6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София,13.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1292/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място], и частна касационна жалба на М. Д. Зарева и С. Д. З., двамата от [населено място].
С касационната жалба е обжалвано решение № 1057 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 3942 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5427/2008 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на ЗК [фирма] да заплати на М. Д. Зарева и С. Д. З. в качеството им на наследници по закон на починалия първоначален ищец Д. С. З. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение по чл.226 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на И. Зарева, починала при ПТП на 27.02.2008 г., ведно със законната лихва от 27.02.2008 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 700 лв. Решенията са постановени при участие на А. Т. М. като трето лице – помагач на ответника.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а искът – отхвърлен със законните последици. К. се позовава на нарушения на материалния и процесуалния закон и на необоснованост на изводите на въззивния съд за валидно възникнало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между него и делинквента, причинил увреждащото ПТП, за съществуване на застрахователното правоотношение към момента на реализиране на произшествието и за отсъствие на съпричиняване от страна на пострадалата като основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в самата касационна жалба с твърдения, че : Въззивното решение „противоречи на т.3, т.4 и т.5 от т.п. № 7/78 година на ВС и на т. п. № 4/68 година на ВС относно присъдения размер”; Представеният застрахователен договор е нищожен като неподписан и според съдебната практика никоя страна не може да черпи права от него – решение по гр. д. № 3148/2007 г. на СГС /влязло в сила/; Възраженията на застрахователното дружество за изменение и прекратяване на застрахователния договор не са допуснати от въззивния съд; По делото не е доказано наличие на застрахователен интерес за застрахованото лице, който съставлява съществен елемент за всяко застрахователно правоотношение; Пораждането на застрахователните правоотношения и началния момент, от който възникват те при задължителните имуществени застраховки, не са разграничени от факта на поемане на застрахователния риск от страна на застрахователя.
Ответниците по касация М. Д. Зарева и С. Д. З. оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 02.12.2011 г. Претендират разноски.
Предмет на обжалване с подадената от М. Д. Зарева и С. Д. З. частна касационна жалба е постановеното от Софийски апелативен съд определение от 14.10.2011 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 1057 от 28.06.2011 г. в частта за разноските и за присъждане на разноски за въззивното производство. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на определението като се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на поисканите разноски. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, подкрепено с практика на ВКС, а като значим за изхода на производството по чл.248 ГПК е формулиран въпросът : „Следва ли въззивният съд, когато е сезиран с две въззивни жалби, при потвърждаване на първоинстанционното решение да приложи разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и да присъди разноски по компенсация, отчитайки обжалваемия интерес на всяка една от въззивните жалби, с които е сезиран, както и направените от страните разноски във въззивното производство.”
К. ЗД [фирма] не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
По касационната жалба на ЗД [фирма] :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на М. Зарева и С. З. в качеството им на наследници на починалия в хода на делото Д. З. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Д. З. неимуществени вреди по повод причинената при ПТП на 27.02.2008 г. смърт на съпругата му И. Зарева, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че застрахователното дружество – ответник дължи обезщетението в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водача, реализирал произшествието. Преценил е, че с оглед на установените по делото факти присъденото от първата инстанция обезщетение е справедливо по смисъл на чл.52 ЗЗД. За неоснователни е счел възраженията на застрахователя – ответник за отсъствие на валидно сключен застрахователен договор, покриващ отговорността на делинквента, за прекратяване на застрахователния договор при условията на чл.202, ал.2 КЗ поради неплащане на вноска от застрахователната премия преди настъпване на събитието и за съпричиняване на вредите от пострадалата И. Зарева. След анализ на писмените доказателства въззивният състав е направил извод, че отговорността на делинквента е била застрахована с валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен при наличие на застрахователен интерес във формата на застрахователна полица № 07002536160166153/13.11.2007 г. Позовал се е на неоспорена справка от Гаранционен фонд, с която е установено, че застрахователното дружество е прекратило действието на договора поради неплащане на вноска от разсрочената застрахователна премия след настъпване на произшествието – на 28.02.2008 г. Отрекъл е съпричиняването с мотив, че ответникът не е ангажирал доказателства при качването й в автомобила пострадалата И. Зарева да е знаела за употребения от водача алкохол.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към общото основание чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Формалното „изложение” по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в 19 реда от текста на касационната жалба, не включва въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се изчерпва със съждения на касатора за предпоставките за възникване и съществуване на застрахователния договор и с твърдения за неправилно интерпретиране на доказателствата и фактите по делото от въззивния съд. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да изследва специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
За изчерпателност следва да се отбележи, че решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора са съобразени изцяло със задължителната практика на ВС и ВКС. Въззивният съд се е произнесъл по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съблюдаване на общите критерии за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, посочени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. В мотивите към решението липсват констатации за неподписване на застрахователната полица по застраховката „Гражданска отговорност”, но дори това да е така, признаването на договора за действителен кореспондира с разрешението, възприето в постановените по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна практика решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., според което, за да доведе до нищожност, по аргумент от чл.293, ал.3 ТЗ неспазването на писмената форма за действителност на застрахователния договор предполага оспорване на действителността на сделката. При отсъствие на конкретно поставен въпрос е невъзможно да бъде даден отговор дали въззивното решение „противоречи на т. п. № 7/78 година на ВС т.3, т.4, т.5”, както се поддържа в изложението.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 1242/2011 г. на Софийски апелативен съд.
С оглед недопускане на касационното обжалване на ответниците по касация следва да се присъди сумата 1 150 лв., представляваща ? част от заплатеното срещу разписка от 21.11.2011 г. адвокатско възнаграждение, уговорено за защита пред касационната инстанция.
По частната касационна жалба на М. Д. Зарева и С. Д. З. :
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на ищците – жалбоподатели М. Зарева и С. З. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението от 28.06.2011 г. в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 2 300 лв., след като е приел, че поради потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части ищците нямат право на разноски.
Поставеният от частните жалбоподатели въпрос за правилното разпределяне на отговорността за разноски във въззивното производство е значим за изхода на производството по чл.248 ГПК и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, застъпена в представените с частната жалбата определения – определение № 179/08.02.2011 г. по ч. т. д. № 940/2010 г. на ІІ т. о., определение № 493/21.06.2011 г. по ч. т. д. № 231/2010 г. на І т. о. и определение № 111/16.03.2010 г. по ч. гр. д. № 104/2010 г. на ІІ г. о. Изложеното предпоставя разглеждане на частната жалба по същество.
Частната касационна жалба е частично основателна.
Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция до окончателното приключване на делото – аргумент от чл.81 ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се следват разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. При своевременно и надлежно заявено искане, подкрепено с доказателства за реално извършени разноски, всяка от съдебните инстанции е длъжна да се произнесе по отговорността за разноски като я разпредели между страните в зависимост от изхода на спора с акта, с който приключва разглеждането на делото.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни в процеса като частните жалбоподатели – ищци са обжалвали първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.226 КЗ за разликата над сумата 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., а ответникът ЗД [фирма] – в осъдителната част за сумата 10 000 лв. Въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното решение, поради което по силата на чл.78, ал.1 ГПК за ищците е възникнало право да получат част от извършените във въззивното производство разноски, съответстваща на уважената част от иска, респ. на потвърдената осъдителна част от първоинстанционното решение. Преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е представена разписка от 22.06.2011 г., доказваща заплатено от ищците на процесуалния им представител адв. О. К. адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски апелативен съд в размер на 3 000 лв. С оглед изхода на въззивното производство и правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право да получат от така платеното възнаграждение сумата 600 лв., която съответства на уважената част от иска /10 000 лв./. Д. на частните жалбоподатели, че размерът на следващите им се разноски подлежи на определяне съобразно стойността на обжалваемия интерес – 40 000 лв., е неоснователен. Сумата 40 000 лв. съставлява отхвърлената част от иска, която има значение за полагащите се на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК. Независимо от изхода на въззивното производство, ищците нямат право на разноски върху отхвърлената част от иска, поради което искането за присъждане на разноски /адвокатско възнаграждение/ за разликата над сумата 600 лв. до сумата 3 000 лв. е неоснователно.
Като е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК до размер на сумата 600 лв., Софийски апелативен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а искането за разноски – уважено за посочената сума. В частта, с която е отказано присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 600 лв. до сумата 3 000 лв., определението по чл.248 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1057 от 28.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1242/2011 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Д. Зарева и С. Д. З., двамата от [населено място], [улица], сумата 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лв./ – разноски за производството по чл.288 ГПК, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 1876 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1242/2011 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на М. Д. Зарева и С. Д. З. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 1057 от 28.06.2011 г. в частта за разноските и за присъждане на разноски /адвокатско възнаграждение/ за въззивното производство до размер на сумата 600 лв., вместо което постановява :
ИЗМЕНЯ решение № 1057 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗД [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Д. Зарева и С. Д. З., двамата от [населено място], [улица], сумата 600 лв. /шестстотин лв./ – разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1876 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1242/2011 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на М. Д. Зарева и С. Д. З. за присъждане по реда на чл.248 ГПК на разноски за въззивното производство за разликата над сумата 600 лв. до 3 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :