5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№540
София, 05.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3690/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1525 от 09.07.2015 г. по гр.д.№ 1209/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3974 от 04.06.2014 г. по гр.д. № 5367/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-20 състав за уважаване на предявения от Н. М. Г. иск с правно основание чл.226 КЗ за сумата 16 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травми, получени в резултат на ПТП от 13.02.2013 г., ведно със законната лихва от увреждането. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 16 000 лв. до 26 000 лв., решението не е обжалвано от ищеца.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искове, с присъждане на разноски за инстанционното разглеждане на делото. Основните доводи на касатора са свързани с предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, като се поддържа, че е приложимо правилото на чл.187 КЗ и след като превеждането на получената от застрахователния брокер първа вноска от премията е извършено след ПТП, то полицата не е породила действие към момента на увреждането на третото лице – ищец в процеса. От друга страна се твърди и неправилно приложение на чл.155, ал.1 и ал.2 КЗ, както и на чл.52 ЗЗД, по съображения, подробно изложени в жалбата.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани множество материалноправни въпроси, по част от които се поддържа допълнителното основание по т.1, а по друга част – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Н. М. Г., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], , [улица], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, кредитирайки заключението на автотехническата експертиза, е приел за доказано противоправното поведение на водача на товарния автомобил „Форд Транзит”, който е предприел навлизане в главен път, при наличие на знак „Стоп” и идващ отдясно в опасна близост автобус „Мерцедес”, управляван от ищеца. Преценявайки данните, съдържащи се в справка на Гаранционен фонд, както и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, прилагайки разпоредбата на чл.155, ал.3 КЗ, решаващият състав е направил извод за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност”покриваща отговорността на водача на автомобила „Форд Транзит”, сключена с ответното застрахователно дружество, чрез застрахователен брокер ЗБ [фирма]. Установено е, че полицата е сключена с брокера на 11.02.2013 г., на която дата по сметка на брокера е заплатена сумата 57.33 лв., като вещото лице е констатирало, че сумата е преведена от брокера на ЗД [фирма] на 15.02.2013 г.
По отношение на получените от ищеца травми и проведено оперативно лечение, в резултат на които са търпени неимуществени вреди, въззивният съд е преценил представената по делото медицинска документация, както и заключението на медицинската експертиза. За полученото от ищеца диафизарно счупване на V-та метакарпална кост, с лечебен и възстановителен процес от два месеца, по-интензивни през първите 30 дни, както и за част от неблагоприятните последици от увреждането, проявяващи се и понастоящем – болки при промяна на времето и при преумора и линеен белег от операцията, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лв. В тази връзка са преценени и събраните пред първата инстанция гласни доказателства, сочещи на значителни неудобства в ежедневието на ищеца и необходимост от чужда помощ, предизвикани от обездвижването на лявата ръка, както и преживян от ищеца страх, че може да загуби работата си и да се откаже от професията си на шофьор на автобус. За претендираните болки и страдания, търпяни от ищеца след втория месец от ПТП и настъпилите усложнения, изразяващи се в деформация, скъсяване, оточност и болезненост на пострадалата ръка, въззивният съд е отказал да присъди обезщетение и не е включил тези вреди в определения размер на обезщетението. Прието е, че тези усложнения са в резултат на неправилно лечение на ищеца, но не и от процесното ПТП.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Формулираните от дружеството касатор правни въпроси, свързани с плащането на премията на застрахователен брокер и получаването й от застрахователното дружество, както и с влизането в сила на застрахователна полица, сключена чрез посредничеството на застрахователен брокер, безспорно са важни за изхода на делото. Тези въпроси не могат обаче да се разглеждат изолирано, съответно не следва да се определят като единствено обуславящи за изхода на делото, тъй като при постановяване на решението въззивният съд е приложил презумпцията по чл.155, ал.2 КЗ / сега отм. с влезлия в сила, считано от 01.01.2016 г., нов КЗ/ Според тази презумпция, при неизпълнение на задълженията на застрахователния брокер да гарантира прехвърлянето на получените застрахователни премии на застрахователя, чрез поддържане на определен размер собствени средства или чрез създаване на специална клиентска сметка, всички парични средства, платени на брокера от потребители на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя. Именно, прилагайки презумпцията по чл.155, ал.2 КЗ /неточно определена в мотивите към решението като законова фикция/ въззивният съд е извел извод, че в момента на плащането на първата вноска от застрахователната премия договорът е породил правни последици за застрахования и за застрахователното дружество, съгласно правилото на чл.187 КЗ. Посочените материалноправни разпоредби са приложени от съда след преценка на конкретните данни по делото и установеното от икономическата експертиза несвоевременно превеждане на платената вноска от премията от брокера на застрахователното дружество. Следователно, отговорът на поставените правни въпроси предполага и извършване на проверка за правилност на фактически и правни изводи на съдебния състав на АС – София, която обаче е извън обхвата на стадия по селектиране на жалбите.
Посочените от касатора въпроси относно приложението на чл.153, ал.3 и чл.155, ал.1 КЗ и относно действието на застрахователния договор при несвоевременно/забавено превеждане на застрахователна премия, получена от застрахователния брокер, са мотивирани от касатора с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, като не са съобразени указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и с направеното ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281 т.3 ГПК.
Въпросът, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е значим за всяко дело, имащо за предмет претендирано обезщетение за неимуществени вреди. По делото липсват обаче данни за допуснато от въззивния съд отклонение от общите критерии, предвидени в ППВС № 4/1968 г., въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени болки и страдания, или несъобразяване на обществено-икономическите и социални условия към момента на настъпване на увреждането на ищеца, в резултат на настъпилото ПТП. Действителният размер на претърпени от деликт болки от увреденото лице винаги е обусловено от конкретните данни по всяко дело и извършена от съда преценка за релевантните към размера на обезщетението конкретни доказателства, поради което не би могло да се поддържа, че настоящото дело е аналогично с цитирани от касатора дела, по които ВКС се е произнесъл с решения по реда на чл.290 ГПК.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация по чл.78, ал.3 ГПК е неоснователно, тъй като с отговора на жалбата не са представени доказателства за действително направени разноски за касационното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1525 от 09.07.2015 г. по гр.д.№ 1209/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: