О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
Гр. София, 08.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 3224/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ РАДОМИР – ПТ – ПЕНЬО ТОДОРОВ, [населено място], общ. Раднево, представляван от Пеньо Грудев Тодоров, чрез процесуален пълномощник, против решение № 239 от 30.07.2018 г. по в.т.д.№ 298/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 192/11.04.2018 г. по т.д.№ 43/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени исковете на касатора срещу КЬОСЕЛ ГРУП ООД, [населено място], Пловдивска област, за заплащане на следните суми: 108 000 лв. – стойност на 200 тона оризова арпа, дължима по фактура № 502/22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2017 г. до окончателното й изплащане; и 12 354.66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.11.2015 г. до 20.12.2016 г., като в полза на ответника са присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. По подробно изложени в тази връзка съображения се моли решението да бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се моли касационно обжалване да се допусне по следните материалноправни въпроси, разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1/ Получаването и осчетоводяването на фактурата от купувача, включването й в дневниците за покупки и в подадената справка – декларация по ЗДДС, както и наличието на задължение в оборотната аналитична ведомост в сметка „Доставчици” в размер на цената по издадената фактура представлява ли признание за наличието на облигационно отношение между страните, свързано с договор за търговска продажба и получаването на стоката от страна на купувача; 2/ Липсата на задължителен реквизит на фактурата по чл.114 ал.1 т.10 от ЗДДС, свързан с непосочване на датата на данъчното събитие, основание ли е да се приеме, че искът за заплащане на цената на договор за търговска продажба е неоснователен, както и че самата фактура не може да бъде ценена като доказателство за осъществяването на доставката, поради непълното съдържание на самата фактура; 3/ Начисляването на дължимия ДДС от получателя на стоката по приложение № 2 към глава ХІХ „а” от ЗДДС и включването на дължимия данък в подадената справка – декларация, без да е налична информация относно факта на заплащането му, съставлява ли признание от страна на купувача за съществуването на задължението, ведно с всички предприети от него действия по включване на фактурата в счетоводството на купувача.
Ответникът по касационната жалба – КЬОСЕЛ ГРУП ЕООД, чрез процесуален пълномощник, е подал писмен отговор, с който оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба. Моли за присъждане на сторените за настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази, че касационната жалба е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, намира, че производството по чл.288 ГПК е допустимо.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че по вина на ищеца по делото не са събрани доказателства относно реалната доставка на 200 тона оризова арпа, за които да се дължи плащане по процесната фактура. По отношение на правното й значение, съдът е съобразил следното: Фактурата е получена от ответника, включена е в дневника за покупките на КЬОСЕЛ ГРУП ЕООД за месец октомври 2015 г., както и в дневника за продажбите на ищеца за същия месец. При преглед на аналитичната оборотна ведомост на ответника от страна на вещото лице е установено, че по сметка „Доставчици”, партида на ЕТ РАДОМИР – ПТ – ПЕНЬО ТОДОРОВ е налично задължение в размер на 108 000 лв., което е именно задължението по фактура № 502/22.10.2015 г., доколкото задължението по предишната фактура № 500/19.10.2015 г. е платено. По делото не е било поискано от страните и не е установено, дали по фактура № 502 е извършен разчет с бюджета за дължимия ДДС. Изводи в тази насока могат да се правят само от включването на фактурата в дневника за покупки. Съдът е приел, че в случая данъчната фактура е била издадена преди настъпването на данъчното събитие, доколкото част от кантарните бележки са с дати, следващи датата на фактурата. Съдът е посочил, че когато фактурата е издадена преди доставката, не може да се приеме, че тя установява реалното извършване на доставката. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчно събитие по облагаема доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, а по арг. от чл.113 ал.4 ЗДДС данъчното събитие предхожда издаването на данъчната фактура, докато в процесния случай не е така. Фактът, че фактурата е включена в дневника на покупките не променя горния извод. Освен неспазване на законовите разпоредби свързани с издаване и осчетоводяване на фактурата, съдът е констатирал, че й липсва реквизит – а именно не е посочена датата на данъчното събитие съгласно чл.114 ал.1 т.10 ЗДДС, поради което съдържанието й е непълно и тя не може да бъде ценена като доказателство. Издаването на фактурата, приемането й от ответника, включването й в справката – декларация по ЗДДС и дневника за покупки само по себе си, без каквито и да било други доказателства относно реално осъществените доставки, както и относно внасянето на ДДС по тези доставки, не е достатъчно да обоснове уважаване на предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по формулирания първи въпрос от изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, тъй като преценява, че същият е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда. Касационната проверка следва да се допусне за проверка на съответствието между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС, на която касаторът се позовава: решения на ВКС по т.д.№ 1120/2010 г. на ІІ т.о., т.д.№ 478/2010 г. на ІІ т.о., т.д.№ 465/2010 г. на ІІ т.о., както и служебно известната практика на ВКС в този смисъл.
За разглеждането на жалбата касаторът следва предварително да внесе дължимата държавна такса, в размер на 2 407 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 239 от 30.07.2018 г. по в.т.д.№ 298/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2 407 лв. в 1-седмичен срок от съобщението, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочването му в публично съдебно заседание, след изпълнение на горните указания в срок, на Председателя на Второ търговско отделение при ВКС – ТК.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: