5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 12.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 30/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Б. от [населено място] срещу решение № 192 от 08.08.2011 г., постановено по в. т. д. № 270/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 72 от 21.01.2011 г. по т. д. № 41/2010 г. на Варненски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на основание чл.81 ЗЗ /отм./ на [фирма] сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от 13.01.2010 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 3 200 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Основният довод на касатора е, че въззивният съд е уважил иска при отсъствие на законово основание за ангажиране на регресната му отговорност към застрахователя, предвид извършеното от застрахователя плащане на присъдените в полза на увредените лица обезщетения след изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа във връзка с твърдението за постановяване на въззивното решение в нарушение на правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест и в отклонение от задължителната практика в решение № 261/31.03.2010 г. по гр. д. № 5305/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е релевирано по отношение на следния въпрос : „Застрахователят, плащайки след изтичане на давностния срок, в който увреденият може да предяви пряк иск срещу него и може да го принуди да стори това, лишава ли се от възможността впоследствие да принуди застрахования да му възстанови платеното”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и самата касационна жалба по съображения в писмен отговор от 08.12.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният срещу ответника и настоящ касатор И. Б. иск с правно основание чл.81 ЗЗ /отм./ за сумата 80 000 лв., въззивният съд е съобразил безспорните по делото факти, че с влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен в това, че на 06.04.2002 г., при управление на лек автомобил в пияно състояние, виновно е нарушил правилата за движение и е причинил смъртта на лицата С. Иванова и Г. Г., като на основание чл.45 ЗЗД е осъден да заплати на наследниците на двамата пострадали обезщетения за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. общо; че на 04.04.2007 г. наследниците на пострадалите са предявили преки искове срещу [фирма] в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента И. Б.; че в периода 06-13.12.2007 г. застрахователното дружество е изплатило на правоимащите лица обезщетения в размера, присъден с влязлата в сила присъда, и делото е прекратено поради оттегляне на исковете. При тези обстоятелства е направен извод, че след като вредите са причинени от застрахования водач при управление на превозно средство в пияно състояние, с изплащането на обезщетенията на наследниците на пострадалите лица за застрахователя е възникнало регресно право по чл.274 КЗ, аналогичен на чл.81 ЗЗ /отм./, да иска от застрахования да му възстанови платените суми в пълен размер.
Решаващият въззивен състав е преценил като неоснователно възражението на ответника за отсъствие на основание за носене на регресна отговорност поради извършено от застрахователя плащане на дължимите обезщетения след изтичане на установената в закона погасителна давност. Изложил е съображения, че спрямо вземанията за обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност” следва да намери приложение предвидената в чл.392 /отм./ ТЗ петгодишната погасителна давност, която е започнала да тече от деня на събитието 06.04.2002 г. и е прекъсната на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на преките искове срещу застрахователя на 04.04.2007 г., след което е спряла да тече и не е била изтекла към момента, когато застрахователят е изплатил обезщетенията на правоимащите лица /06-13.12.2007 г./. Като е взел предвид самостоятелния характер на произтичащото от закона регресно право и възприетото в ППВС № 7/77 г. разрешение, според което регресните искове на застрахователя се погасяват с изтичане на петгодишна давност, считано от момента на изплащане на застрахователните обезщетения, въззивният състав е направил решаващия извод, че претендираното вземане не е погасено по давност и ответникът дължи плащане на сумата 80 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Процесуалният въпрос за разпределянето на доказателствената тежест в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК е значим за всяко дело. В конкретния случай обаче въпросът е въведен като довод за процесуално нарушение на чл.154, ал.1 ГПК, довело до неправилност на обжалваното решение. Нарушенията на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и като такива не подлежат на преценка в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, съобразно изричните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това по делото няма данни за отклонение на решението от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.154, ал.1 ГПК, на каквото се позовава касаторът. Представеното с изложението решение № 261/31.03.2010 г. по гр. д. № 5305/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., не доказва допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касае разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ и е неотносимо към предмета на настоящото дело. При разглеждане на регресния иск по чл.81 ЗЗ /отм./ въззивният съд е разпределил доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК и създадената в тази насока задължителна практика като е възложил тежестта за доказване на обстоятелствата, имащи значение за прекъсването и спирането на давността за вземанията към застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност”, на ищеца – застраховател и в зависимост от ангажираните от последния доказателства е преценил за неоснователно възражението на ответника, че е освободен от регресна отговорност, тъй като застрахователят е изплатил дължимите на увредените лица обезщетения след изтичане на предвидената в чл.392 /отм./ ТЗ погасителна давност. Ето защо не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, свързан с предпоставките за носене на регресна отговорност от застрахования на основание чл.81 ЗЗ /отм./, съответно чл.274 КЗ, в хипотезата, когато застрахователят е изплатил обезщетение на увредените лица след изтичане на предвидената в закона погасителна давност за вземанията за обезщетения. Въпросът няма обуславящо значение за изхода на делото и не кореспондира с мотивите към въззивното решение. За да се произнесе по основателността на предявения срещу касатора регресен иск, въззивният съд е изходил от приетите за установени правнорелевантни факти и формираният въз основа на тях извод, че застрахователят е изплатил на увредените лица обезщетения по силата на сключената с касатора – делинквент задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в момент, към който не е била изтекла установената в чл.392 /отм./ ТЗ погасителна давност. Така направеният извод изключва значимостта на въпроса дали при извършено след изтичане на давността плащане на обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност” застрахователят може „да принуди” застрахования да му възстанови изплатеното обезщетение по правилата на чл.81 ЗЗ /отм./, респ. чл.274 КЗ. По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС №7/77 и в постановени по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК решения – решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на І т. о., решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на І т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ІІ т. о. и др. В посочените актове е прието, че регресните искове на застрахователя по чл.81 ЗЗ /отм./, съответно чл.274 КЗ, се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица; задължението на застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона – чл.81 ЗЗ /отм./, съответно чл.274 КЗ, а не от застрахователния договор, тъй като по силата на договора застрахователят се е освободил от отговорност с факта на изплащане на обезщетението. Наличието на задължителна практика по значимия за конкретното дело въпрос изключва достъпа до касация на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а съответствието на въззивното решение с цитираната задължителна практика не позволява решението да се допусне до касационен контрол и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 270/2011 г. на Варненски апелативен съд.
В отговора на касационната жалба ответникът по касация е поискал разноски, но не е представил доказателства за извършването им, с оглед на което разноски не следва да се присъждат, независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 08.08.2011 г., постановено по в. т. д. № 270/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :