О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 25.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1543 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] против определение № 1106/30.03.2017г. по в.гр.д. № 1602/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 79/09.01.2017г. по с.гр.д. на САС в частта за разноските и молбата на същия за поправка на очевидна фактическа грешка в същата част.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който му се присъдят разноски в размер на 1864лв., а такива в полза на процесуалния представител на А. А. не се дължат. Излага становище, че в обжалваното определение въззивният съд не се е произнесъл изцяло по молба вх. № 1283/26.01.2017г.
Ответникът по частната жалба – А. С. А. не е подал писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Производството по в.гр.д. № 1602/2016г. на САС е приключило с решение № 79/09.01.2017г., с което е било потвърдено в обжалваните му части решение № 2380/09.04.2015 г. по гр.д. № 7292/2011г. на СГС и определение от 24.11.2015г., постановено на осн. чл.248 ГПК по същото гр.дело. С въззивното решение застрахователят е осъден да заплати на осн. чл.38 ЗА на процесуалния представител на ищеца сумата от 1730лв., а А. А. е осъден да заплати на застрахователя разноски също в размер на 1730лв.
С молба вх. № 1283/26.01.2017г. [фирма] е поискало изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъде отменено потвърденото определение от 24.11.2015г. по гр.д. № 7292/2011г. на СГС, постановено на осн. чл.248 ГПК; да бъде отменено присъденото възнаграждение в размер на 1730лв. в полза на адв.София Николова и да бъде присъдено в полза на дружеството възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1864 лв., а не на определения от 1730лв. Евентуално се иска поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение предвид обстоятелството, че в мотивите възнаграждението за адв.Николова е посочено в размер на 1130лв., а в диспозитива този размер е отразен като 1730лв.
С обжалваното определение № 1106/30.03.2017г. по в.гр.д. № 1602/2016г. на Софийски апелативен съд решаващият състав се е произнесъл само по част от молбата на застрахователя, а именно относно искането за отмяна на въззивното решение в частта за разноските в полза на адв. Николова на осн. чл.38 ЗА и в полза на застрахователя, които разноски страните са извършили за въззивната инстанция, както и по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка . В останалата част по исканията на застрахователя в молбата САС не се е произнесъл. Заинтересованата страна е могла да иска допълване на определение № 1106/30.03.2017г. по в.гр.д. № 1602/2016г. на Софийски апелативен съд, което не е сторила. Недопустимо е по реда на обжалването на определението по чл.248 ГПК да се постигне допълване на последното.
Настоящето производство се движи само в пределите на произнасяне на въззивния съд в обжалвания съдебен акт.
Съставът на Първо отделение на ТК на ВКС, констатира следното:
Между А. А. и адв.К. Н. е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 02.06.2011г. / л.19/ по делото на СГС, в който изрично е посочено, че защитата е безплатна на осн.38 ЗА. Въз основа на декларация по чл.83, ал.2 ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса. С оглед декларираните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, притежавано имущество и източници на доходи, се налага извод, че посоченото лице е в затруднено материално положение. Застрахователят не е събирал доказателства за установяване на материалното състояние на ищеца. Следователно е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Пред въззивна инстанция А. А. е бил представляван от адв.К. Н. и от адв.С. Н., преупълномощена от адв.К. Н.. Доколкото САС е потвърдил решението на СГС в частта за уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за сумата над 40 000 до 60 000лв. за защита срещу въззивната жалба на застрахователя върху този материален интерес / 20 000лв./ се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител. Размерът на това възнаграждение възлиза на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съгласно приложимата към датата на последното съдебно заседание пред САС редакция ДВ бр.28/2014г. / на 1130лв. В мотивите на въззивното решение апелативният съд е посочил именно тази сума, но в диспозитива е отразил сумата от 1730лв., която аритметически не съответства на приложимата по-горе норма, а така също и не кореспондира с обективираната в мотивите на съдебния акт воля на решаващия състав. Поради което е налице допусната очевидна фактическа грешка и същата подлежи на поправка.
По отношение на юрисконсултското възнаграждение за въззивна инстанция правилно съобразно разпоредба на чл.78, ал.8 ГПК / редакция ДВ бр.59/2007г./ вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съгласно приложимата към датата на последното съдебно заседание пред САС редакция ДВ бр.28/2014г. / апелативният съд е присъдил върху материален интерес от 40 000 лв. / в която част е била неоснователната въззивната жалба на А. А./ сумата от 1730лв.
В заключение обжалваното определение на САС следва да се отмени в частта на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и вместо него да се постанови друго за уважаването й, а в останалата част – въззивното определение подлежи на потвърждаване.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1106/30.03.2017г. по в.гр.д. № 1602/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 79/09.01.2017г. по с.гр.д. на САС в частта за разноските, присъдени в полза на адв.С. К. Н. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 79/09.01.2017г. по гр.д. № 1602/2016г. на САС в частта на присъденото на осн. чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв.София К. Николова като вместо сумата от „ 1730лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ 1130лв.“.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1106/30.03.2017г. по в.гр.д. № 1602/2016г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: