О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр. София, 21.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1818 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 8069 от 21.12.2018 г. по в. гр. д. № 7032/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 346080 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 10278/2017 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от З. И. А. от [населено място] против „Фандъков 2010“ ЕООД, [населено място], за обявяване за окончателен на предварителен договор от 15.02.2011 г. за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в новострояща се жилищна сграда в [населено място], район „Слатина“,[жк], УПИ ……, [улица] по регулационен план на [населено място], съставляващи гараж № 1, със застроена площ 16.80 кв. м., заедно с прилежащите 1.34 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващи 3.23 кв.м., или общо 20.03 кв.м. и гараж № 2, със застроена площ 24.30 кв. м., заедно с прилежащите 1.93% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващи 4.65 кв. м., или общо 28.95 кв. м. В решението е прието за установено, че на 15.02.2011 г. страните са сключили предварителен договор, с който ответното дружество се е задължило да прехвърли на ищцата правото на собственост върху горепосочените недвижими имоти, а ищцата се е задължила да заплати цената им общо в размер на 49 000 лева. В договора страните са отразили, че сумата от 27 000 лева е заплатена на продавача в брой в деня на подписването на договора, който служи като разписка за получаването ?. Уговорено е било останалата част от цената (22 000 лева) да бъде платена по посочена от продавача банкова сметка в едномесечен срок от сключване на окончателен договор в нотариална форма и представяне на удостоверение, че върху имота няма тежести. Окончателният договор е следвало да бъде сключен в двуседмичен срок от издаване на разрешение за ползване (акт образец 16), но не по-късно от 30.09.2013 г. Установено е, че грубият строеж на сградата е бил напълно завършен, както и ищцата е изпълнила задълженията си по предварителния договор, като е заплатила цялата продажна цена от 49 000 лева – 27 000 лева са били предадени в брой на продавача при подписване на предварителния договор; на 05.07.2013 г. по банкова сметка на продавача е била преведена сума в размер на 20 000 лева, с основание – плащане по договор от 15.02.2011 г. за гараж № 1 и № 2, а на 09.06.2016 г. е била преведена сума в размер на 2 000 лева с посочено основание плащане по предварителния договор. При така установените факти е прието, че страните са обвързани от валиден предварителен договор, по който ищцата е изпълнила задълженията си изцяло. Доколкото по делото липсват данни за издаване на акт образец 16 преди 30.09.2013 г., въззивният съд е стигнал до извод за неоснователност на въведеното от ответника възражение за погасяване на претенцията по давност, тъй като давностният срок за предявяване на иска е започнал да тече от 30.09.2013 г. и не е изтекъл към дата на предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – 17.02.2017 г. За неотносимо към предмета на спора е прието обстоятелството дали продавачът е издал фактури и дали е осчетоводил плащането на купувача, доколкото по делото е безспорно установено, че процесните суми са получени по банковата му сметка и основанието за банковия превод е заплащането на продажната цена. Въззивният съд е приел, че възражението за антидатиране на предварителният договор е недоказано, както и че доколкото същото е направено с оглед твърденията на ответника за извършено плащане в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, възражението е ирелевантно, тъй като неспазването на изискванията на този закон би довело до ангажиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя, но не се отразява на валидността на самото плащане.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от ответника „Фандъков 2010“ ЕООД. Поддържа се, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: следва ли страната, която предявява иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, да е изправна; кой носи доказателствената тежест относно факта, че купувачът е изпълнил задължението си по предварителен договор за покупко-продажба за плащане на сума над 10 000 лева, след като цялата цена по договора е над 10 000 лева и е дължима след промените на Закона за ограничаване на плащанията от февруари 2011 г.; следва ли съдът да съобрази всички събрани по делото доказателства при формиране на вътрешното си убеждение и изготвяне на мотивите си. Приложени са решение № 57 от 29.04.2013 г. по гр. д. № 354/2012 на ВКС, IV г.о.; решение № 106 от 30.06.2017 г. по т. д. № 466/2016 г. на ВКС, I т.о.; решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Ответницата по касационната жалба З. И. А. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросът следва ли страната, която предявява иск за обявяване на предварителен договор за окончателен да е изправна не е обуславящ изхода на делото – въззивният съд е формирал извода си за основателност на иска с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД след констатация, че ищцата е изправна страна по договора, изпълнила задълженията си, заплащайки преди сключването изцяло уговорена продажна цена на имотите (в деня на сключването му е заплатила в брой сумата от 27 000 лева, а останалата част по банков път с преводи от 05.07.2013 г. и 09.06.2016 г.)
Не е обуславящ изхода на спора и въпросът чия е доказателствената тежест за установяване на факта, че купувачът е изплатил уговорената продажната цена по предварителния договор, надвишаваща 10000 лева и дължима след промените на Закона за ограничаване на плащанията от февруари 2011 г. Съдът е съобразил, че в съответствие с правилата за доказателствената тежест, ищецът е доказал твърдения от него факт за плащане на уговорената продажна цена на имотите; съобразил е и обстоятелството, че нарушаването на Закона за ограничаване на плащанията в брой има за последица налагане на административнонаказателна санкция, без да се отразява на валидността на плащането или на условията за доказването му. В този смисъл и определение № 70 от 9.02.2016 г. по ч. т. д. № 499/2015 г. на ВКС, II т. о.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли съдът да съобрази всички събрани по делото доказателства при формиране на вътрешното си убеждение и изготвяне на мотивите си. Съгласно установената съдебна практика, в т. ч. посоченото от касатора решение № 106 от 30.06.2017 г. по т. д. № 466/2016 г. на ВКС, I т.о., в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Съобразявайки тази практика, въззивният съд е обсъдил всички относими към предмета на делото доказателства, излагайки подробни мотиви при обсъждане на всички въведени от ответника възражения.
Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение с оглед липсата на доказателства за извършване на разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8069 от 21.12.2018 г. по в. гр. д. № 7032/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: