8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
[населено място], 01.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2184 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №298 от 09.08.2017г. по ч. т. д. №216/2017г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №2150 от 26.07.2017г. по т.д.№332/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по молбата за стабилизация на дружеството.
Частният касационен жалбоподател прави оплакване за неправилност и необоснованост на определението. Поддържа, че към молбата за стабилизация на търговец са приложени всички изискуеми документи и данни по чл.770 ал.1 и ал.2 от ТЗ, липсват пречките, посочени в чл.762 от ТЗ, поради което са налице предпоставките в закона за откриване на производство по стабилизация по реда на чл.769 и сл. от ТЗ. Поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Предпоставка ли е за откриване на производство по стабилизация на търговец, предварителното съгласие на МФ и/или компетентния орган съгласно разпоредбата на чл.189 от ДОПК или това е предпоставка за утвърждаване на плана за стабилизация при вече открита стабилизация?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е върнал подадената молба за откриване на производство по стабилизация, тъй като молителят не е изпълнил в срок указанията за отстраняване на нередовностите на тази молба. Посочил е, че в определения от съда срок не е представено изискваното от закона подробно изложение относно воденото срещу търговеца изпълнително производство, липсва списък със сключените договори с контрагенти, пряко свързани с производствената и търговската дейност – идентификационни белези на договорите, съществени елементи от съдържанието им – за какъв период от време са сключени, предмет -детайли-брой и вид услуги,които ще се предоставят, брой лица на които услугите в договорените периоди от време ще се предоставят, не са изброени всички насрещни задължения на посочените туроператори по вид, а ако са парични и по размер. Установил е, че не е представен списък на кредиторите, на които търговецът е учредил обезпечения за задължения на трети лица, както и надлежно подписан и подпечатан опис на активите и пасивите на дружеството. Счел е за необосновани доводите на частния жалбоподател и относно липсата на предварително съгласие на министъра на финансите за разсрочване на задълженията към [община] с плана за стабилизация. Посочил е, че в плана е предвидено разсрочването им в период от три години, а няма информация молителят да е стартирал процедура за снабдяване с необходимото съгласно чл.189 от ДОПК разрешение.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираният от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд.
Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая по приложението на разпоредбите на чл.769 и сл. от ТЗ, уреждащи предпоставките и реда за откриване на производство по стабилизация не е формирана съдебна практика, поради което е налице и селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
По поставения от частния касационен жалбоподател въпрос:
В разпоредбата на чл.770 ал.1 от ТЗ е регламентирано задължителното съдържание на молбата за откриване на производство по стабилизация, а в разпоредбата на чл.770 ал.2 от ТЗ са изброени изчерпателно задължителните приложения към молбата. Тези императивни разпоредби установяват предпоставките за редовност на молбата и не подлежат на разширително тълкуване. В случай, че молбата не отговаря на изискванията за редовност, съдът съобщава на молителя да отстрани нередовностите в едноседмичен срок от обявяването на съобщението в търговския регистър. При неотстраняване на нередовностите в срок, производството по молбата се прекратява и същата се връща на молителя.
В случай, че молбата отговаря на изискванията на чл.770 ал.1 от ТЗ и към нея са представени всички изрично изброени в чл.770 ал.2 от ТЗ приложения, съответно изпълнени са и условията в специалните хипотези на чл.770 ал.3 -7 от ТЗ, съдът следва да се произнесе в закрито заседание или с определение по чл.772 ал.1 от ТЗ за откриване на производството по стабилизация, или с определение по чл.773 ал.1 от ТЗ за отхвърляне на молбата. Ако съдът прецени, че е необходимо да бъде изслушан търговецът или да бъдат събрани други доказателства, той може да насрочи молбата за разглеждане и в открито заседание. При преценката по същество на предпоставките за откриване на производство по стабилизация, съдът извършва проверка на съдържанието на молбата по чл.770 ал.1 от ТЗ, на приложения към нея план за стабилизация и на останалите представени с молбата доказателства. При извод за наличие на предпоставките и липса на пречките по чл.762 ал.3 от ТЗ и чл.773 ал.1 от ТЗ за откриване на производство по стабилизация, съдът постановява определение, с което открива производство по стабилизация на търговеца, назначава доверено лице и определя възнаграждението му, определя дата на открито съдебно заседание за разглеждани приемане на предложения от търговеца план за стабилизация не по – късно от три месеца от датата на откриване на производството. Със същото определение съдът може да допусне обезпечителни мерки и да назначи проверител – регистриран одитор. Планът за стабилизация се разглежда в открито съдебно заседание с участието на търговеца, кредиторите по чл.786 ал.5 от ТЗ, довереното лице, проверителя и вещото лице, в случаите, когато такива лица са назначени. В същото съдебно заседание след обсъждане на предложения план за стабилизация и евентуално извършване на уточнения и допълнения в този план, се пристъпва към гласуване на плана от кредиторите, групирани в класовете по чл.789 ал.1 от ТЗ. След евентуалното приемане на плана от кредиторите, съдът утвърждава или отказва да утвърди приетия план за стабилизация в закрито съдебно заседание. С определението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по стабилизация и назначава надзорен орган, ако такъв е предложен в плана за стабилизация и/или е избран от събранието на кредиторите.
С оглед на така установения ред за откриване и провеждане на производството по стабилизация, следва да се тълкува разпоредбата на чл. 189 ал.1 от ДОПК, в която е предвидено, че оздравителен план, план в производството по стабилизация на търговец или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл.184 ал.1 от ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Нито в ТЗ, нито в ДОПК е предвиден изрично срок, в който следва да бъде представено предварителното съгласие на министъра на финансите. Разпоредбата на чл.790 ал.2 т.7 от ТЗ обаче предвижда като условие за утвърждаване на плана за стабилизация за него да е дадено предварително съгласие на министъра на финансите по чл.189 ал.1 от ДОПК и по чл.3 ал.11 от Закона за Националната агенция за приходите. Доколкото същото не е предпоставка нито за редовност на молбата за откриване на производството по стабилизация, нито за провеждането на гласуването на плана от кредиторите, а е предпоставка за утвърждаване на плана за стабилизация, предварителното съгласие по чл.189 ал.1 от ДОПК следва да е налице към момента постановяването на определението по чл.790 от ТЗ за утвърждаване на плана за стабилизация.
По същество на частната касационна жалба
Предвид отговора на поставения от касатора правен въпрос настоящият състав на ВКС счита, че въззивният съд неправилно е приел липсата на представено предварително съгласие на министъра на финансите по чл.189 ал.1 от ДОПК за нередовност на молбата за откриване на производство по стабилизация. Този извод обаче не е единственият, обусловил крайната преценка на въззивния съд за неоснователност на частната жалба срещу разпореждането за връщане на молбата. За да остави без движение молбата за откриване на производство по стабилизация, първоинстанционният съд е констатирал, че съдържанието на молбата не отговаря на изискванията на т.2, т.3, т.5, т.6 , т.10 и т.12 от разпоредбата на чл.770 ал.1 от ТЗ: по т.2. не е посочен вид, размер и падеж на задълженията на търговеца към всеки от кредиторите; по т.3 не е конкретизирано дали се касае за едно задължение в размер на 259 000 лева или за няколко различни по вид задължения – главница, лихви, разноски; по т.5 липсва подробно изложение за воденото срещу търговеца изпълнително производство, като съдът е конкретизирал данните за изпълнителното производство, които следва да бъдат посочени; по т. 6. – липсва подробна информация за сключените договори с контрагенти, пряко свързани извършваната от търговеца производствена и търговска дейност; по т. 10. липсва сравнение на степента на удовлетворяване на всеки клас кредитори, с това, което всеки кредитор би получил при осребряване на имуществото по предвидения от закона ред; по т. 12. не са посочени управленски, организационни, правни, финансови и други действия за осъществяването на плана за стабилизация.
Също така съдът е констатирал, че с молбата не са представени част от задължителните приложения по чл.770 ал.2 от ТЗ: по т.1 – липсва подписан списък на кредиторите към 30.06.2017г. с посочени основания на вземанията на отделните кредитори, не са приложени писмени доказателства за вземанията и учредените обезпечения, не е посочено има ли молителя непарични задължения, съответно ако има такава не е приложена оценка за пазарната стойност на непаричното задължение към датата на подаване на молбата, по т.2 – липсва списък на всички кредитори, на които са учредени от търговеца обезпечения за задължения на трети лица, както и писмени доказателства към списъка за учредените обезпечения; по т.3 – липсва списък на всички длъжници с посочване на размера, основанието и падежа на задълженията им към търговеца, както и данни кои от длъжниците на търговеца са свързани с него лица или са били свързани с него лица през последните три години преди подаване на молбата, както и преценка на търговеца кои от вземанията му са трудносъбираеми или несъбираеми; по т. 4. – финансовият отчет към края на месеца, предхождащ месеца, през който е подадена молбата е непълен, като не са представени отчет за собствения капитал и и за паричните потоци към края на месеца, предхождащ месеца, през който е подадена молбата; по т.5. – липсват преписи от части от годишните финансови отчети за 2015г. и 2016г., липсват придружаващите годишните финансови отчети за 2014, 2015г. и 2016г. годишни доклади за дейността, като съдът е указал на молителя да представи всички липсващи части от отчети и доклади, подписани от посочените от нормативните актове лица и подпечатани с печата на дружеството – молител; по т.6 – липсва опис на активите и пасивите по балансова стойност към датата на подаване на молбата, както и инвентаризационни описи на активите за 2016г., 2015г. и 2014г.; по т.7- липсва списък на неизискуемите към момента на подаване на молбата задължения на търговеца, чиято изискуемост ще настъпи в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация; по т.8 списъкът на извършените от търговеца плащания в размер над 3000 лв. през последната една година преди подаване на молбата за стабилизация не е подписан от съставителя му и не е представен списък на извършените от търговеца плащания към свързани лица в размер над 3000 лв. през последните три години преди подаване на молбата; по т.10 – представеният план за стабилизация на търговеца е непълен, тъй като липсват условията и начините на плащане на кредиторите, както и степента на удовлетворяване на кредиторите, предлаганите гаранции и обезпечения.
С разпореждането си 17.07.2017г., съдът е дал подробни и конкретни указания на молителя да отстрани констатираните нередовности в съдържанието и приложенията на молбата в едноседмичен срок, като наред с това го е задължил да представи и дадено предварително съгласие на министъра на финансите по чл.189 ал.1 от ДОПК.
В едноседмичен срок от обявяване на съобщението в търговския регистър, молителят е представил под опис 18 документа, с които е отстранил следните нередовности по чл.770 ал.1 от ТЗ: по т.2 е посочил задълженията към кредиторите, като са посочени вида, размера и падежа на задълженията, но не е посочил представените обезпечения и наложените в полза на кредиторите обезпечителни мерки; по т.3 е конкретизирал списъка на задълженията към свързани лица, като е посочил, че се касае за едно вземане за главница към свързаното лице [фирма]; по т.5 е посочил кредитора по образуваното срещу него изпълнително дело и размера на задължението, както и вида на извършените изпълнителни действия; по т.6 е представил списък на договорите за туристически услуги за сезон лято 2017г., като е представил тези договори, но не е дал подробна информация за породените от тях вземания и задължения по размер, каквито са били указанията на съда, а за сключените договори през останалата част от тригодишния период преди подаването на молбата /2014г. и 2015г./ изобщо не е предоставена информация.
С молба си от 24.07.2017г. [фирма], е представил и следните приложения по чл.770 ал.2 от ТЗ: по т.1 –подписан списък на кредиторите към 30.06.2017г. с посочени основания на вземанията на отделните кредитори и писмени доказателства за вземанията, но не са приложени доказателства за и учредените обезпечения, не е посочено има ли молителят непарични задължения, съответно ако има такива не е приложена оценка за пазарната стойност на непаричното задължение към датата на подаване на молбата,; по т.3 е представен списък на всички длъжници с посочване на размера, основанието и падежа на задълженията им към търговеца, както и списък на свързаните с него лица през последните три години преди подаване на молбата, но не е представена преценка на търговеца кои от вземанията му са трудносъбираеми или несъбираеми; по т.4 е представен отчет за собствения капитал и и за паричните потоци за първото шестмесечие на 2017г., подписани от съставителя и представляващия дружеството; по т.5 са представени липсващите части от годишните финансови отчети за 2015г. и 2016г. – отчети за собствения капитал и отчети за паричните потоци, но не са представени придружаващите годишните финансови отчети за 2014, 2015г. и 2016г. годишни доклади за дейността; по т. 6. е представен непълен и неподписан опис на активите и пасивите по балансова стойност към датата на подаване на молбата, както и инвентаризационни описи на активите за 2016г., 2015г. и 2014г.; по т.7 – е представен списък на неизискуемите към момента на подаване на молбата задължения на търговеца, чиято изискуемост ще настъпи в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация; по т.8 е представен списък на извършените от търговеца плащания в размер над 3000 лв. през последната една година преди подаване на молбата за стабилизация, подписан от съставителя му. Молителят не е представил и приложенията по т.2 – липсва списък на всички кредитори, на които са учредени от търговеца обезпечения за задължения на трети лица, както и писмени доказателства към списъка за учредените обезпечения.
В молбата от 24.07.2017г. [фирма] е изложил и допълнителни твърдения относно плана за стабилизация, като е посочил, че разполага с работещ тризвезден хотел, от експлоатацията на който постъпват достатъчно приходи, които ще удовлетворят всички кредитори в срок до 3 години от откриване на производството. Отново не са посочени условията и начините на плащане на кредиторите, както и степента на удовлетворяване на кредиторите, предлаганите гаранции и обезпеченията.
При тези данни правилно въззивният съд е стигнал до извода, че молителят не е изпълнил в срок дадените му от Бургаски окръжен съд подробни указания за отстраняване нередовностите на молбата за откриване на производство по стабилизация. Независимо от това, че съдът неправилно е задължил молителя да представи с другите приложения по чл.770 ал.2 от ТЗ и предварително съгласие на министъра на финансите по чл.189 ал.1 от ДОПК, останалите дадени от него указания са правилни, подробни и изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.770 от ТЗ. Неизпълнението на тези указания в срок, съгласно чл.771 ал.3 от ТЗ има за последица прекратяване на производството и връщане на молбата.
Следователно въпреки, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения в настоящото производство въпрос, не е в съответствие със задължителна практика на ВКС, крайният му извод за неоснователност на частната жалба срещу разпореждане №2150 от 26.07.2017г. по т.д.№332/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което се прекратява производството по молбата за стабилизация на [фирма], е правилен. Поради това постановеното от Бургаски апелативен съд определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА определение №298 от 09.08.2017г. по ч. т. д. №216/2017г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.