О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София, 18.05. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия К. гр. дело № 1130/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Стоя П. Д. против решение от 10.02.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решение от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2015/2014 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Стоя П. Д. срещу Е. Н. Д. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на подробно описан в исковата молба недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Ответникът по касация Е. Н. Д. чрез адв. Е. В. Х. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са наведени доводи, че не са налице предпоставите за допускане до касация на въззивното решение, алтернативно смята жалбата за неоснователна.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая формулираните от касатора правни въпроси не отговарят на горепосочените характеристики, тъй като не са включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и не са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му. Предметът на делото е разваляне на договор за издръжка и гледане и той е определен както с исковата молба и допълнението към нея, така и с уточненията, направени в съдебното заседание, преди съдът да изложи доклада си по делото. В изложението касаторът е поставил въпроси , които са относими към спор за отмяна на договор за дарение,поради отказ на надарения да дава издръжка от която дарителят се нуждае,а именно: 1. „Как следва да се определи нуждата на дарителя по смисъла на чл. 227 ГПК?
2.”Следва ли да се приеме за отказ от страна на надарения да дава издръжка след като има покана за конкретна сума и необходимата издръжка не е определена с експертиза, независимо че такава е поискана с въззивната жалба.”
Посочването на правен въпрос с обуславящ за изхода на делото характер е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на такива въпроси е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решение от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2015/2014 г. на Сливенския районен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: