2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София,17.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4708/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№10328/02.12.2019 г., подадена от адвокат С. К. – процесуален представител на ищцата Д. Ц. Г., срещу определение №502/20.11.2019 г. по ч.гр.д.№4216/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на III г.о.
С обжалваното определение е прието, че частната жалба е неоснователна „предвид задължителните указания, дадени с ТР № 1 от 21.07.2010 г. ОСГТК ВКС, с което се прие, че определението, постановено от въззивния съд по повод на жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска /бъдещ или във висящо исково производство/ или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване.
В рамките на обезпечителното производство ВКС се произнася единствено по частна жалба срещу определение на въззивния съд, постановил за първи път обезпечение и то ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 ГПК /чл.396, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр. 100 от 2010 г., бр.86 от 2017/. Настоящият случай не е такъв.
С оглед изложеното обжалваното определение в първата част следва да бъде потвърдено.
Частната касационна жалба в частта срещу определението във втората част – с което не е допуснато касационното обжалване е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Указания, че в тази част определението не подлежи на обжалване е изрично посочено и в самото определение.
В тази част частната жалба е процесуално недопустима като подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване. Същото е постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК и тъй като е прието, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, с това е изчерпан инстанционният контрол на определението за връщане на връщане на исковата молба.“
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав III г. о. на ВКС е неправилно.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на III г. о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с приетото в ТР № 1/21.07.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС ОСГТК относно обжалваното определение в частта относно допускането на обезпечение.
В останалата част обжалваното определение също е правилно, тъй като е изчерпан инстанционния ред, визиращ прекратяването на делото, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №502/20.11.2019 г. по ч.гр.д.№4216/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на III г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: