О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
ГР. София, 23.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 14.01.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5150/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на К. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №2661/07 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу РЗОК – Варна искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторът се е позовал на това по т.3.
С обжалваното въззивно решение е прието, че уволнението на ищеца от заеманата по заместване на осн. чл.68, ал.1,т.3 от КТ длъжност „главен експерт АСЧ” в отдел „Административностопански дейности” при ответника, извършено на осн. чл.325, т.5 от КТ със заповед от 23.11.06 г. е законно. Заместваният служител А. Д. е поискал да бъде освободен от длъжността по взаимно съгласие с молба от 15.11.06 г., за което работодателят е изразил писменото си съгласие с писмо и заповед от 23.11.06 г., връчена на служителя на 19.04.07 г. и неоспорена от него. Според съда използваното уволнително основание е приложимото в случая – на осн. чл.69, ал.2 от КТ заместникът би могъл да остане на работа при прекратяване на договора със замествания само ако работодателят не възрази за това в срока по чл.69, ал.1 от КТ. Завръщането на замествания /титуляра/ на работа по см. на чл.325, т.5 от КТ имплицитно включва и хипотезата на напускането му – с него приключва отсъствието на титуляра, за срока на което има действие договорът за заместване по чл.68, ал.1,т.3 от КТ. Затова използваното уволнително основание е приложимото в случая.
Сочените в жалбата и изложението по чл.284, ал.3 от КТ съществени по делото материалноправни въпроси – за последиците от несъответствието на словесната част на заповедта със законоопределеното уволнително основание и за момента, в който е настъпило прекратяването на тр. правоотношение със замествания, са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайната и установена практика на ВКС. Заповедта за уволнение на ищеца, като едностранно писмено волеизявление на работодателя, подлежи на тълкуване в смисъла, произтичащ от цялостното й съдържание / при субсидиарната приложимост на чл.20 от ЗЗД/ и при отчитане на безспорните между страните и установени факти, относими към издаването й. Заповедта за уволнението на ищеца е издадена на датата, на която работодателят е изразил писменото си съгласие за прекратяване на договора със замествания, с което основанието по чл.325, т.1 от КТ е осъществено и по повод на този факт, който е коректно отразен в нея като попадащ в обхвата на използваното законово основание за уволнение на ищеца. Прекратяването на тр. правоотношение със замествания по чл.325, т.1 от КТ от посочената в заповедта дата е взаимно възприето от страните по него/ видно от приложения обходен лист на Ат. Д. /и затова действието му следва да се зачете по отношение на ищеца като трето спрямо това правоотношение лице.
При прекратяване на тр. договор със замествания през време на заместването / както е в случая/ работодателят има право да прекрати тр. договор със заместващия на осн. чл.325, т.5 от КТ. Без значение е, че длъжността, след заемането й по заместване от ищеца е била определена за трудоустроено лице / каквото е той/ – при тази предпоставка законът не задължава работодателят да сключи договор с него, след прекратяване на този със замествания.
Не са налице основания за допускане на касаицонно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2661/07 г. от 28.03.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: