4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№541
София, 05.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1166/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. И., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 61 от 17.02.2016 г. по в.т.д. № 744/2015 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 361 от 12.10.2015 г. по т.д. № 168/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора за отхвърляне на подадената от Д. И. молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК].
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция за невъзможността процесните договори за заем да бъдат дефинирани като търговски сделки, като се твърди неправилно приложение на визирания в чл.286, ал.3 ТЗ презумптивен критерий. От друга страна се поддържа, че съгласно чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, предвид засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и след като съдът е установил, че липсват конкретни доказателства, обуславящи извода, че търговецът – заемател е сключил договорите във връзка с упражняваното от него занятие, е следвало по свой почин да установи факти и да събира доказателства, които ще са от значение за неговото решение, или да укаже на молителя да посочи доказателства за какви цели търговецът – заемател е сключил заемните договори. По съображения, подробно развити в жалбата, се иска касиране на атакувания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.625 ТЗ, или връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. При положение, че ответникът по молба за откриване на производство по несъстоятелност не оспорва тезата на молителя, че посочената сделка, по която молителят се легитимира като кредитор в производството, е сключена с длъжника в качеството му на търговец и във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, не следва ли в образуваното производство по молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника съдът да приложи законовата презумпция по чл.286, ал.3 ТЗ, като приеме, че сделката е търговска по своя характер поради обстоятелството, че законовата презумпция по чл.286, ал.3 ТЗ не е била оборена в хода на производството от страна на ответното дружество и 2. След като съдът е счел, че по делото липсват доказателства, обуславящи извода, че търговецът-заемател е сключил договорите във връзка с упражняваното от него занятие, не е ли следвало съдът да приложи разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, като по свой почин предприеме процесуални действия за установяване на факти и за събиране на доказателства, които ще са от значение за неговите решения и определения, за които факти счита, че не са представени доказателства /за целта на заемните договори и за връзката с търговската дейност на длъжника/, включително по своя инициатива да задължи, или най-малко да укаже на страните да представят необходимите доказателства. По тези въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС.
Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на указания от съда преклузивен срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърден изведеният от първата инстанция извод за неоснователност на подадената от Д. И. молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], въззивният съдебен състав е приел, че независимо от установената безспорност на претендираните от молителя вземания по реда на заповедното производство, процесните договори за заем от 31.03.2009 г. и от 20.01.2008 г. не биха могли да се квалифицират като търговски сделки по обективния или субективния критерий по чл.286, ал.2 или ал.1 ТЗ. От друга страна е прието, че само декларативното твърдение на молителя, че вземането му произтича от търговски сделки, не е достатъчно за прилагане на презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ. Отчетена е липсата на твърдения от страна на молителя относно целите на двата договора за заем, а от друга страна – липсата на конкретни доказателства, обуславящи извода, че търговецът – заемател е сключил договорите във връзка с упражняваното от него занятие. Решаващият състав е констатирал липсата на посочено в договорите за заем предназначение на заемите, както и липсата на счетоводни записвания по книгите на дружеството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от касатора въпрос, касаещ приложението на презумптивния критерий по чл.286, ал.3 ТЗ, е изцяло относим към правилността на изводите на въззивната инстанция, а от друга страна въпросът съдържа твърдения на страната, несъответстващи на съдържанието на подадената молба по чл.625 ТЗ. Отговорът на този въпрос предпоставя проверка на материалната законосъобразност на атакувания съдебен акт, която обаче е извън стадия по селектиране на касационните жалби. В този смисъл настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което е направено ясно разграничение между основанията за достъп до касация и общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
Независимо от тази констатация, необходимо е да се посочи, че въззивният съд е извел изводите си не само предвид липсата на конкретни доказателства относно целта на двата договора за заем, но и отчитайки липсата на конкретни твърдения в тази насока в подадената от ищеца /сега касатор/ молба за откриване производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество.
По отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, не би могло да се възприеме, че същият в случая е обуславящ за изхода на делото във фазата по откриване на производство по несъстоятелност, с оглед на констатираната от въззивния съд липса на каквито и да било твърдения и доводи от молителя за целта на заемните договори и връзката им с осъществяваната от ответника търговска дейност. Независимо от липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, следва да се отрази, че приложената от касатора практика на ВКС / решения по т.д. № 255/2010 г. и по т.д. № 1152/2011 г. на I т.о./ не касае аналогични дела, предвид конкретните въпроси, на които е даден отговор в тълкувателната част на решенията – за неприложимост на преклузията по чл.266 ал.1 ГПК в производството по несъстоятелност и за необходимостта да се съобрази динамиката в търговските отношения, съответно за необходимостта да се установи с помощта на експертиза кога спиранията на плащанията от страна на длъжника е израз на трайно обективно състояние на невъзможност длъжника да погасява задълженията си по чл.608 ТЗ.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 17.02.2016 г. по в.т.д. № 744/2015 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: