1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София,08.08.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т. д. № 2/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Инвестбанк” АД, [населено място] чрез процесуален пълномощник адв. Й. Д. срещу решение № 1553 от 22.06.2018 г. по в. т. д. № 3689/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което след отмяна на решение № 1661 от 13.03.2017 г. по т. д. № 17363/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, І-4 състав са отхвърлени предявените от касатора срещу Е. Л. Л. и К А. К. искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване, че ответниците дължат на „Инвестбанк“ АД сума в размер 38 000 евро по запис на заповед, издаден на 30.01.2008 г. от „Кристал Холидей“ ООД, преобразувано в „Кристал Дивелъпмънтс“ ЕООД, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 36226/2011 г. на СРС, 56 състав, и банката е осъдена да заплати на ответниците 2 786,43 лв. – направените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски във всички инстанционни производства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: І. 1. Процесният запис на заповед редовно ли е предявен за плащане и настъпил ли е падежът?; 2. Необходимо условие ли е, за да е надлежно падежирано вземането, да е налице поредност на предявяването на записа на заповед, когато има главен длъжник и авалисти, задължени да платят по записа на заповед при предявяването му? – поради противоречие с решение № 207/12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 17/25.05.2017 г. по т. д. № 61283/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; ІІ. 1. Задължително ли приносителят на записа на заповед трябва да предяви претенцията си първо на главния длъжник, а след това на авалистите, задължени да платят по записа на заповед при предявяването му?; 2. Когато вземането е предявено за плащане на авалистите, които са се задължили да платят при предявяване на записа на заповед, а не на главния длъжник, падежира ли се вземането? – според касатора посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Касаторът релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация, като поддържа, че спорните въпроси са: Станало ли е изискуемо вземането по записа на заповед след като е предявена на авалистите, които са се задължили да платят при предявяването й, а не е предявена на главния длъжник? Настъпил ли е падежът? Авалистът следва ли да се счита отговорен?
Ответниците Е. Л. Л. и К А. К., двамата от [населено място], не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе в рамките на производството по чл. 288 ГПК, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в указания в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че на 30.01.2008 г. в полза на „Инвестбанк“ АД е издаден запис на заповед от „Кристал Холидей“ ООД за сума в размер 1 500 000 евро с падеж на предявяване, което следва да бъде извършено в срок до 26.02.2013 г. Констатирал е, че ценната книга е предявена за плащане с нотариални покани на физическите лица – авалисти. Изводът за неоснователност на предявените искове срещу Е. Л. Л. и Красен А. К. – авалисти по процесния запис на заповед, съдебният състав е аргументирал с обстоятелството, че изискуемостта на вземането по записа на заповед не е настъпила до края на първоинстанционното и въззивното производство, тъй като ценната книга е предявена за плащане само на посочените като поръчители /авалисти/ физически лица, но не е предявена за плащане на главния длъжник.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, по следните съображения:
Посоченият в т. І от изложението въпрос „Процесният запис на заповед редовно ли е предявен за плащане и настъпил ли е падежът?“ няма характер на правен въпрос по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът му е свързан с преценка на конкретните факти и доказателства и касае правилността на решението на въззивната инстанция.
Вторият въпрос, формулиран в т. І от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, е материалноправен и е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи във въззивния съдебен акт. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 45 от 13.01.2014 г. по ч. т. дело № 2880/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, и цитираното от касатора решение № 207/12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, предявяването на записа на заповед на длъжника /издателя/, без значение дали кредиторът би предприел принудително изпълнение първо спрямо него, съвместно с изпълнение и против авалиста или би предприел изпълнение директно само срещу авалиста /каквото право безспорно има, с оглед солидарния характер на отговорността им/, е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. Авалистът отговаря, както издателя, считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, а това е моментът на предявяване на менителничния ефект за плащане на длъжника – издател. Следователно предявяването на записа на заповед на издателя във всички случаи е необходимо условие, за да възникне изискуемостта на задължението и за авалиста. Като е приел, че изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед не е настъпила до края на устните състезания, тъй като ценната книга е предявена за плащане на посочените като авалисти физически лица, но не е предявена за плащане на главния длъжник, решаващият съдебен състав на САС е решил релевантния правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС.
Цитираното от касатора решение № 17/25.05.2017 г. по т. д. № 61283/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о. е неотносимо, защото в него е даден отговор на други правни въпроси: акцесорно ли е задължението на поръчителя по записа на заповед по отношение на задължението на издателя на записа на заповед; разполага ли поръчителят с възраженията по каузалното правоотношение, които принадлежат на издателя на записа на заповед и какъв е обемът на отговорността на поръчителя по записа на заповед.
Посочените от касатора в т. ІІ от изложението материалноправни въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същите са от значение за изхода на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, но по отношение на тях не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тях е налице константна практика на ВКС, формирана с цитираното от касатора в изложението решение № 207/12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о. и посоченото в него определение по ч. т. д. № 2880/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., която е съобразена от въззивната инстанция. Касаторът не обосновава какво налага същата да бъде преразгледана или изоставена, нито е налице промяна в законодателството и обществените условия за друго тълкуване.
Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол поради очевидна неправилност на обжалваното решение. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице тогава, когато тя може да бъде констатирана пряко и изцяло само от съдържанието на обжалвания акт, и липсва тогава, когато се изразява в основания по чл. 281, т. 3 ГПК, освен ако се касае за необоснованост в резултат от грубо нарушение на правилата на формалната логика или законът е приложен в неговия обратен смисъл /приложена е несъществуваща, вкл. отменена или изменена правна норма/. В случая, при излагането на мотиви защо счита, че изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед не е настъпила, въззивният съдебен състав е съобразил изцяло, както закона, така и практиката на ВКС по прилагането му.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат, а ответниците не претендират такива.
Воден от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1553/22.06.2018 г. по в. т. д. № 3689/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: