О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
[населено място], 06.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1134 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. В., чрез адв.Ч. Д. срещу решение № 44/09.01.2017г. по в.гр.д. № 2245/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО,10 състав, с което е потвърдено решение № 2496/25.03.2016 г. по гр.д. № 15715/2014г. на СГС в частта за отхвърляне иска на касатора срещу [фирма] за разликата над 20 000лв. до 87 000лв., на осн. чл.226 , ал.1 КЗ / отм./.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не депозира в срок писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като спорен пред САС по въззивната жалба на касатора е бил въпросът за размера на обезщетението на пострадалото лице. Въззивната инстанция е разгледала оплакването във въззивната жалба във връзка с кредитиране от СГС на заключение на СМЕ, изготвено и въз основа на документ, който не се отнася до касатора, а до друго лице. Констатираното процесуално нарушение е било отстранено от САС чрез повторен разпит на вещото лице, при който то е поддържало крайните изводи на вече депозираното пред първата инстанция заключение при изрично изключване на посоченото доказателство. Въззивната инстанция е отчела конкретните травматични увреждания, които е получил касаторът при ПТП: лекостепенна черепно-мозъчна травма; навяхване на врата; счупване на напречните израстъци на втори, трети, четвърти и пети поясни прешлени; фрактура на горна дискална повърхност на пети прешлен и вероятно консолидирана фрактура на корена на дъгата на пети прешлен в дясно; контузия в поясно-кръстната област. САС е обсъдил общия лечебен и възстановителен период при тези увреждания, както и интензитетът на болките и страданията в рамките на първия месец. Съобразени са били и други критерии: възраст на пострадалия, обществено положение, обществено-икономическата конюнктура в страната към месеца на произшествието – октомври 2011г. и др. С оглед съвместното проявление на горепосочените критерии съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40 000лв. Въз основа на конкретното поведение на касатора – предприел е пресичане на пътното платно на място, което не е било означено с маркировка за пешеходна пътека; пресякъл е трамвайното трасе и е достигнал до разделителната осева линия, при което не е спрял, за да изчака преминаващия автомобил /както това е сторил другият пешеходец, с който заедно са достигнали до осевата линия/, а внезапно е навлязъл в лентата за движение на автомобилите, въззивната инстанция е счела, че е налице съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат в рамките на Ѕ. В заключение присъденото обезщетение е било определено в размер на 20 000лв.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касатора изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран нито един правен въпрос, а повтаря и допълва съдържанието на самата касационна жалба. По същество в него са изложени оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и са предмет на обсъждане от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд относно приетите за установени факти.
Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 44/09.01.2017г. по в.гр.д. № 2245/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО,10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: