О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр.София, 12.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2725 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адв.П. К. срещу определение № 2333/11.07.2019 г. по гр.д. № 3369/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка, подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на решение № 482/27.02.2019 г. по гр.д. № 3369/2018 г. на САС в частта за разноските чрез допълнително присъждане на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивното производство.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Изразено е становище за неправилност на извода на въззивния съд, че не се дължи ДДС върху адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвокат, оказал безплатна правна помощ по чл.38 ЗА. Посочва се, че съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. С оглед на това се твърди, че в нормативния акт липсва разграничение между възнаграждението на адвокат, оказващ безплатна правна помощ, и възнаграждението на адвокат, на когото предварително е платен адвокатския хонорар. Излагат се съображения, че с присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга и същата става обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС, като за регистрирания адвокат, представляващ данъчно задължено лице, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС. Посочва се, че получените адвокатски възнаграждения на основание чл.38, ал.2 ЗА не фигурират сред освободените от ДДС доставки. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на искането за определяне размера на адвокатското възнаграждение с включване на ДДС.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД в писмения си отговор оспорва частната жалба, като релевира възражение за нейната неоснователност.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима –подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството по гр.д. № 3369/2018 г. на САС е приключило с решение № 482 от 27.02.2019 г., с което частично е уважена въззивната жалба на Л. Н. М. срещу първоинстанционното решение, като ЗД „Бул Инс” АД е осъден да заплати на въззивника на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 64 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора решаващият състав е осъдил застрахователното дружество да заплати на процесуалния представител на Л. Н. М. – адв.П. К. сумата от 950 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С молба с вх. № 8159/22.04.2019 г. адв.К. е поискала на основание чл.248, ал.1 ГПК изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез начисляване на ДДС върху присъденото й от въззивната инстанция адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
С обжалваното определение САС е оставил молбата по чл.248, ал.1 ГПК без уважение като неоснователна, като се е позовал на мотивите в решението си. Според въззивния съд няма законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ. Излага съображения, че ДДС представлява публично вземане и е недопустимо да е неразделна част от възнаграждението, при положение че самото възнаграждение подлежи на облагане с данък и се начислява от регистрираното лице по силата на чл.86 ЗДДС.
С оглед на така изложеното, настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид трайната и непротиворечива съдебна практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (напр.: определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, II т.о. и определение № 261/24.06.2019 г. по гр.д. № 3946/2018 г. на ВКС, III г.о.).
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като на адв.П. К., в качеството й на процесуален представител на въззивника Л. Н. М., се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА допълнително сумата от 190 лв., представляваща 20 % ДДС върху възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивната инстанция в размер на 950 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2333/11.07.2019 г. по гр.д. № 3369/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение молбата на адв.П. К., подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на решение № 482/27.02.2019 г. по гр.д. № 3369/2018 г. на САС в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение в частта на ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 482/27.02.2019 г. по гр.д. № 3369/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, [населено място] да заплати на адв.П. К., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА допълнително сумата от 190 лв., представляваща ДДС върху присъденото възнаграждение от 950 лв. за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: