О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 21.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1789/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№12314/27.11.2014 г., подадена от Е. И. К. и П. П. А., и двамата от [населено място], приподписана от адв. П. Т., против въззивно решение №476/16.10.2014 г. по гр.д.№585/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №487/27.3.2014 г. по гр.д.№1361/2013 г по описа на Плевенския районен съд, ІІІ-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявения от П. П. А. и от Е. И. К., двамата от [населено място], против В. Г. Б. от [населено място] иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето ЗЗД иск, с който се иска прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нот.акт №88, т.ІV, рег.№3377, дело №452/2007 г., като привиден – прикриващ договор за издръжка и гледане.
Въззивната инстанция е приела, че не е доказана привидността на сделката, тъй като не са представени никакви доказателства, които да обосноват, че е налице привидно съгласие, изразено в нотариалния акт, тъй като по делото липсва писмено доказателство/обратно писмо/, изходящо от другата страна, или удостоверяващо нейни изявления, които правят вероятно твърдението, че това съгласие е привидно, а в самия нотариален акт е посочено, че продажната цена е заплатена напълно от страна на купувача на продавачката, спазена е формата за извършване на сделката. За неоснователно е прието и твърдението за нищожност на процесния договор, поради накърняване на добрите нрави. Прието е, че действително продажната цена на имота е по-ниска от пазарната, но дори и когато тази цена е данъчната оценка на имота това не представлява нарушаване на добрите нрави или морала, тъй като е налице свобода на договарянето между страните в гражданския оборот и тяхното споразумение, продажната цена да бъде в размер на данъчната оценка не обосновава нищожност на сделката, като накърняваща добрите нрави.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т..т.1 и 3 ГПК и се поставят следните правни въпроси: 1. “Какви са критериите за баланс между принципа за свобода на договаряне и изискванията за еквивалентност на престациите при възмездна сделка, като значението му точното прилагане на закона се свързва с разбирането, заложено в закона и морала, според което се отрича неравностойното разместване на блага и се търси еквивалентност на престациите в отношенията от гражданския оборот?”, и “Необходимостта от оценка от страна на съда на отделните факти, изпълващи състава на основанието за нищожност на сделка поради накърняване на добрите нрави и по-конкретно какво е правното значение на нееквивалентните престации при възмездна сделка, чието прогласяване за нищожна се претендира от съда с търсената искова защита ?”
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като се сочи практика на ВКС по чл.290 ГПК, и такава отпреди приемането на ГПК/2007 г./
Ответникът по касация В. Г. Б., посредством процесуалния си представител адв.- И. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие между обжалваното решение на въззивната инстанция и цитираното в изложението решение на ВКС. Приетото в обжалвания въззивен акт е в съответствие с приетото в решение №452/25.6.2010 г. по гр.д.№4277/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК а именно: “…. облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от “добрите нрави” и от императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка , дори ако договорена цена, която е по-ниска от нея. Следователно законодателя допуска ,че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по- ниска от данъчната оценка. В същото време понятието “добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.”.
Отговорът, даден с цитираното решение, обхваща отговора и на двата зададени с изложението въпроси.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №476/16.10.2014 г. по гр.д.№585/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх.№12314/27.11.2014 г., подадена от Е. И. К. и П. П. А., и двамата от [населено място], приподписана от адв. П. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: