4
4
Определение по т. д. № 3599/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3599/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
София, 20.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3599 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. П. Г. срещу въззивно решение № 1272/13.06.2013 г. по в. гр. д. № 1515/2013 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено първоинстанционно решение № 1006/12.03.2013 г. по гр. д. № 11376/2012 г. на Районен съд, [населено място]. С последното, е прието за установено, че [фирма], [населено място] не дължи на [фирма], [населено място] сумата 19216,70 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода 28.10.2011 г. до 29.04.2012 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се поддържа основание за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведено от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба е изразил становище за недопускането и, както и досежно неоснователността й. Претендират се разноски за касационно производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи отрицателния установителен иск за недължимост на едностранно начислени суми по констативен протокол № 0422070, решаващият съд е приел, че ответникът по иска – [фирма] не е доказал законово основание за едностранна корекция на сметка на потребителя за доставена през изминал период електрическа енергия, в хипотезата на изготвен и подписан констативен протокол единствено от доставчика на ел. енергия, съдържащ информация за наличие на държавни и ведомствени пломби на електромера, и за констатирано неправомерно отчитане на СТИ.
Според жалбоподателя, въпросът по който съдът се е произнесъл и е от съществено значение за делото е: „ за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установения нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване /СТИ/”. Поддържа се, че формираната съдебна практика неточно тълкува правната природа на корекционните процедури, аргументира се приложение на т. 3 и с последвали законодателни изменения, в резултат на неточното тълкуване.
В изложението се критикува формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК и се прави препращане към Решение на Съда на ЕС по дело С 472/11 от 21.02.2013 г., с което се тълкува Директива 93/13/Е. от 05.04.1993 г.
Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, той е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Жалбоподателят е определил общото основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е доказал основанието по т. 3 на същия текст.
В обжалваното решение съдът се е позовал на трайната практика на ВКС по този правен въпрос, формирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и относими към съответната редакция на ЗЕ – преди изменението му – ДВ, бр. 54/17.07.2012 г. Процесното правоотношение се е развило преди влизане в сила на тези законодателни изменения, и съобразявайки последващата законова промяна, която няма обратно действие, при липса на изрично придадено й такова, което следва от разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗНА, следователно не се прилага за спорове от предходен период, поради което не се налага проверка по отношение на действието на закона, както и за тълкуване на изменените текстове.
Съобразена е формираната съдебна практика, включително и с решение № 159/30.09.2013 г. по т. д. № 773/12 г. на ВКС, ТК, второ отделение, че едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание, както при действието на отменените ЗЕЕФ и Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло дадените в цитираната и от жалбоподателя съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и намира, че не се налага допускане на касационно обжалване на визираното от касатора основание по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Що се отнася до цитираното решение на Съда на ЕС от 1991г. и позоваването на противоречие с чл. 82 и чл. 83 Д., чл. 5 от Директива 2003/54/ЕО, то същото се отнася до процесуални задължения на правораздавателния орган при констатация от негова страна на неравноправни клаузи в потребителски договори, но няма отношение към оплакванията в касационната жалба.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответника по касационната жалба направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1200 лв.-платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.08.2013 г. адв. С. С..
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1272/ 13.06.2013 г. по в. гр. д. №1515/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], направените по настоящото дело разноски в размер на 1200/ хиляда и двеста/ лева .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: