О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 16.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1004/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от А.К. – процесуален представител на ТП „Държавно горско стопанство“ – М., област К., против въззивно решение № 241/15.12.2015 г. по гр.д.№ 241/2015 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 124/24.09.2015 г. по гр.д.№ 216/2015 г. по описа на Момчилградски районен съд, с което са уважени предявените от М. Н. И. от [населено място], [община], област К., против ТП „Държавно горско стопанство“ – М., област К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие с утвърдената практика на ВКС по материалноправния въпрос – „Отговаря ли на изискванията на чл.329, ал.1 КТ подбора, както и извършил ли е съдът съдебен контрол в съответствие с ТР № 3/2011 г. на ВКС,ОСГК. Освен позоваването на посоченото тълкувателно решение, касационният жалбоподател представя и решение на ОС-Ямбол,ОС-Пазарджик и РС-Балчик.
Ответната страна – М. Н. И. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че при така установената по делото фактическа обстановка, осъществения от работодателя подбор е незаконосъобразен. Прието е също така, че от заповед № 75/26.03.2015 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство” – М., за назначаване на комисия, която да извърши подбор по чл.329 от КТ, е видно, че в същата липсва приета от работодателя методика за оценка на определените от него критерии, въз основа на които следва да се извърши подбора и оценяването на служителите, като в заповедта е посочено единствено, че данните за образование следва да се вземат от трудовите досиета на служителите, а липсата на определена от работодателя методика за оценка на критериите, въз основа на които се извършва оценяването на служителите, прави извършения подбор незаконосъобразен.
На следващо място, съдът е установил, от цитираната по-горе заповед и протокол от 31.03.2015 г. на комисията,че подбора не е извършен и съобразно установените от самия работодател критерии,тъй като макар в заповедта на работодателя изрично да е посочено, че следва да се вземе предвид критерия „трудов стаж” /същият заедно с образователния ценз са част от общия критерий „квалификация”/, то такъв не е взет предвид.
Отчетено е, че работодателят не е уточнил изрично дали в критерия „трудов стаж” следва да се включи „общия трудов стаж” на служителите и/или „трудовия стаж по специалността”, като в случай, че са включени и двата подкритерия, работодателят следва да определи съответната тежест на всеки един от тях.В настоящия случай комисията е приела, че следва да включи в оценяването на служителите трудовия им стаж по специалността, който е отразен в изготвената таблица, като от протокола не се установява как са оценени служителите по този критерий. Така, въпреки, че е бил посочен трудовия стаж по специалността на всеки един от оценяваните служители, не става ясно защо не е взет предвид факта, че ищецът има по – голям трудов стаж по специалността (4 години и 5 месеца) от служителя М. О. (3 години и 11 месеца), респективно – не се установява каква е относителната тежест на този критерий. Прието е също така, че в случая комисията е била в невъзможност да оцени служителите по този критерий, поради липсата на определена от работодателя методика за оценяването на служителите по съответните критерии, в това число – и по критерия „трудов стаж”, която да определя тежестта на всеки един от критериите, респективно – подкритериите за подбор. Съдът е стигнал и до извод, че поради липсата на определена от работодателя методика за оценяването на служителите по съответните критерии, извършеният подбор е незаконосъобразен.
Освен изложеното е посочил, че незаконосъобразността на проведения подбор се установява и от обстоятелството, че оценяването на служителите по законовия критерий „качество на изпълняваната работа” е извършено от комисията по определени от самата нея подкритерии/показатели: 1. изпълнение на задълженията за работа с G. и терминал за издаване на електронен превозен билет; 2. съставяне на АУАН по Закона за горите; 3. охрана на поверените участъци, вменени по трудов договор и длъжностна характеристика и 4. наложени наказания за периода 2013 – 2015 г., каквито не са посочени в заповедта на работодателя. Въз основа на изложеното въззивния съд е стигнал до решаващ извод, че оценяването на качеството на изпълняваната работа от комисията, без да са определени правилата за това от работодателя, прави извършения подбор незаконосъобразен.
Алтернативно е прието, че дори и да се приеме, че така възприетите от комисията подкритерии/показатели са в състояние да оценят обективно служителите по критерия „качество на изпълняваната работа”, то и по този критерий не се установява обективно съответствие на оценката с действителните качества на служителите, между които се извършва подбор. Така, въпреки заложения подкритерий/показател „наложени наказания за периода 2013 – 2015 г.”, от протокола на комисията не става ясно как са оценени служителите по този показател, каква е относителната му тежест и защо не е взето предвид обстоятелството, че ищеца има наложено дисциплинарно наказание „забележка”, а служителят С. О. – наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Съдът е констатирал, че при оценяването на служителите, комисията е взела предвид резултатите от извършения на 30.03.2015 г. тест за определяне нивото на познаване на нормативната уредба от служителите, заемащи длъжността „горски стражар”, вменените им трудови задължения по трудов договор и длъжностни характеристики. Тестът е бил попълнен от 16 служители, заемащи длъжността ”горски стражар”, от общо 18 на брой, тъй като двама служители са били в отпуск по болест,поради което е приел,че при оценяването на качеството на изпълняваната работа, незаконосъобразно комисията е взела предвид и резултатите от този тест, доколкото същият не е бил направен от всички служители, между които се извършва подбор.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е формулирал общи питания с поставения материалноправен въпрос, които се отнасят до критериите по чл. 329, ал. 1 КТ при извършването на подбор и извършен ли е съдебен контрол, но не и конкретни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивният съд. Произнасянето на съда по поставените питания представлява произнасяне по основателността на иска. Те не могат да обусловят наличие на общото основание за допускане до касационно обжалване, а касаят формирането на вътрешното убеждение на съда по същество на предявената претенция. Така формулирани основанията за допускане до касационна проверка преповтарят касационните основания, визирани в жалбата и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението в тази част не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В съответствие с постановките на ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, при въведен в исковата молба довод за нарушения на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, въззивният съд е извършил проверка доколко възприетите от работодателя оценки при подбора отговарят на действително притежаваните от работника трудови качества. Въззивният съд не се е ограничил само да констатира формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а е извършил детайлна проверка на приетите от работодателя и оспорени от служителя оценки по същите критерии,както и такива, които законът не е предвидил, но работодателят е включил и отчел при подбора.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 241/15.12.2015 г. по гр.д.№ 241/2015 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: