3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
С., 11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 302/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 540 от 19.11.2010 г. по ч. т. д. № 598/2010 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 12.04.2010 г. по т. д. № 331/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по т. д. № 196/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушение на процесуалния закон – чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Поддържа доводи за отсъствие на преюдициална връзка между производството по т. д. № 196/2008 г., образувано по предявен от него против ответника [фирма] осъдителен иск за парично вземане, и производството по спряното дело с предмет предявен срещу същия ответник и [фирма] иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Излага аргументи, че вземането на кредитора подлежи на установяване в производството по чл.135 от ЗЗД и признаването му с влязло в сила решение не е условие за възникване на правото на иск по чл.135 от ЗЗД, поради което предявеният от кредитора, в отделно производство, осъдителен иск не е пречка за разглеждането на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Процесуалноправният въпрос за обусловеността на иска по чл.135 от ЗЗД от изхода на спора по предявения от ищеца – кредитор осъдителен иск за вземането е поставен като определящ за приложното поле на касационното обжалване. Частният жалбоподател твърди, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, за което представя определение № 311/09.07.2007 г. по ч. т. д. № 184/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 111/19.03.2008 г. по т. д. № 627/2007 г. на ВКС, І т. о.
Ответниците по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], не заявяват становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд за спиране на производството по т. д. № 331/2008 г., образувано по предявен от [фирма] против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, Варненски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като висящото пред Варненски окръжен съд т. д. № 196/2008 г. има преюдициално значение спрямо изхода на спора по чл.135 от ЗЗД. Изводът за преюдициална връзка между делата е направен след преценка на предмета на т. д. № 196/2008 г., образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск относно вземането, с което [фирма] е обосновало качеството си на кредитор и активната си материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че независимо от влезлите в сила решения, с които са уважени частични искове на [фирма] за същото вземане, и необходимостта от доказване на вземането в производството по чл.135 от ЗЗД, след като ищецът – кредитор е предприел установяване на вземането си чрез самостоятелен иск, бъдещото решение по този иск ще е от значение за произнасянето по основателността на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Решаващите мотиви, изложени от въззивния съд, позволяват да се приеме, че поставеният от частния жалбопосател процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като разрешаването му е обусловило спирането на производството по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Касационно обжалване на въззивното определение обаче не следва да се допуска поради отсъствие на допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Представеното с изложението решение № 111/19.03.2008 г. по т. д. № 627/2007 г. не доказва тезата на жалбоподателя за противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпроса за обусловеността на иска по чл.135 от ЗЗД от изхода на спора по предявения от кредитора осъдителен иск за вземането, с което последният е обосновал активната си материалноправна легитимация в производството по чл.135 от ЗЗД. Решението съдържа произнасяне в смисъл, че възникването на правото на иск по чл.135 от ЗЗД се предпоставя от съществуването на действително вземане на ищеца – кредитор, непогасено към датата на предявяване на иска, без да е обвързано с изискване вземането да е установено отнапред с влязло в сила решение, но не дава отговор на въпроса налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК между производството по предявения от кредитора осъдителен иск за вземането и т. нар. П. иск по чл.135 от ЗЗД. Извод за противоречива практика не произтича и от представеното определение № 311/09.07.2007 г. по ч. т. д. № 184/2007 г. на ВКС, ІІ т. о. Макар да е постановено по сходен процесуалноправен спор и да отрича предпоставките за спиране на производството по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД в хипотезата на предявени в друго производство искове на кредитора чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, определението не може да бъде отнесено към релевантния за настоящото дело правен въпрос. Преценката на Варненски апелативен съд за преюдициална връзка между двете дела, инициирани от ищеца [фирма] в качеството му на кредитор на ответника [фирма], е направена с оглед на конкретните данни по делото и преди всичко с оглед на факта, че в подкрепа на активната си легитимация по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД ищецът се е позовавал едновременно на влезли в сила съдебни решения за присъждане на части от вземането към длъжника [фирма] и на неприключилия съдебен процес по осъдителния иск за разликата до пълния твърдян размер на вземането. Разликата във фактите по двете дела изключва противоречивата съдебна практика и препятства допускането на въззивното определение до касационен контрол на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 540 от 19.11.2010 г., постановено по ч. т. д. № 598/2010 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :