О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 544
София, 17.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април……………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 1372/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], София, чрез пълномощника адв. Е. М.-М. от АК-Стара З., срещу решение № 153 от 15.07.2011 година по гр.д. N 287/2011 година на окръжен съд С., с което е потвърдено решение № 272 от 11.04.11 г. по гр.д. № 5046/2010 г. на районен съд С.. С него са уважени искове на И. К. И. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност “отговорник на смяна Р. при РРТС-С.” и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 4809 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът И. К. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. К.-Ч. от АК-С., оспорва касационната жалба както по съществото й, така и поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед твърдение, че липсва съдебна практика по въпросите „При искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, когато в тежест на работодателя е вменено установяването на законосъобразността на уволнението и има твърдение за наличие на закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ от страна на работника, в чия тежест е доказването на това твърдение?” и “Има ли значение за допустимостта на доказателственото искане, с оглед разпределението на доказателствената тежест, коя от страните в процеса го прави, когато то е за изясняване на съществен за спора въпрос /в случая наличие на психично заболяване/ и следва ли съдът да го допусне?”
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като по въпросите, свързани с приложението на чл.333 и в частност на чл.333, ал.1, т.3 КТ има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС по чл.290 ГПК, която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване – р. № 492/17.06.2010 г. по гр.д. 477/2010 г., IV г.о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010 г., IV г.о. и др. В нея е застъпено становището, че закрилата по текста има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него. В този смисъл формулираните въпроси са извън предмета на конкретния казус, в който искът за незаконност на уволнението е уважен поради това, че работодателят изобщо не е извършил действия за изясняване на медицинския статут на съкратеното лице-ищец. Ако той бе изискал предварително наличната медицинска документация и я беше представил пред ТЕЛК по реда на чл.333, ал.2 КТ, компетентният медицински орган щеше да даде мнение по спорния въпрос – налице ли е болест от кръга на закриляните в Наредба №5 от 1987 г. и боледува ли ищецът от нея /р. по чл.290 ГПК № 21 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 808/2010 г. на ІV г.о./. Това обстоятелство не трябва да се разглежда и решава в съдебното производство, защото въпросът е предварителен и е свързан с изпълнението на определена процедура пред компетентни органи, които са установени по императивен ред.
По изложените съображения Върховнит касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 153 от 15.07.2011 година по гр.д. N 287/2011 година на окръжен съд С.. ОСЪЖДА [фирма], София, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. И. от [населено място] сумата 200 лева /двеста лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.