел „Превенция на посегателствата и анализ на риска” при „БДЖ Товарни превози” ЕООД. На 29.07.2016 г. са му се обадили представители от ръководството на Гранична полиция-Драгоман във връзка с установен случай на контрабанда на цигари с влак на „БДЖ ТП”, като е бил информиран за имената на служителите. Свидетелят е съдействал на разследващите, като е предоставил информация за график на работа, служителите, които са били на смяна на гара Димитровград-ревизор вагони, търговски ръководители и ръководител смяна и е започнал вътрешна проверка, като е изискал обяснения от служителите, които имат отношение към случая, проверили са документи. Било е установено, че И. Г. е допуснал нарушения при извършване на пробите на автоматичната влакова спирачка, като не е спазил процедурата при извършване на проба А и не е извършил проба Д. Основните нарушения са описани в становището, което е изготвено от него. Преди изготвяне на становището свидетелят е изискал допълнителни документи, справки за работното време. Свидетелят е снел обясненията на 02.08.16 г. и следващите. По показания на локомотивните машинисти от първия локомотив те са видели двамата ревизор вагони да качват черни найлонови чували на вагоните на влака.
От правна страна е посочено, че първоинстанционният съд е приел, че субектът на дисциплинарната власт е узнал за евентуално извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина на 29.08.16 г., когато бил уведомен устно от свидетеля Б., но дори и да се приеме, че не е узнал в пълнота всички вменени на ищеца нарушения, сезирането му станало най-късно на 29.08.16 г. с депозирането на становището с per. № 9300-3818. От сезирането е започнал да тече преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, който към датата на налагането на дисциплинарното наказание е изтекъл. Първоинстанционния съд е приел за неоснователно позоваването на ответника на проведеното на 11.11.16 г. изслушване на ищеца, тъй като двумесечният срок по чл. 194 КТ тече от сезирането на ответника за евентуално извършени нарушения на трудовата дисциплина, а не от снемането на обяснения на ищеца в протокол по образец. Изводите на районния съд са възприети и на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към тях.
Прието е, че откриване на нарушението по смисъла на чл.194, ал.1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на съществените признаци на нарушението на трудовата дисциплина-субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, като в 2-месечния срок работодателят следва да извърши допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на служителя. Прието е също, че след изтичането на 2-месечния срок от узнаването субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, се преклудира.
Въззивният съд е приел, че в депозираното становище се съдържа описание на съществените елементи на вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина-посочено е, че е забелязан да товари чували с неизвестно съдържание, че не е извършил проба Д, че според твърденията на свидетеля П.Б. е било установено, че И. Г. е допуснал нарушения при извършване на пробите на автоматичната влакова спирачка, като не е спазил процедурата при извършване на проба А и не е извършил проба Д, и че той е описал основните нарушения в изготвеното от него становище от 29.08.16 г. Преценено е за неоснователно възражението на работодателя, че се е налагало изискване на допълнителни обяснения от ищеца, тъй като той е следвало да организира събирането на доказателства и на обяснения от служителите в рамките на 2-месечния срок от узнаване на нарушението.
Според въззивния съд по делото не са налице данни, но ищецът е признал, че за периода 02.09.16 г. до 30.09.16 г. е бил в платен годишен отпуск. За периода 29.08.16 г.- 25.11.16 г. дори и при отчитане на периода на ползване на законно разрешения отпуск от ищеца за 17 работни дни, 2-месечният преклузивен срок по чл.194, ал.1 ГПК е изтекъл на 23.11.16 г.
С оглед на посоченото е формиран извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение на формално основание и за отмяна на същата, без да се разгледа спора по същество. Прието е, че при този изход на спора по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
При тези съображения първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са уважени е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението.
С решение№ 256/18.05.2012 г. по гр.дело № 1036/2011 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК съдът е разрешил правния въпрос по приложението на правилото на чл. 194, ал. 1 от КТ по тълкуване на понятието „откриване на нарушението”: от кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. „Откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. Правните въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Както се посочи по-горе въззивният съд е възприел изводите на Софийски районен съд, а именно, че субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина на 29.08.2016 г., когато е уведомен устно от свидетеля Б., че дори и да се приеме, че не е узнал в пълнота на всички вменени на ищеца нарушения сезирането му е станало най-късно на 29.08. 2016 г. с депозираното становище с рег. № 9300-3818, от който момент е започнал да тече преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ и който срок е изтекъл към момента на налагане на дисциплинарното наказание. Въззивният съд е формирал и самостоятелни изводи, че в депозираното становище с рег. № 9300-3818 се съдържа описание на съществените елементи на вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Тези изводи на съда не са в противоречие с посочената практика на ВКС. С оглед и на това съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите от изложението.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същите въпроси, тъй като жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по т.3-та, а именно не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси,касаещи приложението на нормата на чл. 194,ал.1 КТ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Поделение за товарни превози-София към „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, чрез адв.Д. С..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 300 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1585/13.03.2018 г., постановено по гр.дело № 11691/2017 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 61947/03.05.2018 г., подадена от ответника Поделение за товарни превози-София към „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр.София, ул.”Владимир Минков-Лотко” № 41, чрез адв.Д. С..
Осъжда Поделение за товарни превози-София към „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, ЕИК 1754038560016, със седалище и адрес на управление, гр.София, ул.”Владимир Минков-Лотко” № 41 да заплати на И. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], С. област сумата 300 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: