4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 543
гр. София, 28.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 207 по описа за 2019 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Община гр. Добрич против решение № 123 от 10.10.2018 г. по гр. дело № 264/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът Г. М. М. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК е изложил становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, както и по същество е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационна жалба против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск, предявен от Г. М. срещу Община гр. Добрич по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размер на сумата 1338 лв. – заплатена и поставена метална остеосинтеза с плака и заплатена потребителска такса за болничен престой е процесуално недопустима. Този извод следва от констатацията за цената на иска, която по претенция за парични вземания отговаря на търсената сума – 1338 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. В случая решението е постановено по посочения иск, който е под 5000 лв.
Затова жалбата против въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати.
Касационната жалба против решението в останалата част, като постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С цитираното въззивно решение в обжалваната пред настоящата инстанция част, за която е процесуално допустим касационният контрол, е потвърдено решение № 69 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 412/2017 г. на Добрички окръжен съд, с което ответника, сега касатор е осъден да заплати на ищеца Г. М., ответник по касационната жалба сумата 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на падане на 17.01.2017 г. върху непочистен и заледен участък на площад „Свобода“ в [населено място], на 10 м. от входа на магазин „ДМ“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 17.01.2017 г. до окончателното изплащане, като са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 1042 лв.
В изложението се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се поставят въпроси, първият от които е формулиран, както следва: „При наличие на какви предпоставки намира приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ?“. Въпросът е общ, без връзка с конкретните разрешения, мотивирани от Варненски апелативен съд при разглеждане на възражението на ответника по иска за съпричиняване на вредоносния резултат. Съдът е обосновал съображенията, с оглед на които е отхвърлил възражението. Въз основа на констатациите за разпределение на доказателствената тежест и възлагането й на ответната община, въззивната инстанция е приела, че движението по централен градски площад в 16.30 ч. не би могло да се възприеме като несъобразяване със зимната обстановка и непредприемане на най – безопасния преход. Приети са още за недоказани твърденията на общината, че ищецът е бил с неподходящи за сезона дрехи и обувки, във влошено здравословно състояние, включително заболяване на опорно – двигателния апарат, водещо до загуба на кондиция. Недоказаността на твърденията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е аргументирана с обсъждане на доказателствата по делото – епикриза, лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, обяснения на ищеца. С така мотивираните съображения по предявеното възражение, съдът е процедирал в съответствие с разрешенията в ППВС № 17/18.11.1963 г., решение по т. дело № 1117/2009 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, поради което въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. Следователно липсва основание за допускане на касационен контрол.
Вторият въпрос е формулиран, както следва: „Какви са критериите и обстоятелствата въз основа на които съдът следва да извърши преценката си при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане ?“. И този въпрос е общ и без връзка с конкретните разрешения, мотивирани от Варненски апелативен съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Релевантните обстоятелства за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД са подробно изброени от апелативния съд. Това са обстоятелствата, които са посочени в задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд /ППВС № 4/23.12.1968 г., решение по гр. дело № 4191/2015 г. на състав на ІV г.о. на Върховен касационен съд/, като имащи правно значение за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди. В конкретния случай въз основа на доказателствата и съдебно – медицинската експертиза съдът е анализирал релевантните факти – болките и страдания на ищеца по време на увреждането и след операцията, като е разгледал последователно последиците от счупването на бедрената кост на левия крак, развитието на костното зарастване и свързаните с този процес лечения, ползване на чужда помощ, последиците във връзка с лечението. Взети са предвид продължителността – сравнително голям период и интензивност на търпените болки и страдания, определена като много висока, наложени от вида на травматичното увреждане – множество счупвания с дислокация на фрагментите, периодът на възстановителния процес – над 1 година, в началната фаза на който ищецът е бил изцяло обездвижен на легло, зависим от чужда помощ, след което в продължение на месеци, предвижващ се с патерици, търпящ обичайните за това състояние значителни неудобства в бита, негативното отражение, което увреждането е дало върху психическото състояние. С така мотивираните съображения по приложението на чл. 52 ЗЗД, решаващият състав е процедирал в съответствие с разрешенията в задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, включително практиката на която се позовава страната, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно липсва основание за допускане на касационен контрол. Трябва да се имат предвид още следните съображения. Липсва мотивирано изложение на твърдението за противоречие между правните разрешения на въззивния съд и задължителната съдебна практика, както по първия, така и по втория от цитираните въпроси. Не са съпоставени разрешенията на въззивния съд, Върховния съд и Върховния касационен съд по въпросите в изложението, не са посочени съществуващите според жалбоподателя отклонения, допуснати във въззивното решение от тълкувателните изводи на Върховния съд и Върховния касационен съд. В заключение следва да се приеме, че с изложението не е обосновано наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за правна последица недопускане на касационен контрол.
Предвид изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Община гр. Добрич против решение № 123 от 10.10.2018 г. по гр. дело № 264/2018 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която с която съдът се е произнесъл по иск, предявен от Г. М. М. срещу Община [населено място] по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размер на сумата 1338 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 207/2019 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 10.10.2018 г. по гр. дело № 264/2018 г. на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която касационна жалба, подадена от Община гр. Добрич е оставена без разглеждане пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на преписа, а в останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: