Определение по т. д. № 194/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 11.07.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 194 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № І – 95/11.11.2010 г. по в. гр. д. № 1177/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73/20.04.2010 г. по гр. д. № 416/2009 г. на Районен съд, [населено място]. С последното [фирма] е осъдено да заплати на Г. У. О Л. сумата 23 020,12 лв., представляваща дължими за 2008 г. и за 2009 г. две наемни годишни вноски въз основа на договор за наем от 15.03.2007 г., както и сумата 1179,60 лв. лихва за забава, както и законна лихва върху главницата и разноските по делото.
С първоинстанционното решение са отхвърлени насрещните искове за унищожаване на наемния договор, поради грешка при подписването му от страна на представителя на дружеството, за разваляне по право на наемния договор, поради настъпила невъзможност за изпълнение на задължението за предоставяне ползването на имота и за връщане на сумата 10 359,05 лв., изплатена от дружеството на О Л. като наемна цена за 2007 г. по договора, като неоснователно платена.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, след съответни указания от въззивната инстанция с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, които той е формулирал така: ”дали е действителен договора за наем, сключен между страните, т. е. дали се дължи наемна цена”, както и че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като се цитира решение № 306/16.07.1998 г. по гр. д. № 118/1998 г., 5 членен състав и решение № 383/08.04.1969 г. по гр. д. № 262/69 г. на ІІІ г. о. на ВС.
По същия правен въпрос се развиват и съображения по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за произнасяне по всички доводи на страните, както и за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се класифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Дали договорът за наем между страните е действителен и от тук дали се дължи наемната цена е направен от решаващия съд в рамките на възложената правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяването на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция е формирано становището за наличието на законовите предпоставки за постановяване на решение, с което да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Доводите на касатора, свързани с целта на сключване на наемния договор /установяване на основанието/, както и за изследване на въпроса за собствеността на апартамента са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК .
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на доказателствата, на изложени тези и твърдения за недостатъчна мотивираност, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Поддържаното от жалбоподателя основание за достъп до касационен контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е мотивирано и затова не се дължи произнасяне по него. От друга страна, съгласно постановките на т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него. Или след като не е доказана общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК, не би могло да се счете, че дадените разрешения в представените две решения на Върховния съд са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се направи извод за противоречиво разрешаване на поставения от жалбаподателя въпрос за действителността на конкретния наемен договор.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № І – 95/11.11. 2010 г. по в. гр. д. № 1177/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: