3
3
Определение по т. д. №3857/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №3857/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 20.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3857 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител – адв. Л. М. срещу решение № 492/27.05.2013 г.по в. т. д.№ 2646/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което, при участието на трето лице помагач на страната на ответника – [фирма], [населено място], е отхвърлен предявеният от ищеца срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот от 27.06.2008 г., обективиран в нотариален акт № 178, т. ІV, рег. № 5422, нотариално дело № 739/2008г. на нотариус с район на действие В..
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по следния обуславящ изхода на спора въпрос: дали липсата на нарочно писмено предварително решение на общото събрание на съдружниците в О. за продажба на недвижим имот съставлява нарушение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, какъв е характера на разпоредбата и липсата на решение води ли до нищожност на договора за разпореждане с недвижим имот.
[фирма], [населено място] в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор третото лице – помагач [фирма] поддържа отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че сключеният на 27.06.2008 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен, въззивният съд е приел, че не е налице соченото основание – липса на съгласие. Изложил е съображения, че договорът е сключен след взето решение на общото събрание от 02.02.2008 г. за продажба на имота, каквото предвижда разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, неоспорено в рамките на съдебното производство.
По отношение на протокол от общото събрание на дружеството – продавач от 28.05.2008 г., който е бил представен пред нотариуса, и по чиято автентичност се е спорило, и е било установено, че един от подписите не е бил на съдружника Н. Н., В. е приел, че за действителността на сделката, сключена пред посочения нотариус не е било необходимо решение на Общото събрание на О. за разпореждане с недвижимия имот.
Съдът е посочил, че дори и да би било необходимо такова решение, то дружеството е взело валидно решение и в предходно общо събрание от 02.02.2008 г., което не е било изменено или отменено, и поражда правно действие.
Поставеният в изложението правен въпрос е мотивиран с наличието на различен подход за разрешаването му от съдилищата. В мотивите на обжалваното въззивно решение, съдът се е мотивирал с част от съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, като е посочил, че по въпроса е образувано Тълкувателно дело № 3/2013 г., което не е приключило към момента на постановяване на съдебния акт – 27.05.2013 г.
На този въпрос към настоящия момент е дадено разрешение в т. 1 от ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че сделките сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ е от значение за вътрешните отношения с дружеството и ирелевантен за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в съответствие с приетото в задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 492/27.05.2013 г. по в. т. д. № 2646/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: