О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№540
гр.С., 30.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 460/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ А 960 от 30.06.2010 год. на С. Р. Г. от[населено място], чрез пълномощника й М. П. Г., срещу определението на М. окръжен съд от 23.06.2010 год. по в.ч.гр.дело № 171/2010 год., с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определението на Б. районен съд от 11.05.2010 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 608/2009 год. поради липса на право на иск.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на определението и признаване на правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от имот пл.№ 168, кв.8 по плана на[населено място] и да се нанесе същия имот в новия регулационен план на града.
Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК/срвн., касационна жалба вх.№ А-1343 от 04.10.2010 год. на особения представител адв.К. Н./. Поддържа се, че неприемането на решенията на различните съдилища идва от факта, че за спорния имот има издадени два нотариални акта: първият – за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 6, т.ІІ, нот.дело № 448/1991 год. на праводателя на жалбоподателката И. А. Ж. и втория – за покупко-продажба на недвижим имот № 160, т.ХІ, нот.дело № 1603/1999 год. и убеждението, че „им дава някакви права”.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма],[населено място] е на становище, че оплакванията са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С молба от 15.04.2010 год. по гр.дело № 608/2009 год. на Б. районен съд /л.218/ ищцата/сега частен жалбоподател/ С. Р. Г. е уточнила, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 160, т.ХІ, нот.дело № 1603/1999 год. е придобила 1/3 идеална част от незастроено дворно място – имот пл.№ 168 в кв.8 по плана на[населено място] от 300 кв.м., при граници и съседи: улица, Б. Ц., И. Ж. и Ц. Ц., като праводателят й И. А. Ж. придобил този имот по давност и се снабдил с нотариален акт № 6, т.ІІ, нот.дело № 448/1991 год. Уточнението на исковата молба е съдържало и твърдение, че имотът се владее без правно основание от ответника [фирма]-М., което дружество се легитимирало с нотариален акт № 144/1998 год. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, а именно: общински имот с площ от 1640 кв.м., придаваем се по регулация към парцел І в кв.360 по плана на[населено място] от 1997 год., при съседи: [фирма], военно поделение, общински имот и ненаименувана улица, в който акт било посочено, че придаваемото място е придобито по силата на заповед № 625/23.06.1997 год., а в това придаваемо се място попадал и описания по-горе имот пл.№ 168.
В открито заседание на 28.04.2010 год. процесуалният представител на ответника е направил възражение, че същият спор е разрешен с влязло в сила решение и производството следва да бъде прекратено.
С определението от 11.05.2010 год. първоинстанционният съд прекратил производството, като приел, че е недопустим повторен иск по отношение на спора, разрешен с влезли в сила решение от 31.07.2007 год. по гр.дело № 125/2007 год. на М. районен съд, въззивното решение на М. окръжен съд по в.гр.дело № 345/2007 год. и касационното решение по гр.дело № 1140/2008 год. на ВКС.
За да потвърди определението на първата инстанция въззивният съд приел, че е налице пълно тъждество между страните, основанието и искането по гр.дело № 608/2009 год. на Б. районен съд и гр.дело № 125/2007 год. на РС-Монтана, доколкото и по двете дела ищец е С. Р. Г., а ответник [фирма]; основанието е, че ищецът е собственик по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 160, т.ХІ, нот.дело № 1603/1999 год. на нотариус Б.П., на 1/3 идеална част от имот пл.№ 168, кв.8 по плана на[населено място] с площ 300 кв.м., а ответникът го владее без правно основание, като се иска признаване на собствеността и предаване владението върху имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението поради следните съображения:
С частната касационна жалба и жалбата-изложение на адв.К. Н. от 04.10.2010 год. не е извършено позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която да противоречи разрешението на процесуалноправния въпрос, дадено с обжалваното определение.
Жалбоподателката не се позовава и на влезли в сила решения или определения на съдилищата по граждански дела, в т.ч. и на съдебни актове на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да са разрешавани противоречиво процесуалноправни въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
На последно място, липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, каквато би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Оплакванията срещу определението на въззивната инстанция засяга само производството по конкретната частна касационна жалба и допускането на касационно обжалване в случая с нищо не би допринесло за развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството или отстраняване на противоречия в процесуалноправната уредба. При това, оплакванията касаят и правилността на влезлите в сила от 31.07.2007 год. по гр.дело № 125/2007 год. на М. районен съд, пети граждански състав, съотв. на въззивното решение от 08.01.2008 год. по в.гр.дело № 345/2007 год. на М. окръжен съд, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт, както и на решение № 486 от 20.07.2009 год. по гр.дело № 1140/2008 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция. Частната касационна жалба не съдържа конкретни оплаквания срещу правилността на извода на въззивния съд, че е налице пълно субективно и обективно тъждество между гр.дело № 608/2009 год. на Б. районен съд и гр.дело № 125/2007 год. на М. районен съд, по което е постановено влязлото в сила решение от 31.07.2007 год., потвърдено от въззивната инстанция и от Върховния касационен съд.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 23.06.2010 год. по в.ч.гр.дело № 171/2010 год. на М. окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ А 960 от 30.06.2010 год. на С. Р. Г. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/