О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 18.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4599/2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Р. М. в качеството й на пълномощник на М. Д. Д. против определение № 631/11.10.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 501/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 2284/26.09.2016 г., постановено по гр.д. № 1544/2016 г. в частта, в която е прекратено производството по делото като недопустимо.
В жалбата са изложени оплаквания, че обжалваното определение е неправилно – постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „Ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението на първоинстанционния съд и по отношение на направеното от ищцата искане за присъждане на парично уравнение на накърнените запазени права, при условие, че същият съд не се е произнесъл по това искане, както и отказал да допълни решението си в този смисъл и при условие, че отказът е потвърден от въззивния съд“. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 1/2000 г., т. 18 на ОСГК на ВКС. 2. „При успешно проведен конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН и постановено решение по него, с което съдът е възстановил запазената част от наследството, но не е изпълнил задължението си служебно да се произнесе по искането за парично уравнение на накърнените наследствени права, въпреки доказателства за извършено разпореждане с имота в полза на трети лица и при условие, че не са налице предпоставките за предявяване на последващ иск по чл. 37 ЗН и дареният имот не може да бъде върнат в наследствената маса /имотът е единствен/ и решението е влязло в законна сила, допустим ли е отделен осъдителен иск по см. чл. 59 ЗЗД“. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с определение №189/02.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2622/2015 г., ВКС, II г.о., решение № 176/04.07.2013 г. по гр.д. № 1805/2013 г., ВКС, I г.о., решение № 34/12.05.2014 г. по гр.д. № 3542/2013 г., ВКС, I г.о. и решение от 17.07.2014 г.по гр.д. № 1554/2014 г. по описа на РС- Велико Търново, влязло в законна сила. Позовава се бланкетно и на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по втория въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. против Т. А. с искане за осъждането на ответницата да й заплати сумата от 40 725 лв., представляваща парично уравнение на възстановената й запазена част от наследството на баба й М. А., починала на 18.05.2008 г. Посочил е, че с влязло в сила решение по гр.д. 7994/12 г. по описа на Районен съд – Варна е бил уважен предявеният от М. Д. срещу Т. А. иск с правно основание чл. 30 ЗН, намалено е с 1/3 ид.ч. извършеното на 15.04.2005 г. дарение от общата наследодателка М. А. в полза на ответницата Т. А. на апартамент, находящ се в [населено място], с който се изчерпва цялото й наследство, и е възстановена запазената част на ищцата Д. от наследството на М. А. в размер на 1/3 ид.ч. С решение от 20.08.2013г., постановено по същото дело, РС – Варна е оставил без уважение молбата на ищцата за допълване на решението с произнасяне по искането й за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 40 725.66лв., представляващи паричния еквивалент на 1/3 ид.ч. от процесния имот. С решение от 07.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3163/13г. Окръжен съд- Варна е потвърдил и двете решения на РС-Варна /основното и допълнителното/, приемайки по въззивната жалба на ищцата, че искането за присъждането на паричния еквивалент на възстановената на ищцата запазена част не е било заявено своевременно и е неоснователно. С определение № 375/31.10.14г. по гр.д. № 3843/14г. ВКС, ІІ г.о. не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. Посочено е, че на 06.06.12 г. Т. А. е продала дарения й апартамент на своите две деца и при установеност на липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1 от ЗН /продажбата е станала 4 години след откриване на наследството и преди да е била вписана исковата молба по гр.д. № 7994/12г. на В./, то и правата на третите лица са противопоставими на ищцата. Въззивният съд е счел, че уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН при липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1 от ЗН предпоставя присъждането от съда на дължимото парично възмездяване за възстановяване на накърнената запазена част на ищеца, за което да бъде осъден ответника. Прието е, че разпоредбата е императивна и не е необходимо изрично в производството по иск с правно основание чл. 30 ЗН ищецът да е поискал паричната равностойност на накърнената си запазена част, а съдът е следвало служебно да се произнесе, защото присъждането на сумата е законна последица от уважаването на иска. При тези мотиви е достигнал до извод, че отделен иск за заплащане на стойността на накърнената запазена част, която не може да се възстанови в натура, не съществува,тъй като това е следвало да се извърши в рамките на производството по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН,поради което производството по настоящото дело е недопустимо.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Първият поставен въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е фактически и не е обусловил решаващите изводи на съда.
Формулираният в т. 2 въпрос отговаря на изискванията за общо основание,тъй като е от значение за формирането на решаващата воля на съда и е от значение за спора.По отношение на въпроса липсва задължителна съдебна практика, а приложимостта на института на неоснователното обогатяване в отношенията по възстановяване на запазена част от наследството изисква тълкуване на относимите правни разпоредби ,поради което обжалването следва да се допусне на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В случай, че правата на приобретателите по сделка с наследствен имот не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН, наследниците, чиято запазена част е възстановена по реда на чл. 30 ЗН, имат право само на парично уравнение на накърнените си наследствени права. Искът за присъждане на паричната равностойност на наследствения дял е допустим и няма пречка да бъде разгледан извън производството по възстановяване на запазената част. Неоснователното разместване на блага предполага доказано твърдение за наличие на фактическо /без правно основание/ разместване на имущество от имуществената сфера на ищеца в патримониума на страната – ответник. Ищцата в настоящото производство търси защита на свое материално право с твърдения за съществуващо защитимо право, а не за такова, което би се осъществило при определени условия. След като наследодателката се е разпоредила изцяло с имуществото си по силата на договор за дарение, то наследникът по закон би имал права по отношение на наследството само и доколкото е провел успешно иска за възстановяване на накърнената му запазена част по чл. 30, ал. 1 ЗН. Този иск е конститутивен и само въз основа на влязло в сила решение по него наследникът би имал признато вземане от наследството.Разпореждането от страна на приобретателя по сделката, сключена с наследодателя, е от категорията на неоснователното разместване на имущества – основание на иска по чл. 59 ЗЗД.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос предявеният иск е допустим.Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъдее върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 631/11.10.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 501/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОТМЕНЯ определение № 631/11.10.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 501/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него определение № 2284/26.09.2016 г., постановено по гр.д. № 1544/2016 г. в частта, в която е прекратено производството по делото като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: