Определение №541 от по гр. дело №284/284 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  541
                                     София  27.05.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 май две хиляди и десета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                   Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 284/2010 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П., чрез пълномощника си адв. К, обжалват въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІV възз. с-в, № І* от 21.10.2009г. по в.гр.д. № 289/2009г. в частта, с която е отхвърлен искът им против Ж. П. К., Б. Е. К. , М. Б. К., К. Д. Д. и И. К. Щ. за признаване за установено, че ищците са собственици на 7/8 ид. части от дворно място – УПИ *, с площ от 1000 кв. м., както и в частта, с която са отхвърлени исковете за обявяване за недействителни спрямо ищците /като увреждащи ги като кредитори по договор за гледане и издръжка/ договорите, сключени с нот. актове № 149/2004г. и № 77/2004г. и искът по чл. 108 ЗС срещу И. Щ.
Въззивното решение е обжалвано и от Ж. П. К. и Б. Е. К. , двамата от с. Ч. море, Община Б. в частта, с която е развален договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 53/88г., както и в частта, с която е признато за установено, че сделката, сключена с нот. акт № 166/94г. е недействителна по отношение на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П..
Ответницата по касация И. К. Щ. от гр. Б. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П..
Ж. П. К., Б. Е. К. също са представили писмено възражение против касационната жалба на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. с което молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
1. По жалбата на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П.:
За да постанови решението в тази част съдът е приел, че не е установено знание у купувачите по последващите сделки с процесния имот за увреждане на ищците. Съдът не е кредитирал показанията на св. Т. Т. поради близките му отношения с ищците и липсата на безпристрастност. Въз основа на писмените и гласни доказателства е приел, че не е доказано намерение у ответниците М, К. Д. и И. Щ. – страни по последващите сделки, за увреждане на ищците като кредитори. На основание показанията на св. В, К. и К. е приел, че в годините преди процесните сделки продавачите Ж. и Б. К. , а след това и М. К. са били затруднени да ползват дворното място, тъй като от него е изчезвал инвентар, разбита е била постройката в мястото, зарит бил кладенецът, което ги е мотивирало да извършат продажбите. Относно установителните искове за собственост и иска по чл. 108 ЗС срещу И. Щ. съдът е приел, че независимо от развалянето на договора за издръжка и гледане и уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на договора за дарение от 1994г., по отношение на останалите ответници исковете са неоснователни, тъй като ответниците са придобили правата върху имота преди вписването на исковата молба.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване по материалноправния въпрос „следва ли съдът, при положение, че по делото има данни и доказателства, че последващият купувач на процесния имот И. Щ. го е закупила не от посочения в нот. акт продавач К. Д. , а от Ж. и Б. К. , да прогласи недействителност на сделката на основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД по отношение на ищците.”, който въпрос според тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излагат съображения, че от събраните по делото доказателства е установено знание у правоприемниците по последващите сделки за увреждане на ищците.
Така формулираният въпрос не се включва в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касае обосноваността на съдебния акт. Съгласно тълкуването на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба.
2. По жалбата на Ж. П. К. и Б. Е. К.
За да уважи иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД съдът е приел, че през последните години ответниците Ж не са изпълнявали задължението си по алеаторния договор да поемат грижите за гледането и издръжката на прехвърлителите, поради което е налице значително с оглед нуждите на кредиторите неизпълнение.
Касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос „защо въззивният съд е развалил договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по отношение на 7/8 ид. части , след като на стр. 5 в решението се съдържат мотиви за обратен извод”.
По отношение на така формулирания въпрос се отнася изложеното по-горе становище относно материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС. Въпросът не е от значение за правните изводи на съда по предмета на спора и поради това не се включва в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така формулиран той касае обосноваността на мотивите на въззивния съд за уважаване на претенцията.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на решение Бургаския окръжен съд, ІV възз. с-в, № І* от 21.10.2009г. по в.гр.д. № 289/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:
 

Scroll to Top