3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
С.,11.07. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1033 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] [населено място].
С Решение № 343 от 02.07.2010 год. по т.д.№ 46/2009 год. Софийският апелативен съд е отменил Решение № 6 от 19.06.2008 год. по т.д.№ 176/2007 год. на Благоевградския окръжен съд и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, предявен за сумата 26309.28 лв., ведно с лихви и разноски.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от „М.-КМ” иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 26309.28 лв. – остатък от задължение по двустранно подписана данъчна фактура № 645 от 19.10.2006 год., представляващо възнаграждение за извършени и приети строително-монтажни работи (СМР) на обект Стадион „С.”.
Твърдението по исковата молба е, че на 10.08.2006 год. между страните по делото била постигната договореност на база приети оферти за извършване на строителни работи на посочения по-горе обект. За изпълнените и приети работи били издадени 3 бр. фактури, които са били подписани от възложителя и отразени в счетоводството му. Задълженията по две от фактурите били погасени, а за задължението по посочената по-горе фактура № 645 от 19.10.2006 год., възлизащо общо на 50309.28 лв. били преведи само 24000 лв. Поради отказа за плащане и след изпратена нот.покана, претенцията за остатъка по фактурата е предявена по съдебен ред.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен изцяло, като в производството пред Б. ответникът-възложител [фирма] не е взел участие. Спорът се е развил в производството пред апелативния съд, като въззивникът [фирма] е противопоставил възражението, че не дължи плащане на остатъка по фактурата, поради обстоятелството, че отразените видове работи не отговарят по обем и стойност на договорените и действително извършени такива. Като е събрал доказателства относно извършените от ищеца по делото СМР и тяхната стойност, съставът на САС е приел, че няма неразплатени СМР за които да се дължи възнаграждение.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] подържа всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Позовал се е на седем решения на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 год; на обжалваемо решение на САС за което няма данни да е влязло в сила, както и на влязло в сила решение на Пловдивския апелативен съд. С тежи актове съдилищата са се произнесли по казуси, свързани с приемането и плащането по договори за изработка, както и по договор за търговска продажба.
Посочени са 5 материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1./ Представлява ли двустранно подписаната, осчетоводена фактура по която има частично плащане и е ползван данъчен кредит достатъчно доказателство за сключване на договор, неговото съдържание и приетото изпълнение по договора; 2./ Каква е доказателствената стойност на подписаната лично от страната фактура след извършване на работата по отношение приемане на работата; 3./ До кой момент възложителят може да прави възражения относно изпълнени СМР; 4./ До кой момент ответникът може да прави възражение относно цената на иска; 5./ Следва ли съдът служебно да назначи техническа експертиза в случай, че има по приета експертиза неизяснени обстоятелства относно крайното заключение на вещото лице.
Дори да би се приело, че посочените въпроси отговарят на критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, то и в този случай основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Цитираните решения на ВС и ВКС не обективират задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК и касационен контрол на това основание не може да бъде допуснат.
Решенията не обективират и противоречива практика по смисъла на т.3 на същото Тълкувателно решение. Както бе посочено по-горе, те съдържат произнасянето по казуси, свързани с приемането на работата по договор за изработка, дължимост на възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД, както и потвърждаване по смисъла на чл.301 ТЗ по договор за търговска продажба. Т.е. те не обективират противоречива практика по посочените по-горе въпроси.
Ще следва да се отбележи, че въпросите са по-скоро риторични акцентиран върху неправилни от гледна точка на касатора процесуални действия при събиране и преценка на доказателствата по конкретното дело. Няма противоречие в съдебната практика относно правната характеристика на фактурата като частен документ, а това дали е подписана или не има значение при определяне доказателствената тежест при евентуалното и оспорване. Няма произнасяне на съдилищата (или пък нужда от такова произнасяне по смисъла на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК), че има частни документи, ползващи се с абсолютна доказателствена стойност в какъвто смисъл са първите два от поставените въпроси. Въпросът по п.4 е по-скоро теоретичен, а и няма характеристиката на обуславящ, доколкото спор по прилагането на чл.69 ал.1 т.1 ГПК в случая не е възниквал.
Въпросът по п.3 в случая очевидно е свързан с развилото се във въззивната инстанция производство по оспорване обема на извършената работа и оттам – наличието и размера на задължението за плащане. Т.е. касае се за конкретика по спора. Както бе посочено по-горе това е станало в рамките на ІІ инстанция, поради нарушеното право на участие на ответника в първоинстанционното производство.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 343 от 02.07.2010 год. по т.д.№ 46/2009 год. Софийският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.