4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 17.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1646/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1188 от 06.07.2011г по гр.дело № 453/2011г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд в отхвърлителната част , е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до пълния размер на субективно съединените искове на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ, или по 30000 лева за всеки от ищците П. Н. К. и Р. Ж. П.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,обоснован като необсъждане на всички обстоятелства при определянето на обезщетение с по справедливост и точно прилагане на чл. 52 от ЗЗД ,тъй като обезщетението е несправедливо и необосновано завишено. Без да е изрично формулиран въпрос , се изтъква и противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т.19 от ТР №1/2011г ОСГК ,т.к част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от обвинението и липсвали мотиви за причинно следствена връзка . Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела .Приложени са решения № 20 от 2010 по гр.д№1609/2008г на ВКС VІ г.о , реш. № 23 от 2009г на ІІ г.о на ВКС , реш. № 191 от 16.03.2009г на САС. По цитираните дела на ВКС са оставени в сила решения ,с които на същото или други основания за отговорност по ЗОДОВ обезщетенията са определени в по-ниски размери. Според Прокуратурата са налице големи различия, при сходни случаи .
В отговор ответниците по касационната жалба П. Н. К. и Р. Ж. П. оспорват основанията за допускане до обжалване Съображения са развити от защитата , не са заявени разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен правен въпрос по материалните предпоставки за отговорността на Прокуратурата или конкретен процесуалноправен въпрос по прилагането на процесуалния закон , във връзка със съдържанието на решението и задължителни тълкувателни указания в тази насока
Общо се преформулира оплакването за необсъждане на всички обстоятелства съгласно принципните указания в ППВС № 4/ 1968г , но не се сочи кои решаващи за размера на обезщетението факти са оставени без обсъждане, или са съобразявани други ,без да са относими . Без съдържателен правен въпрос е и оплакването за неправилни фактически изводи по отношение на причинната връзка .Макар в решението да е обсъдено състоянието на двамата ищци в следствие на причиненото затормозяване,публично злепоставяне и влошаване на здравето им след предявяването на обвинение ,се твърди липса на мотиви. Изложените доводи на Прокуратурата не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК . Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания правен въпрос ,свързан с изграждането на решаващи изводи за размера на обезщетението по критерия на чл. 52 ЗЗД .По въпроса е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,като реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи .Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти ,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, при установената степен на увреждане. Този подход е следвал и Софийски апелативен съд при постановяване на обжалваното решение.
Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма и приложените към изложението съдебни решения не обосновават противоречие по правен въпрос , изрично и конкретно привързан към определени предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение . Различните по размер обезщетения за различните случаи не са самодостатъчен довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 ГПК. С решение №830 от 20.12.2010г по гр.д. № 1898/2009г ІV г.о на ВКС , по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК се даде отговор и насока в кои случаи различните размери на присъдени обезщетения могат да доведат до извод за противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1188 от 06.07.2011г по гр.дело № 453/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .