О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 22.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4281/2018 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6858/13.9.2018 г., подадена от адв. А. М. – процесуален представител на ищеца В. П. Е. от [населено място], [община], област С., против въззивно определение №813/06.8.2018 г. по ч.гр.д.№431//2018 г. по описа Софийския окръжен съд, г.о, втори въззивен състав.
С обжалваното определение е потвърдено определение №465/18.6.2018 г. по гр.д.№200/2018 г. по описа на Елинпелинския районен съд, четвърти състав, с което производството по делото е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Сливенския районен съд на основание чл.105, във връзка с чл.119, ал.3, вр. чл.118, ал.2 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че от общата разпоредба на чл.105 ГПК следва, че искът за развод е местно подсъден на съда, в района на който ответникът има постоянен адрес, като в случая е налице направен в срок отвод за местна неподсъдност с позоваване на цитираната разпоредба. Прието е, че доколкото по делото безспорно се установява, че постоянния адрес на ответницата е в [населено място], определящ местната подсъдност, компетентен да се произнесе по предявените от ищеца искове е Сливенския районен съд. Не са зачетени възраженията на ищеца, че местната подсъдност се стабилизира към момента на предявяване на иска, към който момент ответницата не е имала постоянен адрес в [населено място] и за меродавен момент на това стабилизиране е прието, че е момента на проверката на подсъдността.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като поставя следните процесуалноправни въпроси: 1.Към кой момент настъпва стабилизиране на местната подсъдност по делото, съгласно чл.120 ГПК – към датата на депозиране на исковата молба в съда или към датата на депозиране на възражението на ответника по чл.119, ал.3 ГПК за местна подсъдност ?, 2. Стабилизира ли се местната подсъдност на делото съгласно чл.120 ГПК и в случаите, когато искът е предявен пред ненадлежен съд, считано от датата на предявяването му ? и 3. В случай, че искът е заведен пред ненадлежен съд, следва ли, че разпоредбата на чл.120 ГПК е създадена в защита на ищеца, а не на ответника, поради което последният не може да черпи права от нея.
Цитира се и се представя съдебна практика.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и отмяната му. Претендират се разноски за настоящото производство.
Ответницата по частната касационна на чл.276 ГПК. Претендират се разноски за настоящото жалба К. Д. Е., посредством процесуалния си представител – адв. С. Р., е депозирала отговор по смисъла производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложението към нея и отговора на ответницата по касация съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, а именно „Към кой момент настъпва стабилизиране на местната подсъдност по делото, съгласно чл.120 ГПК – към датата на депозиране на исковата молба в съда или към датата на депозиране на възражението на ответника по чл.119, ал.3 ГПК за местна подсъдност ?“.
За да отговори на поставения въпрос съдът намира, че е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в определение №651/04.10.2013 г. по ч.т.д.№2829/2013 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение№356/21.4.2011 г. по ч.т.д.№2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, и посочените в тях определения. Съгласно тази практика няма „колебание, че разпоредбата на чл. 120 ГПК има предвид случаите, когато към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност отговаря на определената от закона местна подсъдност, но впоследствие са настъпили нови обстоятелства, като тази норма е създадена срещу евентуално недобросъвестно поведение на ответника чрез непрекъснати промени в седалището или други обуславящи местната подсъдност обстоятелства. Общата местна подсъдност е уредена в разпоредбата на чл. 105 ГПК, съгласно която ищецът следва да предяви иска пред съда в района, на който е постоянният адрес на ответника – гражданин или седалището на ответника – юридическо лице или едноличен търговец. Ответникът има право да направи възражение за местна подсъдност в срока за отговор на исковата молба и съдът е длъжен да се съобрази с пределите на възражението и неговото основание, като в хипотезата на твърдяна обща местна подсъдност съдът трябва да отчете седалището към момента на предявяване на исковата молба. Значението на седалището на ответника – едноличен търговец към момента на предявяване на иска, изтъкнато при отвода по чл. 119, ал. 3 ГПК, не може да бъде игнорирано в интерес на ищеца. Последващата промяна на седалището не предпоставя уважаване на отвод за местна подсъдност по спора по чл. 119, ал. 3 ГПК в хипотезата, когато искът е бил предявен при спазване на разпоредбите, уреждащи местната подсъдност. Общата местна подсъдност съгласно чл. 105 ГПК е окончателно обоснована към момента на предявяване на исковата молба. Когато към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност не отговаря на определената от закона местна подсъдност, при направено възражение от ответника по чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 105 ГПК съдът извършва преценка дали искът е предявен пред съда по седалището на ответника към момента на исковата молба, а не към последващ момент, например отвода за местна подсъдност.“
Като е приел, че в хипотеза на предявена искова молба пред ненадлежен съд и предприета след това от ответника промяна в седалището, когато към датата на отвода определената от ищеца местна подсъдност съвпада с промененото седалище на ответника, основателността на възражението за местна подсъдност следва да се определи според седалището на ответника към момента на депозиране на отвода, а не към датата на депозиране на исковата молба, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Поради това определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, е постановено при нарушение на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл. 120 ГПК, същото следва да бъде отменено и делото изпратено на Елинпелинския районен съд.
С оглед направените и от двете страни искания за присъждане на разноски за настоящото производство, същите следва да се присъдят при окончателното приключване на материалноправния спор. Поради това и двете искания следва да се оставят без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №813/06.8.2018 г. по ч.гр.д.№431//2018 г. по описа Софийския окръжен съд, г.о, втори въззивен състав.
ОТМЕНЯ въззивно определение №813/06.8.2018 г. по ч.гр.д.№431//2018 г. по описа Софийския окръжен съд, г.о, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение №465/18.6.2018 г. по гр.д.№200/2018 г. на Елинпелинския районен съд, четвърти състав, с което производството по делото е прекратено и делото изпратено на Сливенския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски за настоящото производство.
ИЗПРАЩА делото на Елинпелинския районен съд за продължаване на съдопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: