О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София,12.12.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№2138 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от А. Г. Д. против определение №173/22.05.2019г. по т.д.№948/2019г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение №33/24.01.2019г. по т.д.№206/2018г. на Великотърновски окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за очевидна неправилност, нищожност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Прави оплаквания, че не са обсъдени възраженията в молбата му за отмяна и релевантните за спора обстоятелства. Поддържа, че не е бил конституиран като надлежна страна – ответник в производството по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, за да може да вземе участие в процеса и да защити правата и интересите си. Твърди,че както ищецът, така и лицето, представлявало кооперацията като ответник, не са били член кооператори, а е проведен симулативен процес, в който член кооператорите не са имали възможността да участват.
В писмения си отговор Производствено потребителска земеделска кооперация „Доверие – М.“, в ликвидация, поддържа, че частната жалба е неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Ответникът по молбата М. А. И. не изразява становище
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
С молба вх.№2911/22.03.2019г. А. Г. Д. е поискал на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК отмяна на влязло в сила решение №33/24.01.2019г. по т.д.№206/2018г. на Великотърновски окръжен съд, с което е прието за установено по реда на чл.29 ал.1 от ЗТР по иск на М. А. И., че обстоятелствата, вписани по заявление вх.№20170316145651, подадено по партидата на Производствено потребителска земеделска кооперация „Доверие – М.“, са несъществуващи. За да остави молбата без разглеждане, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение, е приел, че молителят не е участвал като страна в производството по т.д.№206/2018г. на Великотърновски окръжен съд, поради което не е легитимиран да инициира производство за отмяна на постановеното по това дело решение. Също така е изложил мотиви, че молителят няма качеството на необходим другар по смисъла на чл.216 ал.2 от ГПК в производството по иска с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и поради това не е легитимиран да иска отмяна на постановеното по него решение.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
На основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК могат да се позовават само лица, които са били конституирани като страна в производството по делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение. Безспорно е, че молителят не е участвал като страна в производството по т.д.№206/2018г. на Великотърновски окръжен съд, поради което правилно първият състав на ВКС е приел, че той не е легитимиран да инициира производство за отмяна на постановеното по това дело решение.
Не са налице и предпоставките по чл.304 от ГПК при наличието на които неучаствали в производството трети лица могат да търсят защита срещу влязло в сила съдебно решение. Според приетото в мотивите на т.10 от ТР№7/2014г. на ОСГТК на ВКС отмяната по чл.304 от ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие. Качеството на „необходим другар” на молителя обуславя правото му да получи отмяна на влязлото в сила решение, постановено по исков процес, в който той не е конституиран в това му качество. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса.
Предвид гореизложеното молителят по чл.304 вр. чл.216, ал.2 от ГПК следва да притежава самостоятелно право върху предмета на спора, при неделимост на спорното правоотношение с останалите необходими другари. Такова право частният жалбоподател не притежава доколкото надлежно легитимиран ответник по предявения иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е само юридическото лице, по чиято партида е извършено вписването. По въпроса за това кой е надлежен ответник по иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е налице непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на Върховен касационен съд, в смисъл, че пасивно легитимиран ответник е самото търговско дружество, по чиято партида е извършено вписването, тъй като този иск засяга неговата правна сфера, /определение №1061/23.11.2012г. по ч.т.д. №868/2012 г. на ВКС, II т. о., определение №244/08.04.2013г. по ч.т.д. №979/2012г. на ВКС, II т. о., определение №233/03.04.2013г. по ч.т.д. №1080/2013г. на ВКС, II т. о., постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК/. Обжалваното определение е съобразено с тази практика, която и настоящият състав изцяло споделя. Именно необезпеченото от закона участие на молителя като главна страна – ответник в процеса по посочения иск, изключва допустимостта на молбата за отмяна.
Предвид изложеното определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на Производствено потребителска земеделска кооперация „Доверие – М.“ направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №173/22.05.2019г. по т.д.№948/2019г. на ВКС, II т.о.
ОСЪЖДА А. Г. Д. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Производствено потребителска земеделска кооперация „Доверие – М.“ [ЕИК], със седалище и адрес на управление област Велико Търново, [община], [населено място], на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 300 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.