2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
С.,11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 408/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. К. Д. от [населено място] срещу разпореждане от 02.03.2011 г. по гр. д. № 4306/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав. С обжалваното разпореждане е върната подадената от Н. Д. касационна жалба срещу постановеното по гр. д. № 4306/2009 г. въззивно решение на основание чл.286, ал.1, т.2 от ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, и се прави искане за неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Й. В. В. в качеството на [фирма] – [населено място], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на подадената от Н. Д. касационна жалба срещу решението по гр. д. № 4306/2009 г., съставът на Софийски градски съд е приел, че подателят й не е отстранил констатираните с разпореждане от 18.06.2010 г. нейни нередовности в рамките на предоставения му едноседмичен срок.
Разпореждането е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд за осъществяване на предпоставките по чл.286, ал.1, т.2 от ГПК за връщане на подадената от частния жалбоподател касационна жалба вх. № 44098/14.06.2010 г. След постъпването й в съда жалбата е оставена без движение с разпореждане от 18.06.2010 г., с което са дадени подробни указания за нередовностите, които следва да бъдат отстранени от подателя в едноседмичен срок от връчване на разпореждането – приподписване на жалбата от адвокат и представяне на пълномощно; внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.; представяне на изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Препис от разпореждането е изпратен на адреса, посочен като личен адрес на жалбоподателя – ищец в исковата молба, във въззивната жалба, в касационната жалба и във всички депозирани в хода на делото молби, а именно – [населено място], [улица]/49. Изпратеният препис е върнат като невръчен с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че лицето Н. К. не живее на този адрес и че това е домашен адрес на неговия пълномощник адв. И.. На 01.09.2010 г. по делото е постъпила молба от Н. Д., с която същият е уведомил съда, че оттегля пълномощното на адв. И. и моли да бъде призоваван на адрес, съвпадащ с първоначално посочения адрес за призоваване – [населено място], [улица]/49. Предприето е повторно връчване на разпореждането на същия адрес, но съобщението отново е върнато с отбелязване, че Н. Д. не живее на адреса. При така удостоверените данни администриращият съд правилно е преценил, че е налице основанието на чл.51, ал.2 от ГПК указанията относно нередовностите на касационната жалба да се презумират за редовно връчени на жалбоподателя, тъй като в хода на първоинстанционното и на въззивното производство всички съобщения и съдебни книжа са получавани редовно на посочения адрес. Поради неотстраняване на нередовностите в рамките на едноседмичния срок след прилагане на съобщението по чл.51, л.2 от ГПК /16.02.2011 г. – 23.02.2011 г./ правилно се явява и последващото разпореждане на съда за връщане на касационната жалба на предвиденото в чл.286, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за нередовно връчване на разпореждането от 18.06.2010 г. при условията на чл.51, ал.2 от ГПК. Обстоятелството, че адресът е посещаван от длъжностното лице по призоваването, е удостоверен официално съобразно изискванията на чл.44, ал.1 от ГПК. По същия начин е удостоверена и невъзможността да се извърши връчване на разпореждането по причина, че адресатът не обитава посочения от самия него адрес за призоваване по чл.38, ал.1 от ГПК – факт, който се признава и в частната жалба. Ирелевантно за редовността на връчването е дали депозираната на 01.09.2010 г. молба е подписана от подателя на жалбата или от трето лице, тъй като посоченият в същата адрес за призоваване е идентичен с адреса, от който жалбоподателят е призоваван в хода на цялото производство пред инстанциите по същество.
Предвид изложените съображения, постановеното от Софийски градски съд разпореждане за връщане на подадената от Н. Д. касационна жалба срещу решението по гр. д. № 4306/2009 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.03.2011 г., постановено по гр. д. № 4306/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :