О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 545
София, 17.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април……………………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1399/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Л. от [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Н. от АК-Б., срещу решение № V-73 от 30.05.2011 година по гр.д. N 622/2011 година на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № VІІІ-2067 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 4741/2010 г. на районен съд-Б.. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу Г. С. С. от [населено място] за заплащане на сумата 400 лева месечна издръжка, което задължение е възникнало в резултат на сключен между страните договор за издръжка и гледане, предмет на н.а. № 33, том ІІІ, н.д. № 314 от 26.04.2004 г. на нотариус с рег. № 257 и район на действие – районен съд Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК. Конкретните оплаквания са свързани с неправилно тълкуване на волята на страните по договора, при което, според касаторката, се е стигнало до нейната подмяна.
Ответницата Г. С. С. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Допълнителното уточнение на касационната жалба, което по съществото си е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и самата касационна жалба, не съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, нито е обосновано противоречие между приетото от въззивния съд и практика на Върховния касационен съд, и/или практика на съдилищата – задължително изискване съгласно т.1 на ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК. Посочени са допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, но това е направено формално, без да са развити правни доводи. Твърдението, че различието в мотивите на двете съдебни инстанции обуславя приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не може да се сподели. Както е посочено в т.3 от цитираното тълкувателно решение, необходимо е да се констатира противоречие между правния въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивното решение и друго влязло в сила решение на съд, по същия правен въпрос.
Липсата на правен въпрос препятства и обсъждането по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-73 от 30.05.2011 година по гр.д. N 622/2011 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.