О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 22.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5742 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. С. П., чрез адв. Й. П. Й. от АК София, срещу въззивно решение № 293/13.05.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 338/2014 г.
Излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Общинско предприятие „С..”, [населено място], не е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като отменил първоинстанционното решение, отхвърлил исковете, като осъдил Е. П. да заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски по делото.
В изложението към касационната жалба са смесени оплаквания, имащи отношение към правилността на въззивното решение, както и множество въпроси, в които са включени твърденията на самия касатор за релевантните факти и за тяхното правно значение.
Пространно в изложението е обосновано, че изводите на първата и втората инстанция по делото се разминават относно мотивираността и обосноваността на заповедта за уволнение на Е. П., доказаността на основанието за уволнение и липсата на злоупотреба с право при прекратяване на трудовия договор, не поставя правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито противоречието е такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.
В изложението са поставени и следните въпроси: обоснована и мотивирана ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение на работник, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на необходимото образование, когато в самата заповед не е посочено точно, ясно и конкретно каква специалност, като вид и степен, не притежава работникът, за да заема съответната длъжност, а препраща към длъжностна характеристика, където работодателят също не е конкретизирал изискуемата се специалност, необходима за заемана на длъжността; при прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимо образование, следва ли тази липса да се свърже изрично с конкретна степен и вид специалност; така извършеното препращане за изискуема се специалност към длъжностната характеристика, създава ли съмнение относно същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение на работника; налице ли е ново изискване за заемане на съответна длъжност, относно необходима специалност, степен и вид, когато самата специалност не е конкретизирана в длъжностната характеристика, а работодателят е посочил общо изискване специалността да е пряко свързана с изпълнение функциите на длъжността, съгласно изискванията на утвърдената длъжностна характеристика; ясно и конкретизирано ли е изискването за степен и вид специалност за заемане на съответна длъжност, когато работодателят е въвел изискване за специалност, която пряко да е свързана с изпълнение на функциите на длъжността, без да е индивидуализирал тази специалност; изискването за необходима специалност за заемане на съответна длъжност следва ли да бъде изрично конкретизирано по вид и степен, или може да се посочи общо, чрез препращане към изискванията за заемане на длъжността, въведени с длъжностната характеристика; налице ли е конкретизация в случая в мотивите на заповедта за уволнение относно степента и вида на изискуемата се специалност за заемане на длъжността „помощник готвач”, когато работодателят е посочил, че специалността трябва пряко да е свързана с изпълнение функциите на длъжността, съгласно изискванията на утвърдената длъжностна характеристика, където изискванията са посочени общо и за изпълнението на които не е необходимо работникът да притежава специално образование; при положение, че препратката в случая към длъжностната характеристика за изискуема специалност, направена със заповедта за уволнение, е толкова обща и разширява кръга за възможни приложими специалности, следва ли да се приеме, че е налице конкретизация на степента и вида на изискуемата се от работодателя специалност за заемане на длъжността; заповедта мотивирана ли е по начин, допускащ недвусмислено определяне на причината за прекратяване на трудовия договор на работника и при така мотивирана заповед за уволнение, това води ли до невъзможност да се провери съществува ли фактът, посочен като основание за прекратяване на трудовото правоотношение и съответства ли същият на цитираната в заповедта правна норма; от така въведеното изискване за специалност с последната длъжностна характеристика и препращането към нея с мотивите на заповедта за уволнение, може ли да се направи извод за това каква специалност следва да притежава работникът, за да отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност в предприятието по степен и вид; при така мотивирана заповед относно изискване за специалност, може ли да се приеме, че същата е достатъчно конкретна и ясна и уволнението е извършено поради липса на конкретна специалност или следва да се приеме, че е поради липса на необходима квалификация; след като работникът притежава изискуемото се по длъжностна характеристика образование, може ли да се приеме, че притежава и необходимата специалност в случаи, когато тя не е конкретизирана по степен и вид, а работодателят е препратил към изискванията за съответната длъжност по длъжностна характеристика, като работникът е придобил знания и умения след завършване на средното си образование, чрез завършване на квалификационен курс, по силата на който може да заема и по-висока длъжност; при прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липсата на необходимата специалност, която не е конкретизирана по вид и степен от работодателя, а последният е препратил към изискванията за съответната длъжност по длъжностна характеристика, може ли да се приеме, че преминалите и завършени от работника квалификационни курсове и обучения създават знанията и уменията, включени в обучението на лицето в специализирано професионално учебно заведение със съответните изисквания за определен хорариум и могат ли да бъдат приравнени на тях; при така мотивирана заповед за уволнение и приетите по делото доказателства за завършено образование и придобита квалификация от работника, осъществен ли е фактическият състав на цитираната правна норма в заповедта и, в тази връзка, работникът би ли могъл да организира защитата си срещу уволнението; за да е налице злоупотреба с право при безвиновно прекратяване на трудово правоотношение, по инициатива на работодателя, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, следва ли промяната в изискванията по длъжностна характеристика да е фрапиращо несъответстваща на характера на работа или е достатъчно да е извършена промяна само в изискванията за специалност, която да не е конкретизирана по вид и степен; следва ли да се приеме, че е налице злоупотреба с право при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато е прекратен трудовият договор само на един от работниците, а на останалите работници, които заемат същата длъжност, и също не отговарят на изискванията за необходима специалност, не са прекратени трудовите договори; следва ли да се приеме, че е налице злоупотреба с право при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работодателят е изменил само изискването за специалност в длъжностната характеристика за съответната длъжност, без да променя останалите изисквания и задължения, а работникът притежава удостоверение за завършен квалификационен курс и стаж за съответната длъжност; в тежест на работодателя ли е да опровергае твърдението на работника, че уволнението е извършено формално, при нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 8 КТ; следва ли да се приеме, че е налице промяна в изискванията за заеманата длъжност, само когато с нова длъжностна характеристика са променени номерацията и наименованието на разделите, без да се променят самите текстове по разделите в сравнение с предходната длъжностна характеристика; следва ли да се приеме, че работникът, който притежава изискващото се от работодателя средно професионално образование, притежава и необходимата специалност за заемане на съответната длъжност, която същият е заемал повече от една година преди уволнението, когато е преминал и завършил квалифициран курс на обучение по реда на ЗПОО, съответстващ на изискванията за заемане на длъжността; следва ли да се приеме, че са налице промени в образователните изисквания за съответна длъжност, когато работодателят с нова длъжностна характеристика е оставил изискването за образование по предходната длъжностна характеристика, а само е въвел общо изискване за специалност, която да е пряко свързана с изпълнение на функциите на длъжността.
В много от въпросите се съдържа и фактическо твърдение, което не отговаря на установеното от въззивния съд или правно заключение на самия касатор, което няма как да е част от въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Много от въпросите, също така, поставят един и същи правен проблем, но зададен многократно по различен начин.
Обобщени, уточнени и конкретизирани, правните въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК, повдигнати от касатора са: относно мотивирането на заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; допустимо ли е работодателят в заповедта за уволнение да препраща към съдържанието на длъжностна характеристика относно изискуемо образование и квалификация на работника; квалификационните курсове и обучения приравнени ли са на завършено образование и придобита квалификация; налице ли е злоупотреба с право от работодателя, когато промяната в изискванията за специалност не е конкретизирана по види степен в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и когато е изменил само изискването за специалност, без да е променил останалите изисквания и задължения; налице ли е злоупотреба с право от работодателя, ако е прекратил трудовото правоотношение само с един от работниците по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, не и с останалите работници, които заемат същата длъжност и не отговарят на изискванията за необходима специалност; в тежест на работодателя ли е да опровергае твърдението за недобросъвестност по чл. 8 КТ;
Въпросът дали в заповедта за уволнение, обосновавайки причината за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят може да препрати към друг документ, включително длъжностна характеристика, в случая е неотносим. Общинско предприятие „С..” словесно е посочило основанието за прекратяване на трудовия договор с Е. П. – не притежава необходимото образование – средно професионално образование, със специалност, пряко свързана с изпълнение функциите на длъжността. Ясно е, и без цитиране, че функциите на длъжността са описани в длъжностната характеристика.
От друга страна, няма никакво противоречие в съдебната практика, включително и в цитираните от касатора съдебни решения, че винаги е възможно мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение да се съдържат и в друг документ, към който е препраща заповедта за уволнение, стига този документ да е известен на работника/служителя.
Относно начина на мотивиране на заповед, с която се прекратява трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не се установява поддържаното противоречие между разрешението на въззивния съд и това в приложените от касатора решения – № 346/23.10.2010 г. по гр.д. № 468/2009 г. на ІV г.о.; № 616/02.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1042/2009 г. на ІV г.о.; № 416/03.12.2013 г. по гр.д. № 1844/2013 г. на ІV г.о., както и в цитираните, неприложени от страната, съдебни решения на ВКС – № 476/04.04.2012 г. по гр.д. № 1413/2010 г. на ІV г.о., № 746/20.01.2011 г. по гр.д. № 119/2010 г. ІІІ г.о.; № 436/23.07.2010. по гр.д. № 441/2009 на ІV г.о.; № 208/23.03.2010 г. по гр.д. № 650/2009 г. на ІІІ г.о
В разглеждания казус няма противоречие между фактическа обосновка и цитирана правна квалификация, за да са относими разрешенията в част от цитираните съдебни актове при установяване на подобно противоречие, а и във всички случаи е изяснено,че същественото е обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация.
Обобщено в посочените разрешения, а също в трайната съдебна практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК е разяснено, че при мотивиране на заповед за уволнение е важно от нейното съдържание да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение; в рамките на изложените мотиви работникът или служителят трябва да може да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
По делото е изяснено, че Е. П. е работила по трудов договор на длъжността „помощник готвач”, като притежава средно професионално образование, специалност „дамско облекло”, придобито в Професионално-техническо училище по облекло и обществено хранене, [населено място], т.е. не притежава необходимата, съгласно новата длъжностна характеристика специалност, която пряко да е свързана с изпълнение функциите на длъжността, в които се включват изключително и само задължения по подготовка и обработка на храни и хранителни продукти. Няма съмнение, че изискуемата за заемане на длъжността специалност от работодателя може да не се изчерпва с една, поради което е допустимо посочването им чрез изброяване на всички или общо.
Не се установява и поддържаното противоречие между приетото в обжалваното решение и приложеното от касатора цитираното от касатора решение № 346/23.07.2010 г., постановено по гр.д. № 468/2009/ ІV г.о. във връзка с въпросите, свързани с квалификацията и образованието. Въззивният съд не е приел нещо различно от това, че липсата на необходимото образование следва да се свърже с изискване за необходима по степен и вид завършено образование, а липсата на необходима професионална квалификация за изпълняваната работа е тази, без която съответната работа не може де се изпълнява. Няма противоречие и с цитираното решение № 208/23.03.2010 г. по гр.д. № 650/2009 г. на ІІІ г.о, в което е изяснено, че в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.6 КТ промяната следва да касае конкретно изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотези по т.11 – до промяна на каквито и да е други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения без да е променя изискването за образование. Напълно в съответствие с тези разяснения е и изводът на въззивния съд, че участието в квалификационни курсове и обучения не създават знанията и уменията, включени в обучението в специализирано професионално учебно заведение, нито могат да бъдат приравнени на тях; завършеното професионално обучение за придобиване на квалификация не е приравнено на завършено професионално образование.
Единственото основание в исковата молба по твърдението за злоупотреба с право от работодателя е, че спецификата на работа на длъжност „помощник готвач” и нуждите на предприятието не са налагали по-високи изисквания за образование и като го е въвел работодателят е действал недобросъвестно.
Няма никакво съмнение в съдебната практика, че на посоченото в исковата молба основание, няма как да бъде призната злоупотреба с право от работодателя. В представените от касатора с изложението, както и от цитираните от него съдебни решения на ВКС, не се установява нещо различно. Напротив, съдът многократно е изяснявал, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност и съдът не е компетентен да се произнася какво образование и каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна.
В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна поради злоупотреба с право, трябва да обоснове иска, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. В този смисъл, извън предмета на иска и на съдебното решение е въпросът, в изложението към касационната жалба, дали има злоупотреба с право от работодателя, ако е прекратил трудовото правоотношение само с един от работниците по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, не и с останалите работници, които заемат същата длъжност и не отговарят на изискванията за необходима специалност.
Относно въпросът за тежестта на доказване злоупотреба с право, нормата на чл. 8, ал. 2 КТ е ясна, а и е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, че добросъвестността на работодателя се предполага до доказване на противното – тежестта за доказване е на онзи, който я оспорва, т.е. за работника, който твърди, че работодателят е бил недобросъвестен. Въззивният съд не е приел нещо различно.
В съответствие с приложеното от касатора решение № 616/02.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1042/2009 г. на ІV г.о, е и разрешението, че промяната на образованието не обвързва задължително промяната в професионалната квалификация, както и обратното.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 293/13.05.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 338/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: