О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С. 21.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2247 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявана от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 48 от 17.02.2016г. по в.гр.д. № 817 по описа за 2015г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 485 от 31.08.2015г. по гр.д. № 537/2015г. на Х. районен като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, касаторът поставя два въпроса, по които желае да се допусне касационно обжалване: 1. При несъответствие на основанията, посочени в предизвестието и в последвалата го заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, кое следва да се вземе пред вид от съда при проверката за законосъобразност?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения № 62 от 1.04.2014г. по гр.д.№ 4370/2013г. на ІІІ г.о. и № 332 от 3.11.2014г. по гр.д. № 1350/2014г. на ІV г.о. и 2. Разполага ли с правна възможност работодател, който се позовава на техническа грешка при изписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, да издаде коригираща основанието заповед?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Допустимостта се оспорва и с довод за липса на правен интерес, пред вид настъпило на 10.03.2016г. ново обстоятелство – издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по взаимно съгласие на страните, по чл.325 ал.1 КТ и подписано между страните извънсъдебно споразумение. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор от 18.04.2016г. за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени данните по делото, намира следното:
Настоящият съдебен състав не счита подадената касационна жалба за недопустима поради липса на правен интерес. При наличие на висяща, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, чиято проверка за законосъобразност не е приключила с влязъл в сила акт, издаването на нова такава, на друго правно основание, не съставлява факт по смисъла на чл.235 ал.3ГПК, който е от значение за спорното право.
Ищцата е заемала длъжността „Технолог”. На 13.12.2014г.е получила предизвестие № 136, с което е уведомена от работодателя, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ. В издадената на 13.01.2015г. заповед № 3 е посочено, че трудовото й правоотношение се прекратява на основание чл. 328 ал.1 т.12 КТ поради „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”. Други мотиви в заповедта не се съдържат. По делото е представена и заповед № 3-А от 15.01.2015г., с която работодателят е изменил заповед № 3 в частта относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, което следва да е чл.328 ал.1 т.5 КТ. Открито е производство по чл.193 ГПК по оспорване на истинността на заповедта за изменение /№ 3-А/, по което съдът е приел, че тя не е с достоверна дата. В тази връзка, въззивният съд е счел обжалваната заповед за незаконна с мотив, че поради липса на законово предвидена възможност, работодателят не може да променя правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение /при издадена заповед по чл.328 ал.1 т.12 КТ, да я заменя с друга по чл.328 ал.1 т.5 КТ/. Като допълнителен мотив за извода си, че визираното от работодателя основание е по чл.328 ал.1 т.12 КТ, е посочил, че то е посочено във всички издадени на ищцата документи, включително и направеното вписване в трудовата книжка на ищцата./Единственото изключение е предизвестието, в което посоченото основание е чл.328 ал.1 т.5 КТ/. Решаващите мотиви на съда са за липса на фактическия състав на посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
При тези данни, първият поставен от касаторката въпрос не е от значение за изхода на спора и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост.
Няма спор, че съгласно установената съдебна практика /включително и посочената от касаторката/ – при несъответствие на основанията, посочени в предизвестието и в последвалата го заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, определящо е това, което е посочено в предизвестието. В практиката не е спорно и че противоречието в посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и в заповедта, само по себе си, не обуславя незаконосъобразност на уволнението. В случая обаче, тези факти са ирелевантни, защото не те са предопределил изхода от спора, който е от значение за релевантната за настоящето производство преценка за съотносимостта на поставения въпрос като годно общо основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. В случая – решаващите мотиви на съда, обусловили крайния изход са свързани с направения извод, че по делото работодателят не е установил фактическия състав на посоченото от него правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а в тази връзка въпрос не е поставен.
Относно втория поставен от касаторката въпрос, също не е налице изискуемото се съгласно чл.280 ал.1 ГПК общо основание за допустимост – поставен въпрос, който е от значение за изхода на спора. На въпроса, касаещ възможността на работодателя при техническа грешка при изписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, да издаде коригираща основанието заповед, въззивният съд – препращайки към мотивите на първоинстанционния е отговорил положително. Д., с който е отказал да цени по-късно издадената заповед, е свързан с конкретно установения по делото факт, че работодателят не е спазил законоустановения в чл.344 ал.2 КТ преклузивен срок – да издаде корегиращата заповед до предявяване на иска. Аргументирал се е с факта, че иска е предявен на 13.03.2016г., а работодателят е изпратил заповед № 3-А на ищцата близо две седмици по- късно: на 26.03.2016г., т.е. тя е могла да научи за нея след предявяване на иска, когато преценката за законосъобразност на обжалвания акт е била вече единствено в компетентността на съда. Следователно поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика, но по начина, по който е поставен от касатора, той е свързан с преценка на конкретните факти по делото, изисква обсъждане на атгажираните по делото доказателства и извод за правилност на изложените от въззивния съд съображения, каквато настоящата инстанция в това производство не може да прави.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 48 от 17.02.2016г. по в.гр.д. № 817 по описа за 2015г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявана от управителя П., ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място] п.к.4000, [улица] вх.А ет.3 ап.7 да заплати на Р. З. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица]-6 сумата от 600лв. /шестстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :