2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София, 16.04. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 403 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 422/07.11.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 91/10.07.2013 г. по гр. дело № 253/2013 г. на Радневския районен съд, са уважени предявените от Ж. М. Ж. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 227/08.11.2012 г. на изпълнителния директор на дружеството-касатор, ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции” при дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 4 324.32 лв. – обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението – през периода 28.02.2013 г. – 09.04.2013 г., както и сумата 3 116.33 лв. – обезщетение за времето, през което е работил на по-ниско платена работа – през периода 10.04.2013 г. – 21.06.2013 г., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 23.04.2013 г. до окончателното им изплащане; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавните такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран следният материалноправен въпрос: какъв е кръгът от „…други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес…” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и кои служители на предприятието могат да бъдат уволнени на основание чл. 328, ал. 2 от КТ при сключване на договор за управление на предприятието. Жалбоподателят навежда и трите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че този материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 535/19.12.2012 г. по гр. дело № 83/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК), решение № 1172/27.10.2008 г. по гр. дело № 3642/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.) и решение № 908/26.05.2009 г. по въззивно гр. дело № 1016/2009 г. на Пловдивския окръжен съд (влязло в сила), а също – и че правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Ж. М. Ж. в отговора на жалбата излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице наведените от жалбоподателя допълнителни основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да сподели решаващите изводи на първоинстанционния съд, че заеманата от ищеца в ответното дружество (сега касатор), процесна длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции” не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и че уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 2 от КТ е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за прилагането на тази разпоредба, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно съдебната практика, характерът на длъжността като ръководна се определя за всеки конкретен случай, в зависимост от длъжностната характеристика за длъжността и структурната схема на предприятието, като от значение за тази преценка са конкретните функции, които са възложени за изпълнение на длъжността – организаторски, контролни или ръководни, и мястото й в трудовия процес на конкретното предприятие, както и че е без значение за тази преценка включването на длъжността в Единния класификатор на длъжностите или в Националния класификатор на професиите и длъжностите, както и обстоятелството дали има подчинени други длъжности и лица. В тази връзка окръжният съд се е позовал на решение № 442/08.06.2010 г. по гр. дело № 1621/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Приел е и че в процесния случай, от длъжностната характеристика (която преди това е подробно обсъдена) се установява, че на процесната длъжност, заемана от ищеца, не са възложени ръководни функции, а само организаторски, изпълнителни и контролни такива. Намерил е, че това се установява и при съпоставка с длъжностната характеристика за предходната изпълнявана от ищеца длъжност “директор дирекция – инвестиции”, с която са му били възложени задължения да ръководи и контролира работата на отделите в дирекцията, да ръководи и контролира изготвянето на анализи по отношение на състоянието на текущото и перспективно развитие на дружеството, докато сред основните функции на изпълняваната към момента на уволнението процесна длъжност той е имал задължения да организира, координира и контролира дейността по изпълнението на одобрената инвестиционна програма, да осигурява изпълнението на поставените му задачи в съответствие с утвърдената инвестиционна програма и др. подобни. Въззивният съд е приел и че от представената по делото структура на управлението от 23.10.2012 г. се установява, че отдел “Инвестиции”, където е работел ищецът, е подчинено звено на дирекция “Технико-икономически въпроси”, която от своя страна е подчинена на заместник изпълнителния директор на дружеството, който е подчинен на изпълнителния му директор. При съвкупната преценка на структурата на управлението, щатното разписание на дружеството и безнес-програмата му за периода 2013-2017 г., окръжният съд е приел и че процесната длъжност “ръководител отдел в промишлеността – инвестиции”, която ищецът е заемал преди уволнението, има значение за трудовия процес, но няма пряко отношение за постигането на конкретните стопански задачи и показатели на дружеството-ответник, като е изтъкнато и че за нея не е предвидена възможност за вземане на самостоятелни решения и преценка и/или промяна на заложените инвестиционни и ремонтни дейности и параметри. В тази връзка въззивният съд отново се е позовал и е цитирал решение № 442/08.06.2010 г. по гр. дело № 1621/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като е приел, че за определянето на една длъжност като ръководна от значение са възложените й функции по ръководство на трудовия процес и в този смисъл, служители от ръководството на предприятието са освен ръководителят и неговите заместници, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния производствен процес.
В посоченото и представено (в препис) от касатора, решение № 535/19.12.2012 г. по гр. дело № 83/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, при тълкуването на понятието „ръководна длъжност” в хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ, за правилно е намерено разрешението, възприето в практиката на ВКС, формирана по реда чл. 290 от ГПК, като е цитирано решение № 111/12.03.2012 г. по гр. дело № 726/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което също е прието, при позоваване на цитираното и от въззивния съд решение № 442/08.06.2010 г. по гр. дело № 1621/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ се включват, освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, а характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, т.е. – според трудовата функция за длъжността и мястото й в структурата на предприятието във всеки конкретен случай.
От изложеното е видно, че изведеният в изложението на жалбоподателя материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд, не в противоречие (както поддържа касаторът), а в съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК; т.е. – не е налице наведеното допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тази константна практика по тълкуването и приложението на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ се споделя и от настоящия състав на ВКС, като тя не се нуждае от промяна или осъвременяване поради законодателни изменения или настъпили промени в обществените отношения; т.е. – не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Предвид съобразяването на обжалваното въззивно решение със задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, е без значение дали то е в противоречие с посочените и представени (в преписи) от касатора, решение № 1172/27.10.2008 г. по гр. дело № 3642/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г. и не формира задължителна практика) и влязлото в сила въззивно решение № 908/26.05.2009 г. по въззивно гр. дело № 1016/2009 г. на Пловдивския окръжен съд; т.е. – не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 422/07.11.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.