О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2027 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 434 от 11.11.16 г. по гр. д. № 658/16 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 937/08.07.16 г. по гр. д. № 242/16 г. на Русенския районен съд, с което е допусната делба на процесните имоти: нива, находяща се в местността „М. А.“ и овощна градина в местността „Ч. К.“ в землището на [населено място], Р. област, между съсобственици и при квоти: за Т. М. И., А. Е. А. и М. Е. А. по 2/72 ид. части; за К. С. С. и Г. С. К. по 2/72 ид. части; за Ц. Г. Ж. и Р. А. П. по 6/72 ид. части; за Г. С. Г. и С. С. Р. по 12/72 ид. части и за И. И. Ж. 24/72 ид. части. Решението на районния съд е потвърдено и в частта, с която искът за делба е бил отхвърлен по отношение на И. Б. Ж. и в частта, с която е отменен констативният нотариален акт, легитимиращ ответника И. И. Ж. като едноличен собственик на делбените имоти на основание давностно владение и наследство.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск за делба е допустим, а въпросът за наличието или липсата на съсобственост между страните е свързан с основателността на иска. Процесните имоти, възстановени по реда на ЗСПЗСС с решение № 189/29.05.1995г. на ПК- [населено място], са съсобствени между съделителите – наследници на И. Ж. К., починал на 30.07.1965г., затова те могат да бъдат предмет на делба. Прието е за неоснователно възражението за придобивна давност, направено от ответниците И. И. Ж. и съпругата му И. Б. Ж., конституирана в процеса след отмяна с решение № 144/24.11.2015г. на ВКС по гр. д. № 3816/2015г., Второ г.о., на постановените без нейно участие решения № 1241/30.07.02014г. и № 414/30.03.2015г. по гр. № 1880/14г. на Р. по допускане и извършване на делба на процесните имоти, тъй като те не са установили да са упражнявали спокойно и необезпокоявано в продължение на 10 и повече години владение върху имотите и да са демонстрирали намерението си за своене спрямо останалите съсобстеници. В подкрепа на този извод било признанието на И. Ж., че не е ползвала и владяла имотите, които съобразно останалите доказателства били обработвани от трето лице, на което били предоставени под наем от друг съсобственик. Макар соченият аренден договор от 2002 г. да е без нотариално удостоверяване на подписите и да не е бил вписан, същият удостоверява, че една от наследниците е предоставила делбените имоти за обработка на трето лице, което изключва възможността ответниците да са го владели в същото време. Предварителният договор от 04.05.1999г., сключен между Ж. и съделителите Г. Г. и С. Р., по силата на който те следвало да му прехвърлят притежаваните идеални части от имотите е индиция, че към момента на сключването му ответникът не е завладял имотите с намерение за своене и към 2007 г., когато в негова полза е издаден констативният нотариален акт, не били изтекли повече от 10 години. Въззивният съд е приел, че след като признатото в нотариалния акт в полза на Ж. право на собственост върху целите имоти не е доказано, то същият следва да бъде отменен. Процесните имоти били съсобствени по силата на наследствено правоприемство, поради което по отношение на съпругата на съделителя И. Ж. – И. Б. Ж., която не притежава права по наследство, искът за делба следва да се отхвърли. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. И. Ж..
Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на въззивното решение е допуснато нарушение на материалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства. Неправилно представеният договор по чл. 19 ЗЗД от 04.05.1999г. бил игнориран от съда. С него безспорно се установявало, че племенничките му отстъпили в негова полза дяловете си от процесните имоти, получени от наследството на тяхната майка. Сочи, че до 2014 г. наследниците на неговия брат и сестра не са претендирали дял върху имотите и не са искали рента за тях. На същите били предоставени други имоти, за които средства били вложени от него и общият наследодател. Отмяната на нотариалния акт, легитимиращ го като собственик, била недопустима, тъй като съдът не бил сезиран с подобно искане. В жалбата и уточнението се съдържа формално позоваване на чл. 280, ал.1 ГПК. Касационна жалба срещу въззивното решение е постъпила и от И. Б. Ж..
В нея се съдържа оплакване, че в производството не бил предявен иск за отмяна на нотариален акт № 148/04.10.2007г., но въпреки това, съдът се произнесъл по такъв, с което нарушил диспозитивното начало. Жалбоподателката счита, че правото да се иска отмяна се погасява с петгодишен давностен срок, като се позовава на разпоредбата на чл. 87 ЗЗД, каквото възражение е направено и в първото открито съдебно заседание на 21.06.2016г. Счита, че искът за делба е предявен преждевременно, тъй както ищците не са инициирали отделно производство за отмяна на констативния нотариален акт, което да обуслови правото им на иск за делба. Съдът основал решението си на писмени доказателства без правна стойност, въпреки възражението, че представените договори за аренда не са съставени в изискуемата писмена форма с нотариална заверка на подписите и не са вписани в службите по вписванията и регистрирани в съответната общинска служба по земеделие. На следващо място договорите не били подписани от арендатор. Излагат се доводи и за едностранчиво обсъждане на доказателствата в полза на ангажираните от ищците.
В касационната жалба и в изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, уточнени от състава на ВКС в съответствие с предвиденото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Има ли правен интерес ищецът от предявяване на иск за делба по отношение на имот, за който ответникът се легитимира като единствен собственик. 2. Допустимо ли е съдът да се произнесе по искане за отмяна на констативен нотариален акт, без да е сезиран с искане за това. Под каква форма следва да бъде заявено искането? Следва ли съдът да се произнесе по такова искане, ако е изтекъл 5 годишния давностен срок по чл. 87 ЗЗД?
3. Може ли съдът да основе решението си изключително на негодни доказателствени средства – показания на заинтересовани свидетели, а да игнорира показания на безпристрастни свидетели, дадени пред нотариус и обективирани в протокол по нотариално дело.
Ответниците в производството Т. М. И., А. Е. А., М. Е. А., К. С. С., Г. С. К., Ц. Г. Ж., Р. А. П., Г. С. Г. и С. С. Р. не вземат становище по жалбите.
И. И. Ж. изразява становище за основателност на касационната жалба на И. Б. Ж..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
В касационната жалба на И. И. Ж. не се формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, с който жалбоподателят да обоснове допускането до касационно обжалване на въззивното решение. По наведеното оплакване за произнасяне на въззивния съд по искане, с което не е сезиран, се дължи произнасяне, тъй като соченият порок влече недопустимост на съдебния акт, за която настоящата инстанция следи служебно, съгласно разясненията, дадени в ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Подобно оплакване се съдържа и в касационната жалба на И. Б. Ж., което е доразвито в поставения втори въпрос: допустимо ли е съдът да се произнесе по искане за отмяна на констативен нотариален акт, без да е сезиран с искане за това.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Отмяната на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /аналогичен на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)/ е правна последица от уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за собственост на същия имот. Касае се за прилагане на законна последица, която не е обусловена от изрично искане за това. Тези изводи следват както от приетото в ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 185/1985 г. на ОСГК на ВС, така и от решение № 232 от 4.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2010 г., II г. о., ГК, решение № 172 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2011 г., II г. о. По изложените съображения, като е отменил процесния констативен нотариален акт, въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск. Отмяната по чл. 537, ал.2 ГПК е обусловена от уважаване на предявен иск за собственост, който не се погасява по давност. Разпоредбата на чл. 87 ЗЗД, уреждаща правото на разваляне на двустранен договор, е неотносима към отмяната на съставен в едностранно охранително производство акт. Първият въпрос, поставен от жалбоподателката И. Б. Ж., отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящ е за изхода на делото, но същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Има установена практика на ВКС, че правният интерес от търсената с иска защита е обусловен от наличието на гражданскоправен спор. За наличието или липсата на такъв се съди от твърденията на ищеца в исковата молба. Такъв интерес е налице когато ищецът твърди, че по отношение на конкретен имот съществува съсобственост, която не може да се прекрати доброволно и цели с постановяване на съдебното решение да постигне търсената промяна. Принадлежността на правото е свързана с материалната легитимация на страните. Дали наистина съществува съсобственост по отношение на процесния имот или ответникът, който се легитимира с издаден в негова полза констативен нотариален акт, е едноличен собственик, е въпрос свързан с основателността на иска, по която съдът се произнася със съдебното решение. Третият въпрос по същество е свързан с правилността на съдебния акт, която не се преценява във фазата по допускане на касационното обжалване. Във втората си част той е свързан с въпроса за допустимостта на свидетелски показания, събрани по друго дело, с оглед принципа за непосредственост. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по него не възниква основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма колебания в съдебната практика, че съгласно принципа за устност и непосредственост на гражданския процес, свидетелските показания, събрани по едно дело, е недопустимо да се обсъждат и ценят по друго гражданско дело. Не съществува пречка при разрешаване на спор за собственост, в който страната претендира да е собственик въз основа на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, съдът да разпита като свидетели за установяване давностното владение същите лица, които са разпитани от нотариуса и чиито показания са послужили при издаване на констативния нотариален акт, но съдът не може да се позовава на свидетелки показания, които не са събрани непосредствено пред него / в този смисъл е решение № 77 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7783/2013 г., II г. о., ГК/ Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434 от 11.11.16 г. по гр. д. № 658/16 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: