3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 03.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №68/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. М. срещу решение №1385 от 15.10.2010г по гр.дело № 2168/2010г. на П. окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд е отменено решение №53 от 03.04.2008г на П. районен съд и е отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и се поставят два въпроса. Може ли да се приеме ,че е налице злоупотреба с доверието на работодателя без да се твърди от работодателя и да е доказано наказаната да е извлякла някаква облага, материална или неимуществена и на следващо място, правилно ли е приложен чл. 189 от КТ за съразмерността на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание . Без конкретна обосновка за относимост са приложени решение №737 от 13.10.2009г по гр.д. 3119/2008г ІV г.о и реш. № 2112 /2006 по гр.д. № 1633/2003г ІІІ г.о на ВКС . Изтъква се противоречие по поставените въпроси ,тъй като в случая няма доказателства , дори твърдения за злоупотреба с доверие , а това е едно от основанията ,цитирани като законов текст по заповедта. Повод за поставяне на втория въпрос е приетото в мотивите, че ищцата е извършила нарушения по небрежност , въпреки това като съразмерно е преценено най-тежкото наказание .
Ответникът е заявил отговор , с който оспорва поставените въпроси да имат връзка с произнасянето на съда по случая и решаващите съображения за отхвърлене на иска .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По така формулирания в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос , принципно следва да се изтъкне ,че същият няма правно значение , тъй като фактическите признаци на основанието по чл. 190 т.4 от КТ „злоупотреба с доверие” поначало не се свързват с посочване и доказване на причинени вреди на работодателя. Съдържанието на цитираните съдебни решения №737 от 13.10.2009г по гр.д. 3119/2008г ІV г.о и реш. № 2112 /2006 по гр.д. № 1633/2003г ІІІ г.о на ВКС не подкрепят тезата на касатора , че отговор на поставения въпрос е произнесен в същите Основателно е възражението на ответника по жалбата ,че решаващите изводи на въззивния съд в настоящия спор също нямат връзка с квалификацията по чл. 190 т.4 от КТ , тъй като не е възприето извършеното от ищцата да отговаря на тази именно квалификация. В задължителната практика на Върховен касасационен съд по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК (виж реш. № 464 от 25.05.2010г гр.д. № 1310/2009г ІV г.о , реш.№395 от 01.06.2010г гр.д№1629/2009г ІІІ г.о,реш.№ 304 от 02.07.2010г по д.№723/2009г ІV г.о и реш. № 3 от 02.02.2011г д.№1000/2010г ІV г.о. и др. ) е ясно указано ,че не дадената от работодателя квалификация (в заповедта работодателят се е позовал включително на чл. 190 т.4 от КТ ) , а фактическите признаци на посочените в заповедта нарушения са от решаващо значение .Съдът е отхвърлил иска , като е приел да са извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 от КТи същите са били безпротиворечиво установени. Нарушенията са преценени от решаващия съд като сериозни и обуславящи най- тежкото наказание , изложени са мотиви в този смисъл, с което е спазено изискването за преценка Формулираната като въпрос теза в изложението , че щом нарушението или нарушенията са допуснати по небрежност, то най- тежко дисциплинарно наказание за тях не следва да се налага , е несъстоятелна , не се подкрепя от цитираните решения №737 от 13.10.2009г по гр.д. 3119/2008г ІV г.о и реш. № 2112 /2006 по гр.д. № 1633/2003г ІІІ г.о на ВКС и по този въпрос противоречива практика няма . Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните инситути ,във връзка с които са формулирани двата въпроса по изложението . Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1385 от 15.10.2010г по гр.дело № 2168/2010г. на П. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .