О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 02.10.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 273 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В. М. Д. и Д. М. Д. чрез процесуалния им пълномощник адв. Б. Х. срещу въззивно решение № 173/12.11.2008 г. по в. гр. д. № 323/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 504/ 17.05.2008 г. по гр. д. № 1419/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен частичния иск на жалбоподателите срещу Б. З. К. от гр. В. за заплащане на договорна неустойка в размер на 16 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – “чие е задължението да приключи и предаде със съответен акт строежа на сградата”, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, като е заплатена дължимата д. т.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение въззивният съд следва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е бил отхвърлен от съдилищата по съществото на спора, като решаващите мотиви на съда са били свързани с приключило между страните друго гражданско дело, при което жалбоподателите в качеството им на кредитори по договор за строителство са били овластени да изпълнят строително – монтажни работи в конкретен обем, вместо изпълнителя по договора /ответницата по иска/. Според въззивния съд, завършването на обектите на ищците и на сградата е станало тяхно задължение и не би могло да се търси неустойка от строителя за забавено изпълнение. Варненски апелативен съд е приел, че дори и да се приеме обратното, то събраните по делото писмени и гласни доказателствата водели до извод за препятстване от страна на ищците на достъпа на ответницата до сградата, която също притежавала обекти в постройката и по арг. от чл. 83 ЗЗД последната не следва да носи отговорност за забавено изпълнение.
Посоченият от касатора значим за спора въпрос – за определяне чие е задължението да приключи и предаде със съответния акт строежа на сградата е свързан с определяне правата и задълженията на страните по облигационния договор. За поддържаното основание обаче не е достатъчно въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен въпрос, а е нужно и правилното му разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона. Такова би било значението, ако се налага чрез конкретно тълкуване отстраняване на непълноти или поправяне на неясноти в закона. Какви са правата и задълженията на страните по конкретен договор е въпрос на конкретна преценка от съда по съществото на спора посредством анализ на разпоредбите, които са ги обвързвали, а дали страните са изпълнявали своите задължения и в какъв обем, е въпрос на доказване, и подобно основание за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК не представлява едновременно с това и основание за допускането му до касационно обжалване.
Отделно от това, по отношение на изложения по-горе материалноправен въпрос съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, и не са налице основания за приемане хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение № 173/12.11.2008 г. по в. гр. д. № 323/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 173/12.11.2008 г. по в. гр. д. № 323/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: