О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 54/24.02.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 340 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 27.11.2015 г., с което Апелативен съд – В. Т. на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК връща частната касационна жалба на М. М. Д. срещу определение № 314/ 07.10.2015 г. по ч. гр. д. № 393/ 2015 г. на Апелативен съд – В. Т..
Разпореждането се обжалва от М. М. Д. с искания за неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваният акт следва да бъде потвърден, тъй като е правилен като резултат. Съображенията за това са следните:
Частната жалба има за предмет разпореждане за връщане на частна (касационна) жалба срещу определение № 314/ 07.10.2015 г. по ч. гр. д. № 393/ 2015 г. на Апелативен съд – В. Т.. С това определение е потвърдено разпореждане № 1607/ 07.08.2015 г. по ч. гр. д. № 393/ 2015 г, с което Плевенски окръжен съд като въззивна инстанция е върнал предходна частна касационна жалба срещу определение от 15.06.2015 г. по ч. гр. д. № 437/ 2015 г. на Плевенски окръжен съд. Следователно пред Върховния касационен съд се обжалва разпореждане, с което апелативен съд е върнал като недопустима частна касационна жалба срещу свое определение. С това определение апелативният съд е потвърдил разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, което прегражда по-нататъшното развитие на делото в упражнение на своята компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК (сегашната редакция на текста, действаща след ЗИДГПК ДВ бр. 50/ 2015 г.).
Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, частната жалба срещу това определение е в компетентност на съответния апелативен съд. Сходна е функционалната компетентност на Върховния касационен съд по частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от апелативен съд като въззивна инстанция – арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 и изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274 ГПК се прилага съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда (чл. 279 ГПК).
Със ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) законодателят разпредели функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията и разпорежданията по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. Критерият е според това кой е въззивният съд, постановил определението по чл. 274, ал. 1 ГПК – окръжен или апелативен.
Определенията на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК в упражнение на тази функционална компетентност са недопустим предмет на частна (касационна) жалба. Те не попадат в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Също така недопустим предмет на обжалване с частна касационна жалба са и определенията на апелативните съдилища по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК. Разделената от законодателя функционална компетентност между ВКС и апелативните съдилища, извършена с чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК в сегашната редакция на текста, не допуска по-различно тълкуване на чл. 274, ал. 3 ГПК. Подобно тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. Неоправдано е законодателят да третира различно актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК откъм инстанционната тяхна обжалваемост само поради критерия кой съд в конституционно определената система на съдилищата упражнява правомощията на въззивна инстанция по конкретното дело.
Следователно частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане като резултат отрича правото на частна касационна жалба срещу определение на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК. Без значение за изхода на производството пред касационната инстанция е допуснатата от апелативния съд неточност относно причината, поради която Върховния касационен съд не следва да се произнася по съществото на частната касационна жалба срещу определение № 314/ 07.10.2015 г. по ч. гр. д. № 393/ 2015 г. на Апелативен съд – В. Т.. Компетентността на ВКС е изключена поради недопустимия неин предмет, а не поради приложената от апелативния съд санкционна последица на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. М. Д. срещу разпореждането от 27.11.2015 г. по ч. гр. д. № 393/ 2015 г. на Апелативен съд – В. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.