О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 17.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4731/2016 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№116190/14.9.2016 г., подадена от адв. В. Г. – процесуален представител на ищеца Н. Л. А. от [населено място], против въззивно решение №6634/11.8.2016 г. по гр.д.№13743/2015 г. по описа на Софийския градски съд, II – д гражданско отделение, в частта, с което е обезсилено решение №I-33-91/15.7.2015 г. по гр.д.№39166/2014 г. по описа на Софийския районния съд, I г.о., 33 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Н. Л. А. от [населено място] срещу [фирма] – С., иск с правно основание чл.179, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че договорната ипотека е погасена, както и в частта, с която посоченият ответник е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 580 лева, и производството по делото е прекратено в тази част.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че вземането на [фирма] към праводателката на ищеца по процесния договор за заем е прехвърлено на [фирма] като в договора изрично е посочено, че се прехвърлят всички неплатени към този момент суми. Отчетено е, че договорът за цесия е сключен след прекратяване на изп.д.№ 20138510401674 поради изплащане на задължението, поради което сумите по В. № 500/12 г., за които е било образовано същото, не са предмет на договора за цесия поради погасяване на задължението.
Прието е също така, че в хода на процеса, по молба на втория ответник, ипотеката, обезпечаваща вземането по процесния договор за заем, е заличена като при това положение за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за несъществуване на ипотечното право, тъй като целта от предявяването му е постигната със заличаване на ипотеката. Съдът е стигнал до извод, че не е налице и претендиране на ипотечното право от страна на въззивника, а правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно и се преценява към момента на постановяване на приключване на устните състезания въз основа на настъпилите до този момент обстоятелства /определение № 442/11 г. по гр.д.№ 1304/10 г. на ВКС, I г.о./.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е уважен иска по чл.179, ал.1 ЗЗД срещу ответника [фирма] и в частта, с която посоченият ответник е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 580 лв., а производството в тази част да се прекрати.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.От правните твърдение на ищеца относно оспорваното право или от действителното правно положение се определят пасивната процесуална легитимация на ответника и правния интерес на ищеца от водене на иска срещу този ответник ?, 2. Когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост, следва ли въззивната инстанция да остави без движение исковата молба и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност, като укаже последиците от неизпълнение на тези указания ?, 3. Има ли задължение въззивният съд да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка ?, 4. При частично прехвърляне на вземането, ипотеката продължава ли да обезпечава както цедираната, така и нецедираната част от вземането ? и 5. При частично прехвърляне на парично вземане, обезпечено в договорна ипотека, само цесионерът или както и цедентът, титуляр на непрехвърлената част от вземането, така и цесионерът, титуляр на прехвърлената част от вземането, са легитимирани и правно задължени да дадат съгласие за заличаване на вписаната ипотека при погасяване на обезпеченото вземане ?.
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и се прилагат 8 решения.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея и взе предвид отговор на ответника по касация, намира за установено следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първите два поставени въпроса, тъй като не са решени в противоречие на закона и практиката на ВКС. Освен това по естеството си те представляват касационни оплаквания и не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а на тях следва да бъде отговорено само в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Третият от поставените въпроси е формулиран бланкетно, което също не дава основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Последните два поставени въпроса не намират опора в изводите на СГС. Освен това същите не съответстват и на установената по спора фактическа обстановка, поради което са неотносими към правния спор.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №6634/11.8.2016 г. по гр.д.№13743/2015 г. по описа на Софийския градски съд, II – д гражданско отделение.
ОСЪЖДА Н. Л. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], да заплати на „Ф. Х. Б.“ – [населено място],ж.к.“Д.“, [улица], вх.А, ет.1, ап.2, деловодни разноски в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: